Толкова много пъти вярваме на Бога за нещо, че един ден то ще се случи. Но вярата е сега!, казва пастор Мел Бонд. Ако отлагаме неща за бъдещето, ние не сме във вяра (вярване, доверие, увереност в Бога) и те няма да се случат. „Бог назовава тези неща, които не са, като че вече са“ (Римл. 4:17). Ако искаме Божиите благословения, е необходимо да правим всичко по Божия начин („Божиите пътища са толкова по-високо от нашите пътища, колкото небето от земята“ Ис. 55:8). Пропускаме неща, защото се опитваме да свалим Бог на нашето ниво, вместо ние да се качим на Неговото. А Неговото ниво е просто: „Изясняването на Неговото слово дава светлина, дава разбиране на простите“ (Пс. 119:130) – ако не е просто, Бог не е включен. Това, което трябва да направим, е да променим изказа си – да бъде като Неговия. Бог не иска ние да лъжем. Ако някой дойде и те попита: „Още ли си болен?“ и ти кажеш: „Не, не съм“ това е лъжа, защото болестта е още там; „Още ли си в бедност?“ и ти отвърнеш: „Не, не съм“, това е лъжа. Това, което трябва да правиш е да казваш това, което Бог казва, а не това, което обстоятелствата казват; не назовавай това, което е, като че вече не е, а напротив – това, което не е, като че вече е: „С раните на Исус аз съм изцелен“ (1Пет. 2:24), „Бог снабдява всичките ми нужди според Неговото богатство в слава. Аз съм благословен сега в името на Исус“ (Фил. 4:19). Това, което трябва да разберем, е, че думите, всичките думи са духовни (не можете да си видите думите, нали). Поради думите ни идват ангели (Дан. 10:12), но поради думите ни могат да дойдат и демони (Пр. 6:2). Избери кого да призовеш.“

Чуйте какво казва пастор Мел