За дрога в Дивия Югозапад: От години Перник е място, откъдето може да се купи чист и евтин хероин

Filed under: Искам думата,Последни |

 Десетки столични наркомани ежедневно пътуват до квартал „Изток“ за дозата от 5 или 10 лева, установяват по-едри столични дилъри, които се опитват да обсебят пернишкия наркопазар, но безуспешно

124-10-01-Rayko-Vasilev-Kravta

Преди три години пернишката дирекция на МВР е била на трето място в страната по интензивност на престъпност след София и Бургас. В момента градът е доста под средния коефициент за престъпност в страната, отчитат местните полицаи. Според полицейските анализи тук са регистрирани 1822 криминални престъпления през 2008 г. Те са със 152 по-малко отколкото през предишната. Разкритите криминални престъпления са 966, което съставлява 53.02% разкриваемост. Миналата година е бил 52.79 на сто – повишението е малко, но от сърце, шегуват се пернишките ченгета. Миналата година са извършени 155 престъпления срещу личността – с 15 по-малко отколкото през 2007 г., регистрирани са две умишлени убийства, от които едно е разкрито, четири опита за убийство, но е разкрит само един, съобщава lex.bg през 2009 г.

124-10-01-V.Iliev

Полицейската статистика трябва да наведе на мисълта, че перничани могат да се радват на едно по-сигурно бъдеще. Към това да прибавим и екстрата, която новогодишно получиха от БДЖ с ново разписание, повече лукс и бързина на влаковете към София – може би нещата действително вървят на добре. За беда, ако сутрин влаковете са пълни с хора, които идват да си изкарват хляба в столицата, на връщане към тях се прибавя една представителна извадка от софийски хероинозависими, която брои оставащите минути до пернишката жп гара. Предпочитат тази дестинация, защото от години Перник е място, откъдето може да се купи чиста и малко по-евтина дрога. Това го признават и в дирекцията на МВР. Наркоразпространението, незаконната лихварска дейност и черното тото са трите основни криминогенни фактора, по които имат да работят тукашните служители на реда, обяви в понеделник комисар Димитър Шереметев, шеф на ОДП-Перник. На полицаите от града на миньорите им предстои много и доста тежка работа, ако се има предвид, че през последните години отгърмяните наркодилъри и босове са над десетина.

124-10-01-Mechan-Ventsislav-Dimitrov-002-300x232

Кръв заради дрога започнаха да пускат в района в края на 90-те години на миналия век. За утеха на перничани първите наркомуджахедини бяха пришълци. Войната пламна още по на югозапад, в другия бивш промишлен колос Радомир, пълководци на „армиите“ бяха тукашните Никодим Николов и Юлиян Витанов-Зорката. Групите на двамата си разменяха юмручни схватки и изстрели, докато в края на февруари 1996 г. руснакът Олег Удодов не простреля в корема Никодим. Радомирецът със сигурност щеше да се пресели във вечните ловни полета, ако не беше станала засечка. Руснакът стреля през джоба на якето си и при втория изстрел спусъкът заял, което спаси живота на Никодим. Килърът бе задържан и по-късно осъден, бе казано, че поръчител е Зорката, но официално това не бе доказано. Войната между двете групировки пламна с пълна сила и на 23 август същата година Зорката бе разстрелян публично на площада в Радомир. Три месеца по-късно, на 23 ноември, Никодим почина в резултат от усложнения на раните, получени при описаното покушение срещу него. Тогава дойде звездният миг на перничани, които взеха тукашния наркопазар в свои ръце. Две основни групи – „Изток“ и „Център“, наречени така заради периметъра им на действие в града, започнаха да наводняват Перник с дрога.

Разменяха си взривове и изстрели, често пред очите на много хора.

Всичките разстреляни или изчезнали безследно са свързани с разпространение на наркотици или проституция. Един от лидерите на наркопазара в града беше Атанас Златанов-Пашин, който е в неизвестност от май 2002 година. До този момент той държи целия пазар на наркотици в града. „Бизнесът“ му обаче започва да линее, когато от Испания в Перник се завръща Васил Арарски, с прякор Райко Кръвта.

