Деси Стойнева (втората отляво надясно) със съученички

 

Юристът на община Дупница Деси Стойнева: Веселбата беше пълна, въпреки отвратителното отношение на персонала в „Ловен дом”, гарнирано със страшна мръсотия и намален грамаж на порциите

Дупничанките Деси Стоянова, която е хореограф, и шефката на спецзвеното към митница Благоевград Мая Георгиева поведоха първото хоро на другарска среща на випуск 1997 година на бившето Промишлено. Двете дами заедно с още 30 свои съученици са завършили паралелка за организатори и технолози на шевното производство. Заедно с тях се веселиха и съученици от други паралелки. Купона под око държаха класните ръководители – физичката Василка Митева и преподавателката Йорданка Манова, която вече е пенсионер.

От София пристигна Мария Карабельова-Маргаритова. Тя е юрист в Министерството на образованието, преди това началник на кабинета на ексминистър Меглена Кунева.

Деси Стойнева и Деси Стоянова

До нея беше акушерката Ива. От Холандия долетя Евгения Тодорова. С много красива рокля с орнаменти от бели воали блесна адвокат Деси Стойнева, която е юрист на община Дупница. Мария Иванова остави за вечерта бебето си, за да се повесели със старите с дружки от училище. Тя е мениджър и собственик на фирма за автоуслуги. Деси Стоянова – секретар и завеждащ „Човешки ресурси”, не подгъна крак цяла вечер.

На купона имаше само трима мъже, които подариха по няколко танца на всяка от дамите.

Съпругата на кмета на село Джерман Цветков – Мая Георгиева, вече е началник на отдел в Агенция „Митници” в Благоевград, стана ясно на срещата. Съвсем малко от класа са останали в Дупница, повечето са се установили в София, Пловдив, Италия, Холандия, Чехия… Повечето са направили истинска кариера. Мария Карабельова-Маргаритова беше със съпруга си Димитър Маргаритов, който е председател на Комисията за защита на потребителите.

Всички бяха в разкошни и стилни тоалети.

Тържеството на випуска се провело в ресторант „Ловен дом”. Персоналът там положил цялото си старание да съсипе вечерта им, но така и не успели.

„Като цяло изкарахме прекрасно. Припомнихме си някои забавни случки, посмяхме се, играхме хора. Повечето от съучениците ми едва успяха да открит заведението, което се намира по пътя към лозята и параклиса „Св. Спас”. На 80% се изгубиха из лозята и ходихме да ги търсим. Липсват елементарни указателни табели. Затова някои тръгнаха по погрешка нагоре към градините на дупничани. Пътят към това заведение е страшно разбит, а отношението на персонала към клиентите е просто отвратително. Един от персонала се представи за собственик. Ние го попитахме защо са толкова малки порциите. Освен това заведението беше отвратително мръсно. Тоалетните бяха потресаващи, нямаше дори тоалетна хартия. В 23 часа раздадоха чашките с вода за пушене. Климатиците не работиха, едва дишахме. Оказа се, че собственицита са двама. Единят се прадстави за Асен и го раздаваше като музикант. Другият не се представи. Музикантът Асен си позволи да крещи на едни от дамите, които се опитваха да се оплачат заради липсващите плата с 4 вида хапки. Ястието представляваше просто панирано сирене и кашкавал и накакво месо. Въпреки това радостта ни беше пълна”, разказа Деси Стойнева.