Саудитска Арабия подкрепяше сунитските ислямистки сили в Йемен.

 

Напреженията между Саудитска Арабия и Иран се засилиха до крайност. А задочната война помежду им в Йемен заплашва да се пренесе също и на територията на Ливан.

Ще спрат ли дотук двете регионални сили?

Само преди няколко дни ръководството на Саудитска Арабия беше принудено да установи, че войната в съседен Йемен вече не се ограничава само до територията на тази държава. В края на миналата седмица йеменските бунтовници хути изстреляха ракета срещу саудитската столица Рияд. Тя беше прихваната във въздуха и унищожена още преди да успее да нанесе някакви поражения. Самият Тръмп впоследствие изясни, че заслугата за това е била на американците. Той знаел и от кого е била изстреляна ракетата: „От иранците, според мен“, заяви президентът. Командващият иранската Революционна гвардия Мохамед Али Джафари незабавно му се противопостави: твърденията на Тръмп не били нищо друго освен обичайните му лъжи: „Тръмп е казвал доста безпочвени неща и доста лъжи, с които е обвинявал Иран за всевъзможни неща“, заяви Джафари.

Факт е, че Саудитска Арабия ръководи военна коалиция, предизвикала хуманитарна катастрофа в Йемен, както сочат данните на ООН. Ако на местното население не се окаже спешна помощ, там скоро ще настъпи една от най-големите досега гладни катастрофи в света. Два милиона души за застрашени от гладна смърт, обяви ООН. Атаките на военната коалиция са инициатива на младия престолонаследник и министър на отбраната Мохамед бин Салман. За наблюдателите е ясно, че в Йемен се води задочна война между две регионални сили с претенции за надмощие.

„Знаем, че външната политика на Мохамед бин Салман е значително по-рискована и предизвикателна от преди, което поражда опасения за нова нестабилност в региона“, казва политологът Йохен Хиплер от Института по проблемите на развитието и мира (INEF) към университета Дуисбург-Есен.

Саудитска Арабия и Иран от години насам си противостоят и в Сирия. Саудитска Арабия подкрепяше сунитските ислямистки сили, докато населеният предимно от шиити Иран стоеше на страната на президента Асад. С помощта на другия си съюзник Русия режимът в Сирия успя да изтласка джихадистките групировки и най-вече т.нар. „Ислямска държава“ (ИД).

Очертаващата се военна победа на режима на Асад значително увеличи и влиянието на Иран. Допълнителен индикатор за нарастващото напрежение между Иран и Саудитска Арабия беше и оставката на ливанския премиер Саад Харири, който е близък до саудитския кралски двор. Харири, който от известно време се намира в Саудитска Арабия, обвини ливанските шиитски милиции на „Хизбула”, че създават безредици. „Хизбула” на свой ред обвини Саудитска Арабия, че е принудила Харири да подаде оставка и твърди, че го държи в страната против волята му. Нещо повече: лидерът на „Хизбула” Хасан Назрала обвини саудитското ръководство, че подстрекава Израел да атакува Ливан.

Американският външен министър Рекс Тилърсън обаче заяви, според уверенията на Саудитска Арабия, Харири сам е взел решението за оставката си. Според външния министър няма поводи да се смята, че Саудитска Арабия насила задържа Харири.

„Спиралата на напрежението се върти много бързо и вече достигна до нова кулминация“, казва германският близкоизточен експерт Себастиян Зонс. „Всъщност и двете страни не би трябвало да имат интерес от подобна война. Особено Саудитска Арабия, която – въпреки че е добре въоръжена – не е в състояние да спечели такава война. Затова смятам, че няма да се стигне до истинско военно стълкновение“, казва Зонс.

Такава е и надеждата на Запада, който се опитва да накара двете страни в конфликта да проявяват сдържаност. Засега поне Саудитска Арабия и Иран се задоволяват само с прикрити изблици на враждебност.