Двамата започват ожесточена война за пазара на дрога. Само за месец и половина в Перник избухват 16 самоделни взривни устройства. Полицията иззема от различни частни домове в града, в Брезнишко и в Трънско големи количества взрив и наркотици.

В периода 2001-2002 г. са намерени 9.340 кг взрив, 346 капсул-детонатора, пет бойни гранати и две невзривени бомби. Една от адските машини бе поставена в лека кола на паркинга на РДВР – Перник. Тя бе с много сложно устройство, направена от професионалист и приготвена за убиване. Количеството на взрива в бомбата бе над 3 килограма. „Оказа се, че наркогрупировката, която владееше Перник, е направила „постановка“ с взрива и наркотиците на другата групировка. Разчитали са на това полицията да задържи „набедените“ и да им освободи пазарната ниша, припомнят си криминалисти.

След изчезването на Пашин хора от неговата група отиват при врачка, според която той е убит, а тялото му е заровено около гробищния парк на пернишкия квартал „Мошино“. На посоченото от нея място съратниците на Златанов откриват почти изгорели тапицерия от кола, дрехи и мобилния телефон на Атанас – „Нокиа 3310“.

През декември 2002 г. в един ден пък изчезват безследно наркопласьорите Красимир Илиев-Мотореца, Анжело Първанов и Владимир Асенов-Попето. Дни преди това тримата се движели непрекъснато заедно. По това време Мотореца е шеф на ВИС в Перник и се занимавал с разпространение на наркотици и с проституция. След изчезването на Мотореца колата му е открита запалена с изрязани регистрационни номера на рамата и двигателя в местността Растова глава над Радомир. По летите джанти и по остатъци от бутилката на газовата уредба се доказва, че возилото е било негово.

През есента на 2004 г. изчезва и наркопласьорът Димитър Димитров-Гумения. Дилърът работел едновременно и за групата на Кръвта, и за Пашин, но имал и собствени канали. Криминалисти смятат, че вероятно те са причина той да изчезне завинаги от този свят. Гумения не е обявен за общодържавно издирване, но съдействие от полицията потърсили семействата на Пашин, Анжело и Попето. До днес нито един от четиримата не е открит. За издирване е обявен и Мотореца, но едва шест месеца след като изчезва безследно. Той също е в неизвестност и до днес.

На 12 октомври 2005 г. пред хотел „Струма“ в центъра на града, на излизане от кафене „Емералд“, Райко Кръвта бе застрелян почти от упор. Килърът избяга с кола, която след по-малко от час бе открита опожарена. Само чифт стари обгорени маратонки бяха останали като веществено доказателство. От убиеца нямаше никаква друга следа. Разследването за убийството на Райко бе подновено във връзка с разстрела на боса на ВИС Георги Илиев.

След убийството на Васил Арарски сякаш бе настъпило затишие във войната за пазара на дрога в Перник. Бизнеса на Кръвта наследи Кръстю Кръстев-Кръстето, който бе сред най-доверените хора на наркобоса. „Стратег“ на групата пък бе Бойко Славчев.

Говореше се, че бащата на Райко – шейсет и две годишният Васил Станков, е оглавил и ръководи мрежата му за търговия с дрога. Според запознати това била и причината през август 2006 г. Васил да стане мишена на неизвестен наемен убиец в района на село Мещица. На 11 февруари 2008 г. бе направен и втори опит за убийството му, този път край Батановци. Васил пътувал от трънското село Лялинци към Перник, когато неизвестен го простреля във врата през лявото странично стъкло на аудито му.

Жилавият Станков и този път се размина с опелото.

През същата година пернишките антимафиоти задържаха 9 от членовете на престъпната наркогрупа на Райко, която разпространява дрога в квартал „Изток“. Кръстето и Бойко се укриха и бяха обявени за общодържавно издирване. Няколко дни по-късно те се предадоха. От двамата бе поискана парична гаранция.

