Бившият вече футболист на ОФК „Беласица” Божидар Яков: Нямам нито едно пропуснато занимание, неприятно бях изненадан за освобождаването ми от отбора, няма да спра да се занимавам с футбол

Filed under: Петрич,Спорт |

 

06-14-01-043e09a63218800-v-2

Божидар Яков е роден на 13.11.1991 година в Петрич. Като дете се увлича по футболната топка при първия му треньор Иван Златински в ДЮШ на „Беласица”. От 6-и клас е вече в школата на „Пирин” (Благоевград), където негови треньори са Атанас Пецовски, Станке Михайлов и Тодор Лулейски. При обединяването на „Пирин” (Благоевград) и „Пирин-1922” той е преотстъпен в играещия във „В” група тогава отбор на Банско/Добринище/ със старши треньор Йордан Самоковлийски. Отново е привлечен в „Пирин” (Благоевград), където до 19-годишна възраст негов треньор е Венци Гочев. Като студент в ЮЗУ продължава да играе в отбора на университета. В областната група „Струма-1” при треньора Иван Златински неговият тим „Беласица-1923” става първенец. Всичко това не остава незабелязано и от 2016 година е привлечен в представителния тим на ОФК „Беласица” от треньора Ангел Славков. След неговото напускане наставник му е Николай Димитров. Боби Яков не се яви на първата тренировка на мъжкия отбор на ОФК „Беласица” в Кърналово на 9 януари. Това бе и причината да се направи с него ексклузивно интервю, за да има яснота пред спортната общественост, чийто любимец бе, коя е истината за раздялата.

06-14-01-d9aa83168f2785bf8b-v

– Защо не се появи на първото занимание от зимната подготовка на „Беласица”?

– Има причина, а тя е, че вече не съм част от отбора. Получих обаждане от управителя на клуба Георги Петров, който ми каза, че старши треньорът Николай Димитров за в бъдеще няма да разчита на мен.

– Изтече информация, че поради служебна заетост нямаш възможност да участваш в редовните занимания на мъжкия отбор на „Беласица” и по този начин разваляш дисциплината.

– Нямам нито едно пропуснато занимание, така че този мотив отпада. Редно беше в края на есенния дял от първенството да се изтъкнат някакви причини и да се разделим като хора. Жалко че напоследък това е стил на работа и не съм аз първият, който е освободен по никое време. Ще стискам палци за колегите през пролетния дял от първенството, като им пожелавам да станат първи и да се озоват в по-горната професионална група. Жалко е, че не успях да постигна това, което си бях поставил като цел, но не всичко зависеше от мен.

-А сега накъде?

-Чувствам сили за игра на футболния терен и няма как да спра на 25-годишна възраст. Жалко е, че отказах на доста отбори от страната и гръцкото първенство. Надявам се да хвана последния влак и да започна да играя в някой отбор, като ще съчетавам това с водене на група от млади футболисти от моя район – Подгорието, както бе през 2015/2016 година, когато 30 деца се готвеха в селото, където живея – Яворница.

– Вече като външен човек на ОФК „Беласица” би ли дал своята оценка за работата на треньори и ръководители по време на престоя ти с фланелката на петричкия тим?

– Най-добри думи мога да кажа за Ангел Славков от треньорите. Този футболен специалист в истинския смисъл на думата ни показа много тънкости от съвременния футбол. Заиграхме много силно по всички линии на терена и ако беше останал, може би за „Беласица” щяха да се говорят много неща и да се постигнат големи успехи. Д-р Христо Мазнейков се показа като голям ръководител. За първи път се заработи професионално на всички нива. Нямам думи за медицинското обслужване, правеха се и функционални изследвания в столичната МБАЛ „Св. София”. Започнахме да получаваме редовно заплати и премии, което продължава и при новото ръководство.

– Какво не достига на мъжкия отбор на „Беласица”, за да бъде първи в таблицата?

– Липса на късмет в отделни срещи, като ще спомена тези срещу „Свобода” (Пещера) и „Балкан” (Ботевград) като гости, след като допуснахме изравняване в последните минути на мачовете и като домакини срещу „Хебър” (Пазарджик) и „Рилски спортист” (Самоков). Според мен като цяло отборът игра на много добро равнище и показа, че има сили за нещо повече от третото място. Не бива да изпускаме и факта, че нямаме материална база в Петрич и това пречи много. Ако срещите се играеха на НСБ „Цар Самуил”, щяхме да бъдем в разлика с точките и щяхме да побеждаваме по категоричен начин всички отбори.

– Какво ще пожелаеш на колегите си и на феновете?

– Да са живи и здрави и нека спортното щастие и късметът да ги следват във всички мачове и от следващото първенство да станат член на втора професионална лига.

 

Яковлии бягат от рускините ста...
Със 110:55 над "Спартак&q...
Селски кметове с декларация в ...
Стадион „Христо Ботев” в Благо...
След низ от рекорди и 15 титли...