По здравна каса има една пътека за хора с метаболичен синдром, която обаче покрива до 5 дни в Метоболитната клиника, там единствено пускат изследвания, да ти дадат „глюкофаж“ и да ти предпишат диета

 

Майката на 20-годишния Самуил Александров, който тежи 270 кг потърси помощ в социалната мрежа за сина си и призова всеки който може да помогне на детето й да се отзове. Жената разказва, че Самуил има мечти и иска да живее нормален живот. Ето и нейният разказ: „Той е на 20 години… И тежи 270 кг!… И е моят син… Моята болка, моята обич, моят…срам??? Изгледах вашия репортаж за „най-дебелия човек в България“… И, не, не искам да опровергая „сензацията“, като създам от детето си нова сензация… Още повече, тъй като много години живея в ада на тази драма, не бих се зарекла, че синът ми е най-дебелият човек. Сигурна съм, че има и други ако не с повече, то с близки до тези килограми. Аз поне познавам още двама…. Истината е, че на тях обикновено се гледа като „сензация“ или като на картинка от типа „Не правете като тях, за да не станете за смях!“… Това, което предприемам в момента е крайно…допускам какви биха били негативните последици за него, а и за мен, като негова майка, но поемам риска с последната надежда, че някак си може да се случи чудото и от хаоса на болката, срама и любовта, най-сетне да се роди надеждата – надеждата, че може реално да се помогне на хора като Сами. Той е само на 20 години….И за разлика от героят във вашия репортаж, той не е станал такъв в резултат на разгулен живот, той носи своят кръст от както се помни, заедно с други съпътстващи заболявания от дете…. Знам, че винаги първият въпрос е: „Ама как е допуснато това? Къде са били родителите?“… Всичките ми опити в годините може да сюжет за цял роман, но сега те нямат значение… Сега, ако има нещо, което би имало смисъл, то е РЕАЛНА ПОМОЩ ЗА САМИ! Проблемът е, че такава в България няма! Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се! Ние се правим, че такива хора не съществуват, а ако ги има, те са просто уродливи изключения…сензации… Всъщност никой не се е наел реално да изследва проблема. Лекарите се отказват от тях…и те се отказват от лекарите… По здравна каса има една пътека за хора с метаболитен синдром, която обаче покрива до 5 дни в Метоболитната клиника, където единственото, което могат да направят, е да ти пуснат едни изследвания, да ти дадат „глюкофаж“ и да ти предпишат диета. Какво трябва и не трябва, той и другите като него знаят прекрасно….Въпросът е „Как!?“, когато химията на тялото ти крещи „Гладен съм!“ За лекуване на наркомании и алкохолни зависимости има клиники и комуни с реални откъсвания от средата и с реална помощ и подкрепа. Всеки от хората, като Сами, ще ви каже: „Храната е моят наркотик!“… Това от, което Сами, а и други като него, имат нужда, е реално подадена ръка, реално приемане и подкрепа. А майчината явно недостига…. Та той мечтае за приятели, с които да излиза, да се смее, да слушат музика, да си говорят за момичета…. Той иска да обича и да бъде обичан, да срещне момиче, което да го приеме и подкрепи….да има треньор, който вярва в него и не го гледа с презрение, както това се случва, когато се опита да прекрачи прага на фитнеса… В Сами все още живот, все още има мечти….но нито той, нито аз /очевидно/ вече знаем как се излиза от тук….Както и другите като него, той предпочита да остава у дома, където няма да му се налага да се среща с презрителните погледи, да се брани със заучени „страшни“ физиономии срещу насмешките на другите…. Написах ви всичко това с надежда, че някъде може би има някой, който е готов истински да му подаде ръка и този някой може да се появи, когато ние най-сетне си признаем на глас: Да, имаме нужда от помощ! Ако сте дочели този текст до край и не смятате, че става дума за „една дебела свиня“, а за човешко същество…подайте ръка на Сами, тя няма да бъде върната! Благодаря ви!