Калоян Илиев

 

Калоян Илиев е роден на 8 октомври 1980 г. в Ихтиман. Кмет на общината е от 2011 г. Преди това е бил общински съветник, член на УС на ФК „Ботев-1937“, ръководител на офис на ДЗИ. Още по-рано е управлявал частни дружества. Магистър е по маркетинг и икономика от Бургаския свободен университет. Учил е в Anderson High School, Southgate, САЩ, пише „Актуално”.

– Г-н Илиев, как се развиха събитията, след като през юни месец местният парламент прие декларация заради честото прекъсване на ел. захранването?

– Това е доста сериозен проблем за града като цяло, да не кажа общината. Решихме да приемем декларация, с която да сигнализираме съответните органи да вземат спешни мерки за подобряване на ел. захранването в Ихтиман. Най-големият проблем, който остана отпреди 10-15 години, когато чугунолеярният завод е приватизиран, е, че подстанцията е останала в техните активи. Реално сега тя е частна собственост. Докато не се изгради нова подстанция, проблемът няма да се разреши. Но това е вече отговорност на държавата и най-вече на ЕСО. Аз мисля, че с изграждането на нова подстанция всичко ще се нормализира. Според нашите наблюдения частникът не стопанисва много добре тези съоръжения. Даже преди може би три години, ако не се лъжа, имаше и два смъртни случая.

– Държавата не е ли правила опит да я придобие?

– Не. Единственото нещо, което са направили през годините, е това, че общината им е дала един имот близо до съществуващата подстанция, в който да изградят нова. Тоест ЕСО вече има имот за целта, а изграждат ли станция вече? Не, до момента нищо не са направили. От юли месец, когато приехме тази декларация, има някакви наченки на работа. Започнали са уж да проектират. Идваха при нас проектанти да им дадем повече информация, но ние в понеделник имахме среща в централата на „ЧЕЗ България“ в София. Според техните думи са заложили пари за следващата година в бюджета им да изместят т.нар. ветрило – кабелите, които влизат в подстанцията. Изчисляват колко пари ще им струва това изместване

– Да изясним – вие имота на ЕСО ли го предоставяте, или на ЧЕЗ?

– На НЕК, респективно на ЕСО.

– Процедурата като документация в голямата си част ще мине през общината, досега какво е постъпило при вас?

– Засега нищо. Единствено срещата с проектантите, които искаха повече информация. Правили сме и среща с енергийния министър г-жа Петкова с цел по-бързо да се случи това нещо, защото утре, не дай си Боже, ако гръмне нещо по-сериозно в тази подстанция и собственикът не отстрани аварията по най-бързия начин, се опасяваме, че общината ще остане без ток със седмици или месец.

– Вие като кмет от коя европейска програма сте получили най-мащабно финансиране досега?

– Понеже Ихтиман е т.нар. селска община, най-добре работим с ДФ „Земеделие“ и Програмата за развитие на селските райони. В първия ми мандат през фонд „Земеделие“ сме реализирали шест проекта. Най-важният беше реконструкция на централната градска част, не голям като стойност – 1,8 млн. лв., но пък един от най-важните, защото обликът на града се промени съществено. Реализирахме проект за четвъртокласната общинска мрежа на стойност 5,8 млн. лв.: Ихтиман – Черньово – Полянци – разклона за Самоков. Имаме изградена противопожарна кула по горските мерки пак към ДФ „Земеделие“ и едно залесяване на 600 декара имот. В село Стамболово направихме т.нар. малък воден цикъл – сменихме водопровод, канализация и направихме пречиствателна станция. По два проекта сме работили и с ОП „Регионално развитие“. Санирахме ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в ромския квартал на Ихтиман и направихме един отводнителен канал на целия град. Когато 2005 г. беше голямото наводнение, голяма част от водата се стече от гората и стана проблем. Сега тази част е обезопасена. Да се надяваме, че повече няма да има такива бедствия. Голямо вложение – на стойност 800 000 лв., направихме в проект за воден цикъл на Ихтиман. Сега обаче водните цикли ще ги правят ВиК асоциациите. А това е голям проблем за София-област, защото нашата асоциация все още не може да заработи на нужното ниво и кметовете в София-област се опасяваме, че през този програмен период никой няма да може да направи воден цикъл.

