Учителят в Езиковата гимназия в Благоевград Светлин Абаджиев: С дупнишкия художник Ивайло Попов сме най-добри приятели, галеристката Божура Кацарова има нюх към изкуството, първият ректор на АУБ Джулия Уоткинс занесе мои картини в Америка

Filed under: Общество |

 Обожавам българска народна музика и мистерията на българските гласове

Още си пазя рисунките от детската градина

46-11-81 1630Светлин Абаджиев е роден в Благоевград. Завършил е ЮЗУ „Неофит Рилски” Благоевград. Първото му висше образование е по специалност „Изобразително изкуство”, с втора специалност „Изкуствознание”. Второто му висше образование е „Културология”. Докторант във Факултета по изкуство в ЮЗУ. Учител е по изобразително изкуство в Езиковата гимназия в Благоевград. Анонимният възрожденски творец е любимият му български художник. Обича българската народна музика, мистерията на българските гласове и автентичния български фолклор. Член е на Съюза на учените в България и на Сдружение „Македония арт”. Първият ректор на Американския университет в Благоевград Джулия Уоткинс е купувала негови картини.

–        Г-н Абаджиев, Вие сте художник и учител по изобразително изкуство в Езиковата гимназия в Благоевград, докторант във Факултета по изобразителното изкуство в ЮЗУ „Неофит Рилски”. Какво обичат да рисуват учениците Ви?

 

– Децата обичат да рисуват света – всичко, което ги заобикаля. Много е трудно да се опише конкретен съжет, тема. Просто всичко, което ги заобикаля като цвят, като форма, което виждат пред тях. Даже аз много пъти, когато ми задават този въпрос, отговарям, че на мен ми е от полза, че работя с деца, защото се зареждам с идеи за света. Децата са непринудени. Те казват това, което мислят. В тях няма завъртулки, няма дали е логично. Именно тази липса на логика в някои неща прави нещата по-цветни. За един художник, един творец това е голямо предимство да може да комуникира с млади хора. Те го зареждат с идеи, с един по-различен поглед към живота.

– Като говорим за Светлин, коя е светлината в живота Ви?

– Светлината в живота ми са хората, които са до мен, най-близките ми. Светлината в живота ми е това, че съм роден и израснал на такова прекрасно място, каквото е България. В България има невероятни неща. Невероятна природа, култура, традиции, фолклор. Всичко това е светлината, която ме зарежда и като творец, и като човек.

– От кои Ваши учители сте се учили да рисувате?

– Много са учителите ми, за което благодаря на всеки един от тях. От всеки един от тях съм получил и съм взел по нещо. Защото един творец граби с шепи оттук-оттам, от живота, граби в добрия смисъл на думата. Така че от всеки един – къде съзнателно, къде несъзнателно, защото човек, невинаги осъзнава и някой елемент, някой цвят си го взел от някого, без дори да осъзнаваш. Като тръгна от детството ми, защото аз рисувам, откакто се помня, буквално от детската градина, пазя си оттогава рисунките до днес. Много са учителите ми и продължавам да имам учители. Един човек винаги има учители. Дори и при посещението на една художествена галерия, запознаването с човек, който може да ти даде някакви идеи, също е вид учене. Човек се учи, докато е жив.

46-11-81  Picture 1626– Кои е любимият Ви български художник?

– Ако трябва да конкретизирам с едно име, ще ми бъде трудно. Анонимният възрожденски творец, това е моят любим български художник. Старото българско изкуство е моят любим творец.

46-11-81  Picture 1634– Ако трябва да изберете между картините на Владимир Димитров–Майстора и тези на Пабло Пикасо кои ще изберете?

– И на двамата. Владимир Димитров-Майстора е невероятен творец, един от авторите на родното изкуство у нас. Има невероятни моми, невероятната българска природа е изобразил като фон на тези моми. И съм по-близо като усещане до него.

Подробности в печатното издание

Скандалната дупничанка Моника ...
100 години след смъртта на пое...
Обновиха парка в Банско с нов ...
Кюстендилци сами оправиха трот...
Атанас Камбитов от Благоевград...