България има най-големия брой хоспитализации на 1000 души население в ЕС, най-голямо доплащане от страна на пациентите и въпреки това здравната ни система е абсолютно неефективна в намаляването на предотвратимата смъртност от мозъчно-съдови и онкологични заболявания. Това са заключенията в доклад на Европейската комисия за състоянието на здравните системи на страните, представен в четвъртък. Изводите от него до голяма степен повтарят констатациите и препоръките в доклад на Световната здравна организация (СЗО), представен миналата седмица в здравното министерство.

България има най-високата смъртност от мозъчно-съдови заболявания като инсулт в ЕС и много ниска честота на преживяемост при няколко онкологични заболявания. “Това говори за значителни възможности за подобряване на здравните услуги, например чрез подобряване на достъпа и качеството на грижите, както и по-добра профилактика и по-добра координация на грижите“, се казва в доклада.

 

19% от смъртнитe случаи е можело да бъдат избегнати

Предотвратимата смъртност в България – както при мъжете, така и при жените, е около два пъти по-висока от средното за ЕС през 2014 г. Според доклада около 20 000 смъртни случая (или 19% от всички смъртни случаи) през 2014 г. е можело да бъдат избегнати, като този показател е много по-висок от средния за Европа от 11%. Това се дължи основно на високата смъртност у нас от сърдечносъдови заболявания.

Въпреки спада от 2000 г. насам смъртните случаи от сърдечносъдови заболявания остават водеща причина за смърт както за жените, така и за мъжете у нас и са далеч над средното за ЕС. Онкологичните заболявания са втората водеща причина за смърт, като представляват 19% от всички смъртни случаи сред мъжете и 14% от всички смъртни случаи сред жените, което е под средното за ЕС и леко се увеличава.

Според данни от програмата CONCORD петгодишните коефициенти на преживяемост от рак са се увеличили през периодите 2000-2004 г. и 2010-2014 г. за рак на маточната шийка (от 49.2% на 54.8%), рак на гърдата (от 70.9% на 78.3%) и рак на дебелото черво (от 43.9% на 52.4%), но остават по-ниски, отколкото в повечето други държави от ЕС. Допълнителен повод за безпокойство са ниските равнища на преживяемост при рак на белия дроб (6.3% през периода 2005-2009 г.) и рак на черния дроб (5%).

 

20% от болничните процедури могат да се провеждат извън болниците

 

Броят на хоспитализациите, дължащи се на хронични болести като диабет, сърдечносъдови болести и болести на дихателната система, е сред най-високите в ЕС. Като обобщени данни България има най-големия брой хоспитализации на 1000 души население в ЕС.

“Вместо да бъдат приемани в болница, пациенти с тези състояния може да се лекуват ефективно в амбулаторната помощ. Всъщност анализът на хоспитализациите през 2013 г. сочи, че най-малко 20% от болничните процедури, провеждани в България, биха могли да се провеждат в извънболнични условия“, се казва в доклада.

Съществуват различни обяснения за големия брой потенциално предотвратими хоспитализации, включително фактът, че достъпът до извънболнична помощ в някои региони е ограничен. Освен това има финансови стимули, които насърчават болниците да приемат повече пациенти. Фактор са също ограниченията за някои направления за диагностициране в извънболничната помощ, както и това, че пациентите предпочитат болничната помощ пред условията на извънболнична помощ.

 

Стабилността на системата е в риск

 

Докладът отбелязва и от години известния факт, че българите доплащат от джоба си най-много в ЕС.

Преките плащания на потребителите представляват 48% от разходите за здравеопазване, в сравнение със средно 15% в ЕС. Неизбежно това има неблагоприятни последици за достъпа до здравни услуги. Най-голям дял от преките плащания на потребителите отива за лекарствените продукти, следвани от болничните услуги.

 

Лош достъп до здравеопазване за част от населението

 

Достъпът до здравни услуги продължава да бъде проблематичен. Около 12% от гражданите са без осигуровка, а големите преки плащания на потребителите застрашават достъпа до здравни грижи за уязвимите групи, включително ромите, домакинствата с по-ниски доходи и възрастните хора.

Въпреки че съществува освобождаване от някои потребителски такси, с това хората не са предпазени от неофициалните плащания, които все още съществуват в България. Изминаваното разстояние и наличието на лекари също създават важни бариери пред достъпа, особено за хората в групите с по-ниски доходи.

 

Ниска продължителност на живота, висока смъртност

 

С равнище от 74.7 години очакваната продължителност на живота в България е втората най-ниска в ЕС (след тази в Литва) и с почти 6 години по-ниска от средната за ЕС. Освен това подобренията от 2000 г. насам в продължителността на живота, която е нараснала с 3.1 години, не са толкова бързи, колкото в повечето други държави.

Очакваната продължителност на живота на жените остава най-ниска в ЕС, въпреки че жените отбелязват по-голямо увеличение от мъжете. Към 2015 г. разликата между половете е седем години. България има относително високо равнище на майчината смъртност (въпреки че 12-те смъртни случая на 100 000 раждания, регистрирани през 2013 г., изглежда са изключение в сравнение с други години). Детската смъртност също е доста над средната в ЕС.

 

Бедност = лошо здраве

 

Разликата в продължителността на живота по социо-икономически фактори, като например равнището на образование, е особено голяма в България.

Очакваната продължителност на живота при българите с университетско образование е седем години по-висока от тази при завършилите средно образование. Като цяло делът на населението, което съобщава, че е в добро здравно състояние (65%), е близо до средния за ЕС (67%).

Повече мъже, отколкото жени, смятат, че са в добро здраве (69% за мъжете спрямо 62% за жените).

Неравенствата по отношение на образованието може да се дължат отчасти на по-високия дял на възрастните хора с по-ниски равнища на образование. Въпреки това едва половината от българите с най-ниски доходи смятат, че здравето им е добро, в сравнение с четири от всеки пет души при тези с най-високите доходи.