Бизнесменът от Перник Васил Николов: Родните млечни продукти застояват, а българинът яде чужди, тъпкани с палмово масло, като опитах да изнасям халва в Македония, ме удариха със 100% мито

Filed under: Перник |

Бизнесменът, който гледа 100 крави, 200 кози и 800 овце, недоумява защо властта спи, докато България получава най-малките субсидии от ЕС

 Тебеширеното сирене и пластмасовият кашкавал са завладели масите на хотелиерите, никой не следи какво се яде в детските градини и болниците

54-01-02 n

„Държавата спи, докато българските животновъди изнемогват, а българите ядат тебеширено сирене и пластмасов кашкавал за жълти стотинки”, това бизнесменът от Перник Васил Николов, който завчера грабна най-голямото и престижно отличие „Златна мартеница 2016” на „Произведено в България” от Съюза на малкия и среден бизнес.

„Държавата спи, докато българските животновъди изнемогват, а българите ядат тебеширено сирене и пластмасов кашкавал за жълти стотинки”, това бизнесменът от Перник Васил Николов, който завчера грабна най-голямото и престижно отличие „Златна мартеница 2016” на „Произведено в България” от Съюза на малкия и среден бизнес. Приза на Николов връчи лично министърът на земеделието Десислава Танева за изградено средно предприятие за затворен цикъл за производство на традиционни български продукти- сирене, мляко, кашкавал и др.

Николов е изградил ферма със 100 крави, 200 кози и 800 овце. Той върти мандра. Не се посвени да хвърли бомба срещу родните политици за лошата национална политика, която заплашва да умори сектора.

„Нашите политици не се борят за интересите ни. В страните – членки на Европейския съюз, субсидиите в животновъдството и земеделието са почти два пъти по-високи в сравнение със субсидиите за България. Този факт съсипва българското производство. Европа дава най-малките субсидии за нас. Още по-лошото е, че от Европа ни заливат с вносни евтини млека и млечни продукти. Те са по-евтини от произведените от нас, което е на път да ни срине. На пазара в България има унгарски, полски, германски млека, които ги докарват и ги продават за 50 ст. Ако използваш истинско мляко, няма как да докараш такава цена и не можеш да се бориш с конкуренцията, защото себестойността на истинското е 60 ст. без стотинка печалба. Над 50% от млякото е внос. 70% от млечните продукти на пазара се правят от растителни мазнини, които са заместители на истинското мляко. Палмовото масло залива щандовете. Доказано е, че то вреди на здравето, а също така и на икономиката. Има недобросъвестни млекопреработватели, които смятат, че могат да влагат до безкрай растителни мазнини с лошо качество. Те са тежки, правят продуктите безвкусни, но са евтини. Затова на пазара има сирене за по 2-3 лв., но това не е сирене. Затова има и кашкавал за по 5-6 лв., но той не е от истинско мляко, а от палмово масло. Хората нямат пари и предпочитат да купят по-евтиното, което прилича на сирене и кашкавал, но като го опиташ, разбираш, че съвсем не е това. По-късно си даваш сметка, че парите, спестени от храна, отиват за лекар.

Сиренето от палмово масло е прекалено бяло, прилича на тебешир. Истинското е по-сухо, а фалшивото е по-воднисто. Палмовият кашкавал не е еластичен, той е като подметка.

От 2011 г. до днес пет пъти се е увеличил вносът на палмово масло. А те се влагат не само в млякото, но и в много захарни изделия. Има палмови мазнини, които се топят при температура над 38 градуса, те не могат нито да се отделят, нито да се усвоят от човешкия организъм. Затова организмът ги складира в торби, или т.нар. тумори.

Има качествени палмови мазнини, които се топят при ниска температура и организмът ги усвоява, но 80% са некачествени.

Трябва да различаваме истинското от фалшивото, важно е, защото хем се тровим, хем допринасяме за процъфтяването на нелегалната и фалшива продукция. По този начин забиваме нож в родното производство и в самите себе си. Още навремето Стамболов е казал, че не трябва да продаваме зърното, а да го дадем на нашите животни. Така ще завъртим икономиката си – ще отгледаме хубави животни и ще имаме качествени продукти.

Трябва да натрупваме, за да може принадената стойност да остане в България. Ние нямаме национална политика за зърното, фуражите, животните. Не трябва да продаваме зърното на Италия и от там да го купуваме обратно, преработено на макарони. Така печалбата отива в Италия, а нас два пъти ни дерат – веднъж ни вземат зърното, а после и си плащаме за некачествени макарони и спагети.

