Инж. Панайот Панайотов от бобошевското село Бадино:  Дядо Яне и баба Стефания от Бадино дават на Рилския манастир 13 кг златни и 6 кг сребърни монети, увековечават ги с портрети

Filed under: Искам думата,Общество |

 

Според легендата керванджията Рабул от Дамаск забравил ковчеже в хана на двамата дарители

227-09-01-001Панайот Панайотов

Панайот Панайотов

Портрети с размери 105×50 см в Рилския манастир пазят спомена за безкористните сърца на ктиторите на храма Яне и съпругата му Стефана от бобошевското село Бадино. Семейството дарило за храма 13 кг златни и 6 кг сребърни монети, забравени от сириец, който отседнал с кервана си в стопанисвания от двамата хан. Този любопитен факт припомни инженер Панайот Панайотов, който е роден във високопланинското село и неуморно събира любопитни факти за родното си място. Според проучванията на Панайотов над портретите на дарителите от Бадино е работил приятелят им зограф Димитър Молеров и синът му Симеон от Банската школа. Изображенията се намират в параклиса „Св. Никола Мирликийски Чудотворец”, намиращ се вляво от главния вход на голямата черква.227-09-01-2k 227-09-01-1k

Според данните дядо Яне и баба Стефания са дарили на рилската света обител 13 кг златни и още 6 кг сребърни монети. Според преданието имането било оставено за съхранение в ковчеже от керванджия от Дамаск на име Рабул в хана, който двамата въртели. За цели 10 години обаче никой не потърсил богатството. Освен това легендата разказва, че дядо Яне и баба Стефания са открили гърне със злато при оран на нива. Те са дарили всичко това през 1841 година в името на каузата за възстановяване на Рилския манастир след опожаряване от турците на 13 януари 1833 г. Отново според легендата с част от тези пари е ремонтирано и килийното училище на Неофит Рилски в манастира „Св. Лука” към постницата на Рилския манастир.

Любопитна подробност е фактът, че двамата дарители са отказали да се представят с пълните си имена и така завинаги да останат в историята. Това е причината те да са известни само като дядо Яне и баба Стефания от село Бадино.

Историята за двамата сърцати българи носи до нас, че в хана си в град Дупница те са приютявали Апостола на свободата Васил Левски, който пътувал към Рилския манастир или Благоевград.

Дядо Яне и баба Стефания се занимавали с животновъдство в младините си. Имали са кошара за овце в местността Гърлото, до Рилския (Бели) път, свързващ Дупница със селата Бадино, Смочево и град Рила с Рилския манастир. Този път са използвали и много търговци, пътуващи от Азия към Европа. Ето защо далновидно двамата построяват хан. Само за една година събират пари, за да построят нов хан на главната улица в квартал „Вароша” в Дупница. Табелата гласяла „Страноприемница- механа бадински хан на Яне Бадински.” Според преданието тя била лично изписана от личния приятел на дядо Яне – Захари Зограф, а самият хан бил внушителен. Мястото се славело с вкусни ястия и отбрани питиета, които се предлагали на посетителите. Само дворът на хана бил 1800 кв. м, в който спокойно се събирали 10 каруци. Имало още кладенец с изворна вода, корита за водопой и ясли за животните, два обора. Имало и един голям обор, в който се събирали 50-60 камили. В средата на този обор се палело огнище за затопляне на животните.

Спалните помещения за гостите били разположени на втория етаж. Самият хан се намирал между местностите Каршия и Дренски рид до храма „Св. Богородица” в Дупница.

Сега Панайотов е тръгнал по следите на наследниците на дядо Яне и баба Стефания.

 

Радомирецът Димитър Стоянов: С...
Склададжията Благовест Петров ...
Десетки дупничани убиха 9000 к...
Гражданско сдружение поема кон...
Тодорка Савова раздаде питка, ...