Бившият вече футболист на ОФК „Беласица” Божидар Яков: Нямам нито едно пропуснато занимание, неприятно бях изненадан за освобождаването ми от отбора, няма да спра да се занимавам с футбол

Filed under: Петрич,Спорт |

 

06-14-01-043e09a63218800-v-2

Божидар Яков е роден на 13.11.1991 година в Петрич. Като дете се увлича по футболната топка при първия му треньор Иван Златински в ДЮШ на „Беласица”. От 6-и клас е вече в школата на „Пирин” (Благоевград), където негови треньори са Атанас Пецовски, Станке Михайлов и Тодор Лулейски. При обединяването на „Пирин” (Благоевград) и „Пирин-1922” той е преотстъпен в играещия във „В” група тогава отбор на Банско/Добринище/ със старши треньор Йордан Самоковлийски. Отново е привлечен в „Пирин” (Благоевград), където до 19-годишна възраст негов треньор е Венци Гочев. Като студент в ЮЗУ продължава да играе в отбора на университета. В областната група „Струма-1” при треньора Иван Златински неговият тим „Беласица-1923” става първенец. Всичко това не остава незабелязано и от 2016 година е привлечен в представителния тим на ОФК „Беласица” от треньора Ангел Славков. След неговото напускане наставник му е Николай Димитров. Боби Яков не се яви на първата тренировка на мъжкия отбор на ОФК „Беласица” в Кърналово на 9 януари. Това бе и причината да се направи с него ексклузивно интервю, за да има яснота пред спортната общественост, чийто любимец бе, коя е истината за раздялата.

06-14-01-d9aa83168f2785bf8b-v

– Защо не се появи на първото занимание от зимната подготовка на „Беласица”?

– Има причина, а тя е, че вече не съм част от отбора. Получих обаждане от управителя на клуба Георги Петров, който ми каза, че старши треньорът Николай Димитров за в бъдеще няма да разчита на мен.

– Изтече информация, че поради служебна заетост нямаш възможност да участваш в редовните занимания на мъжкия отбор на „Беласица” и по този начин разваляш дисциплината.

– Нямам нито едно пропуснато занимание, така че този мотив отпада. Редно беше в края на есенния дял от първенството да се изтъкнат някакви причини и да се разделим като хора. Жалко че напоследък това е стил на работа и не съм аз първият, който е освободен по никое време. Ще стискам палци за колегите през пролетния дял от първенството, като им пожелавам да станат първи и да се озоват в по-горната професионална група. Жалко е, че не успях да постигна това, което си бях поставил като цел, но не всичко зависеше от мен.

-А сега накъде?

-Чувствам сили за игра на футболния терен и няма как да спра на 25-годишна възраст. Жалко е, че отказах на доста отбори от страната и гръцкото първенство. Надявам се да хвана последния влак и да започна да играя в някой отбор, като ще съчетавам това с водене на група от млади футболисти от моя район – Подгорието, както бе през 2015/2016 година, когато 30 деца се готвеха в селото, където живея – Яворница.

– Вече като външен човек на ОФК „Беласица” би ли дал своята оценка за работата на треньори и ръководители по време на престоя ти с фланелката на петричкия тим?

– Най-добри думи мога да кажа за Ангел Славков от треньорите. Този футболен специалист в истинския смисъл на думата ни показа много тънкости от съвременния футбол. Заиграхме много силно по всички линии на терена и ако беше останал, може би за „Беласица” щяха да се говорят много неща и да се постигнат големи успехи. Д-р Христо Мазнейков се показа като голям ръководител. За първи път се заработи професионално на всички нива. Нямам думи за медицинското обслужване, правеха се и функционални изследвания в столичната МБАЛ „Св. София”. Започнахме да получаваме редовно заплати и премии, което продължава и при новото ръководство.

– Какво не достига на мъжкия отбор на „Беласица”, за да бъде първи в таблицата?

– Липса на късмет в отделни срещи, като ще спомена тези срещу „Свобода” (Пещера) и „Балкан” (Ботевград) като гости, след като допуснахме изравняване в последните минути на мачовете и като домакини срещу „Хебър” (Пазарджик) и „Рилски спортист” (Самоков). Според мен като цяло отборът игра на много добро равнище и показа, че има сили за нещо повече от третото място. Не бива да изпускаме и факта, че нямаме материална база в Петрич и това пречи много. Ако срещите се играеха на НСБ „Цар Самуил”, щяхме да бъдем в разлика с точките и щяхме да побеждаваме по категоричен начин всички отбори.

– Какво ще пожелаеш на колегите си и на феновете?

– Да са живи и здрави и нека спортното щастие и късметът да ги следват във всички мачове и от следващото първенство да станат член на втора професионална лига.

 

„Марек” излиза за победа срещу...
ОФ „Озеленяване” окоси градинк...
 "Рилски спортист" с...
Безплатен автобус за феновете ...
Бащата на Бербатов гледа разпр...