Много приятно и любопитно писмо получихме в редакцията от наша читателка, свързано с едни от туристическите атракции в региона. В следващите редове, ще разберете как група младежи, които не са от този край, но влюбени в природните красоти на Рила, предприемат страхотно начинание. Пример, който може спокойно да бъде последван от ентусиасти. „Преди няколко години за първи път посетих водопад Горица в село Овчарци (до град Сапарева баня, Дупнишко). Много приятно водопадче с изградена екопътека, по която се ходи около 15 минути в едната посока. Както си снимах красотите на Рила планина, поглеждайки нагоре, съзрях един кръст. Скали, които величествено се издигат над водопада с този кръст на тях. И това беше- казах си, трябва да се кача там. Не видях да има информация за този връх, няма маркировка- абсолютно нищо. От местни разбрах, че се казва връх Големия камък (1284 метра) (б.ред.-Големийо камик).

Изглед към село Овчарци

Първият ми опит да го кача беше от самата екопътека на водопада- има една стръмна пътечка в ляво от мостчето. Беше много хлъзгаво и стръмно. Стигнахме реката, но беше невъзможно да я прекосим. Имаше скали, които бяха мокри и беше опасно. Отказахме се.

След няколко месеца в интернет намерих gps трак до върха. Всъщност има нормален път, но той заобикаля. Самата пътека не започва от водопад Горица, а от лявата част на селото. Качихме се успешно. За около два часа бяхме горе. Пътеката започна от центъра на селото, като трябва да се изкачите до края на село Овчарци, после започва черен път, след което песъчлива пътечка и рядка иглолистна гора. Не след дълго отдясно на пътеката има нещо като полянка. Това е местност Еньо, оттам се вижда каскадата на водопадите Горица, те са няколко. Пътечката продължава към чешмичка и пейки с масичка. На 5 мин от къта за отдих е заключеният заслон Сталевица. И там има пейки. След заслона започва по-гъста гора. Интересното на върха, е че от главната пътека се тръгва надолу (надясно). Стига се до неговото подножие и се качвате на големия камък- всъщност затова се казва така. Самата кота е над кръста. А ако искате да слезете и до кръста, има пътечка. Когато се качих за първи път на върха, дъхът ми спря. Гледката оттам е неописуема. Виждат се Витоша и Верила и няколко населени места.

Този връх, макар и нисък, ми остана в сърцето. Самото място е диво, непокътнато, прекрасно и малко известно. Преди няколко месеца ми хрумна идеята да направя маркировка, за да може повече хора да се докоснат до магията на Големия камък. Свързах се с БТС, те ме препратиха към ТД Рилски езера. Оттам ми дадоха информация и казаха, че може да осигурят материали. Чаках около месец и нещо и ми върнаха обаждане, че БТС са им дали боя и табели. Разбрахме се за датата 02.07. Човекът от ТД Рилски езера ни даде боя- бяла и зелена.
Започнахме да се изкачваме нагоре. Бяхме трима- аз, Любо и Диляна. Планът беше нагоре да разчистим пътеката, надолу да маркираме. На места беше доста обрасло, отне ни 3 часа да се качим до върха. Любо изчисти много добре пътеката, с малко помощ от страна на мен и Диляна. Починахме малко, с Диляна сложихме ръкавиците, хванахме четките и боята и започнахме да маркираме. Любо ни помагаше. За 4 часа направихме маркировката.
Сърцето ми и душата ми плачат от радост. Рила планина- милея за нея! Тя е като мой дом. Когато съм там чувствам особено спокойствие и смирение! Обичам всички планини- но Рила има специално място в сърцето ми!
И ето, че вече до върха може да се стига по-лесно. Връх Големия камък- гордо се извисява над село Овчарци и чака туристите да тръгнат из тесните пътечки към него и да почерпят от красотата му!.