Още един проблем е, че контролните органи изобщо не обръщат внимание на качеството на продуктите, с които се хранят хората по болниците и децата по детските градини. Там не може да се види етикетът, продуктите се дават в насипно състояние и масово бизнесмените злоупотребяват. В тези заведения 100% от хранителните продукти са от палмово масло. Възможно най-евтините продукти се изливат там и никой не обръща внимание. Явяват се бизнесмени, които печелят обществените продукти, като дават възможно най-ниската цена. После целта е да се купят най-евтините продукти, за да остане колкото може повече за тях. Това е една изключително порочна практика в България, на която никой не обръща внимание.

Едно време чужденците идвали при нас, защото обожавали българското сирене, българският кашкавал, българското кисело мляко, българската шопска салата, българската пържола… А сега какво се получи – навсякъде се предлага само дълбоко замразено месо, което се не знае от колко време залежава във фризерите. Българската скара вече няма никакъв вкус. Българските хотелиери не предлагат хубаво сирене и кашкавал, а евтините варианти с палмово масло. Опъват шведски маси на закуска, от които няма какво да закусиш. Всичко е палмово масло.

В Сърбия и Македония е чисто и хубаво, при нас вече не. Затова хората масово от Югозападна България ходят на т.нар. гастрономически туризъм в съседните страни. Хапват, пийват и накрая от пазарите там си купуват истински продукти. В Сърбия и Македония си имат закон. В техните плескавици и колбаси те нямат право да слагат замразено месо. Там има много строги закони за храненето. При нас това изобщо не се гледа. При нас се защитават вносителите на ментетата.

Политиката на хотелиерите и бизнесмените в двете съседни страни не е като тук, като дойде клиент да му вземе възможно най-много пари. Те гледат точно обратното – да му предложат най-доброто най-изгодно и така да го спечелят за цял живот.

При нас липса национална политика. Македония защитава собственото си производство. Ако искаш да внасяш, ти казват: „Добре, но продукцията, която се произвежда в Македония, е защитена”.

Това означава, че ако аз искам да изнеса в Македония халва, тъй като произвеждам халва, те ми казват: „Този продукт се произвежда при нас, имаме си го, фигурира в т.нар. разрешителна листа. За да внесеш халвата, трябва да внесеш 100% акциз. Тогава си я продаваш.”

Независимо че те не произвеждат слънчогледова, а правят сусамена халва.

Те имат защитно мито за стоки, които се произвеждат в Македония. Ако пък изнесеш стоки, произведени в Македония, ти дават огромни субсидии. Как България няма да е залята с македонски плодове и зеленчуци? Така Македония процъфтява в сферата на земеделието и животновъдството.

Нека да попитаме правителството, депутатите, евродепутатите защо ние сме такъв разграден двор. Ние от бранша на млекопреработвателите нееднократно сме поставяли тези въпроси, но сме разбрали, че им много силни икономически интереси, които рушат държавата ни. Така бизнесът ни много трудно може да се конкурира с вноса на некачествените продукти.

В Турция например дават огромен безлихвен заем за срок от 10 години. Ако в този период си инвестирал в производството размера на кредита, той ти се опрощава. Затова са едни от първите не само в Европа, но и света и държат пазарите за износ на плодове, зеленчуци, месо. Засадените им площи с трайни култури са огромни. А при нас земите пустеят. За нас пазари няма, защото Европа има свръхпроизводство, загубихме и пазарите в Русия, Арабския свят и Турция.

Друг голям проблем е, че никой не обръща внимание на сивия сектор. Бизнесмените от сивия сектор нямат никакви проблеми. Проблемите са за този, който се е регистрирал и има фирма и плаща данъци. Така контролните органи идват при нас и ни проверяват. Тези, които работят нелегално, винаги разбират кога ще има проверка, заключват се и край. А контролните органи не могат ги хванат. Идват и от Икономическа полиция, но хората се изпокрият, заключат и се на следващия ден отново отварят и си продават нелегалната продукция. Това е масово. В нашия край има поне 5 такива мандри. Моята работа не е да ги хващам, аз си гледам моя бизнес”, заключи Николов.

 

Още четете ТУК

Още един бос влезе в парламент...
Министър Найденов, депутатът Д...
До средата на ноември площадът...
Окончателно! Условна присъда з...
Пернишките съветници си остави...