Дилърите на Райко Кръвта пласират дрога предимно в кварталите „Изток“, „Църква“ и „Мошино“. Заради чистия състав на наркотиците имат много клиенти от столицата. Дилърите изкарвали около 1.5 млн. лв. годишно от пласмент на дрога, а чистата им печалба била 900 хил. лв., пресмятат полицаите. Точно чистотата на хероина, продаван в Перник, е причината десетки столични наркомани ежедневно да идват в квартал „Изток“ за дозата от 5 или 10 лева. Това беше установено и от по-едри столични дилъри, които се опитаха да обсебят пернишкия наркопазар, но не успяха и се оттеглиха. На сцената се появи Николай Христов-Хайо, който предяви претенции към голяма част от „територията“ на Райковите хора.

На 29 май 2007 г. безследно изчезнаха Кръстю и Бойко. Двамата били извикани на среща и повече не се появили. Не е възможно да се установи къде са били за последно, защото преди да излязат, оставили мобилните си телефони. След това, на 27 септември 2007 г., един от основните дилъри от групата на Райко – Румен Стефанов-Алф, бе гръмнат пред дискотека „Че Гевара“. Версията е, че убийството е било поръчано от 28-годишния Николай Христов-Хайо.

На 20 февруари 2008 г., само седмица след втория опит за атентат срещу бащата на Райко, считаният за противник на групата на Райко

Хайо бе разстрелян на центъра на Перник на метри от светофара срещу хотел „Струма“, където спрял колата си „Шкода Фабия“, за да говори с приятели. По това време центърът на миньорския град е много оживен и разстрелът бил извършен пред очите на десетки случайни минувачи и на посетителите на съседните заведения. Убит е само на около 20 метра от мястото, където на 12 октомври 2005 г. показно бе разстрелян подземният наркобос Райко Кръвта. Хайо бе сред най-известните бандити в Перник. Още като непълнолетен е регистриран в полицията за различни кражби. По-късно се специализира в кражби на автомобили и бе известен като един от най-сръчните автоджамбази в Югозападна България. В занаята влиза през 2000 г. Осъждан многократно с осем присъди за различни кражби. Всички са условни, само една от тях бе ефективна.

Приживе Николай Христов бе замесен в кражбата на джипа на Кирил Добрев, син на бившия министър на вътрешните работи Николай Добрев. Разпитван бе и като свидетел за взривяването на джипа на прокурора от Перник Николай Цветков. Преди години срещу Христов е водено дело за отвличане на момиче.

Непосредствено след убийството на Хайо през февруари са уволнени шестима шефове на местната полиция.

През юли 2008 г. бе направен опит да бъде убит известният пернишки лихвар Мечан. Стрелецът не успя да го убие, а го рани в раменете, след като изстреля шест куршума. Мечан не каза пред разследващите кой се е опитал да го убие.

Междувременно приключиха мегаделата срещу двете групировки „Изток“ и „Център“, като наркодилърите успяха да се споразумеят с прокуратурата. Единствен Радостин Седефчев от група „Изток“ не се призна за виновен и делото срещу него продължава. Води се дело и срещу тартора на група „Център“ Росен Ефремов, който също отрича своята вина.

Междувременно през есента на 2008 г. Ефремов бе задържан за 24 часа в ареста, задето е нанесъл побой над столичен полицай. По-късно бе освободен поради липса на достатъчно доказателства. Срещу полицаите обаче, които арестуваха Ефремов и хората му, тече проверка от Инспектората на МВР за полицейски тормоз. А това означава, че основният приоритет на пернишките ченгета – битката срещу наркоразпространението – действително ще бъде тежка и епична…

 

Снимка:

1 Райко Кръвта

2 Георги Илиев

3 Пернишкият лихвар Мечан

Специално за в. „Вяра“ преди д...
Добрите лоши момчета: Между го...
 Мистериозно умрелият първи бр...
Отец Саръев направи страшна пр...
Равносметка! Адвокат Б. Божков...