– Не е консолидирана ВиК асоциацията ли?

– Тя е консолидирана, но дълго време нямаше желаещи хора да я оглавят, нямаше инженер.

– Нали областният управител я ръководи?

– Да, но дълго време нямаше персонал. И всички ние сме в неведение какво ще се случва в общините. Ако и сега изпуснем програмния период, в следващия вече не вярваме, че някъде ще сменим ВиК мрежа или да направим пречиствателна станция. За Ихтиман и това е голям проблем, защото пречиствателната станция пак е в активите на чугунолеярния завод и разбирате какво става. Имаме доста сериозни разговори със собственика на завода, защото два пъти прави опит да спира пречиствателната станция, което може да ни доведе до екологична катастрофа. Имат си неуредици с ВиК оператора, който не му плаща навреме за пречистването на водата, в същото време събира от хората такса пречистване. И ние ще се въртим в омагьосан кръг – докато не си направим наша пречиствателна станция, а държавата да изгради нова подстанция, тези проблеми ще си висят.

– Пречиствателната станция кога е правена, за да попадне в техен имот и в активите им, не е ли чрез европейска програма?

– Не. Правена е още когато е изграждан чугунолеярният комбинат по времето на комунизма, през 60-те години. Както казах, ние кандидатствахме пред МОСВ за воден цикъл на града. Одобриха ни проекта и направихме проектиране. Точно тогава имаше проблеми в правителството, свърши и програмният период. После решиха през новия програмен период ВиК асоциациите да правят водните цикли и ние останахме само на фаза проектиране. Той даже не е технически, а идеен проект. И се дадоха едни 800 000 лева, които най-вероятно ще отидат на вятъра.

– Остойностен ли е целият воден проект?

– Да, 28 млн. лева е. Обхваща ВиК мрежа в града, нова пречиствателна станция и част от главния колектор, който отвежда отпадните води до ПСОВ. Но според това, което ние направихме като разработка, за да се обхване целият град и кварталите с нова ВиК мрежа, ще струва някъде около 90 милиона. И аз мисля, че това не е чак толкова невъзможно да се постигне, ако дадат право на общините да кандидатстват, не ВиК асоциациите.

– Но сега какво спира ВиК асоциацията ви да заработи?

– Липсва работещ състав, а ние вече да знаем как да процедираме. Скоро не сме се събирали да ни кажат на какво имаме право. Ние не знаем дали ВиК асоциацията е направила нашето Регионално прединвестиционно проучване, защото от други области знам, техните проучвания се изработват или са вече готови. И те са наясно какво ще ремонтират в останалата част от програмния период до 2020 г. А ние, в София-област, не сме си направили прединвестиционното проучване.

– Много е притеснително това, което казвате – какво следва?

– Много е притеснително, още повече че самата асоциация се направи на кантар. ВиК дружеството на Ботевград беше общинско и те дълго време не искаха да влизат в асоциацията. Сега консолидирахме ВиК асоциацията, но вече чуваме слухове, че Ботевград искат да я напускат, което ще е тотален крах на нашата асоциация.

– Преките бенефициенти на водните проекти са ВиК дружествата и вероятно още по-сложно ще стане при вас?

– Да, аз виждам как работи нашето ВиК дружество в Ихтиман. Ако не сме ние да помагаме, те са загинали. Тази година ние подменихме доста водопроводи, материалите ги купуваме ние и един вид правим дарение на ВиК дружеството, което печели от преноса на водата, защото събира такси. На общината остават само разходите. Така че може би доста реформи трябва да се направят в този сектор, но това е вече на държавно ниво. Аз лично не съм много голям оптимист, че с тези ВиК асоциации ще се случат нещата.