Доц. Александър Маринов: Васил Илиев усещаше, че времената се променят, но не се чувстваше застрашен

Filed under: Искам думата,Последни |

И днес има задкулисни центрове на власт, държавата е инструмент за обогатяване, за натиск срещу конкурентите, този модел се доказва като успешен вече 24 години, злото се възпроизвежда и се разраства, твърди преподавателят в СУ “Св. Климент Охридски”

06-10-01-Dots.Alexandar Marinov-3

Продължаваме интервюто с доц. Александър Маринов.

„Няма единен център на злото. Има по-скоро алтернативни, конкуриращи се и партниращи си центрове на интереси. Но няма спор, че тези групировки не възникнаха спонтанно. Вярно е, че в края на 80-те г. и в началото на 90-те спортистите започнаха инстинктивно да се групират, тъй като те имат тези навици на организираност и сплотеност, и наистина правеха зулуми. Но този мащаб, който придобиха, и особено преходът от охранителна дейност към застраховане и бизнес, беше добре организиран”, разказва доц. Маринов.

06-10-01-Emil Kiulev

– Организирано от кого?

– Определени центрове, които влияеха и влияят и в момента върху прехода, който все още не е приключил. Те могат да бъдат идентифицирани не персонално, а най-вече по пътя на парите. Това бяха центровете, които контролираха изнасянето на парите още през 1989 г., след това тези капитали бяха върнати у нас.

– Говорите за митичните червени куфарчета ли?

06-10-01-Madjo

– Да, тези куфарчета няма как да не са червени.

Началото бе поставено от БКП и приемника БСП. В този смисъл процесите най-вече са свързани с определени среди и личностти в бившата ДС. Много други фигури, които по-късно бяха на власт, също допринесоха за обрастване на властта с криминални структури.

– Водещи в създаването на борческите групировки са били фигури от БСП или бивши служители на Държавна сигурност?

06-10-01-Vasil Iliev

– Каквото са правили хора от Държавна сигурност, то по някакъв начин е било контролирано и съгласувано, ако не с някакви официални решения, то поне с могъщи центрове на влияние в партията. Не бих могъл да посоча имена, но логиката е ясна – беше очертана една стратегия за приватизация и трансформиране на старото общество в ново през призмата на строго определени интереси. В първия период на това превръщане беше използван инструментът на несигурността и зависимостта.

– В това време е започнало оформянето на лицата, които после се превърнаха в “добре облечени бизнесмени”?

– Някои хора са били посочени предварително, но ако направите една хронология, ще видите, че голяма част от тях не издържаха проверката на времето. Една част се уплашиха, те оцеляха. При други се видя, че нямат дори минимални качества. Трети пък се самозабравиха, стигнаха много далеч и в един момент бяха елиминирани.

– Илия Павлов и Емил Кюлев сред тези хора ли поставяте?

– Да, това са най-известните и големи имена сред убитите емблематични лица на прехода.

Отстрелът и преформатирането на тези групировки започна в момента, в който стана ясно, че те са изпълнили своето предназначение. Вече беше започнала смяната на анцузи с костюми. Но това изразяваше друга нагласа към начина на умножаване на парите. Групировките вече не бяха необходими, защото на мястото на несигурността, страха и неяснотата трябваше да дойде новият ред, който отново обслужва строго определени интереси. Тогава започнаха да се връщат изнесените пари от чужбина, тогава се извърши тази многостепенна трансформация на собствеността. Това беше една хладнокръвна стратегия, в която тези бивши борци и други спортисти бяха обречени да бъдат пожертвани, независимо дали са се опълчвали, дали са имали някаква собствена линия на поведение, или просто са станали излишни.

Много често се казва, че спортистите са някакви примитиви, а това далеч не беше вярно за основната част от професионалните спортисти до 1990 г. По-късно това нарицателно име «борци» се пренесе върху различни, наистина примитивни хора. Човек, който е минал през школата на спорта, през “Олимпийски надежди” и т.н., е със съвсем друг манталитет и подготовка.

– В същото време се създават СИК и ВИС, а възходът им е силно подкрепен от основните леви и десни формации по това време, така ли е изглеждало и отвътре?

– Това разделение – ВИС към сините, пък СИК към червените, е много условно. След като тяхното формиране напредна и се превърнаха в бизнес империи, те също започнаха да разсъждават прагматично. Сега те се интересуват кой е на власт и от всички, които биха могли да дойдат на власт. От тази гледна точка хората от тези групировки са помагали под една или друга форма на всички партии, управлявали през прехода. Няма никакво съмнение по въпроса. Известно е, че част от ръководството на СИК имаха лични контакти с част от ръководството на БСП.

Бизнесът на ВИС пък много силно дръпна напред в София по времето, когато кмет стана Стефан Софиянски.

– В публичното пространство най-много се говори за възхода на ВИС при управлението на Иван Костов.

– Да, така е, но преди да придобият тези мащаби в страната, в София направиха много добри удари. Затова може би се заговори, че ВИС и СИК са свързани съответно с двете най-големи партии по това време.

– В последните месеци от живота си Васил Илиев разгръща все повече легалния си бизнес, опитва се да избяга от имиджа си на силов бос, търсил ли е съвет от вас?

– Обсъждахме в общ план намеренията му. Той усещаше как времената се променят, че трябва да се отдели.

– Казвал ли ви е, че се страхува, че ще го убият?

– Той със сигурност не се чувстваше застрашен до последния момент.

– Защо разследването по този случай не стигна доникъде?

– Такива поръчкови убийства се ракриват трудно. Тогава имаше и нагласата: “Какво лошо има, че бандитите се избиват”. Смяташе се, че те ще се избиват само помежду си. По това време имах доста сериозни позиции и не мога да кажа, че е имало някакво смачкване на случая, замитане под килима. Някои смятаха, че това покушение е направено, за да се сблъскат ВИС и СИК.

– После, в годините след 1995-а, немалка част от силовите босове бяха екзекутирани, подобно на Васил Илиев. Смятате ли, че всички тези убийства са планирани предварително от някакъв кръг?

– Убеден съм, че е така.

– А продължават ли да действат подобни сенчести властови кръгове?

– Да, и днес има такива задкулисни центрове на власт.

Основният и важен въпрос обаче дори не е точно тези хора да бъдат посочени, а да се премахнат механизмите за такова задкулисно влияние. Президентът Росен Плевнелиев съвсем наскоро посочи тези източници – обществени поръчки, финансиране на политически партии, въобще без държавата не минава. Навсякъде държавата се явява като някакъв инструмент за обогатяване, за натиск срещу конкурентите, за изместване или отстраняване. Като започнете от съдебната система и свършите с изпълнителната власт и администрацията. След като този модел се доказва като успешен вече 24 години, просто злото се възпроизвежда и се разраства.

Процесът дори и в момента се задълбочава по простата причина, че вече има страшно много свободни мръсни пари. През деветдесетте години при възхода на групировките нямаше толкова пари. Тогавашните начини за печелене бяха по-ограничени.

– Вече се е реализирало откъсването на опашката на гущера, за което Илия Павлов пише месеци преди убийството на Васил Илиев?

– Определено да. На някои им откъснаха главите, други си откъснаха опашките.

– Според вас щеше ли да е по-различно развитието на групировките, ако Васил Илиев бе останал жив?

– Спокойно можеше да бъде като Маджо.

 

Снимки:

1 Доц. Александър Маринов

2 Емил Кюлев

3 Младен Михалев – Маджо

4  Васил Илиев

Адв. Иван Алексов от Кюстендил...
Гардовете на гробището в Кюсте...
Иво Атанасов: За първи път тв ...
Лъсна голата истина кой поръчв...
Гангстерска война има, ще има ...