Апостол Павел е популярно име в християнските среди. Оказва се обаче, че информацията за неговата личност често пъти е оскъдна, мъглява и непълна. За да разберем кой всъщност е той и защо е написал 13 от 27-те книги в Новия завет, ще разгледаме неговия живот, служение и смърт в историческия и културен контекст на времето, в което Павел е живял.

ИСТОРИЧЕСКИ КОНТЕКСТ

Император Нерон управлява в Рим от 54 г. сл. Хр. до 68 г. сл. Хр. Той е отговорен за началото на гонението на християните от римляните. През юли 64 г. сл. Хр. половината Рим е опожарен. Императорът обвинява християните за причинители на това деяние. Скоро названието „християнин“ става равнозначно на определението „престъпник“. Така започва безмилостното преследване на тези, които изповядват Христос и отказват да се поклонят на римските богове. Римският закон установява няколко вида смъртно наказание за „низшите“ си поданици (т.е. християните): разпъването на кръст и разкъсването от диви зверове. Често пъти християните биват наказвани чрез смърт чрез изгаряне или пък биват хвърлени на дивите зверове в амфитеатъра след безмилостен побой с бич.

КУЛТУРЕН КОНТЕКСТ

Павел се ражда в Тарс около 5 г. сл. Хр. Селището по негово време е с население от над 250 000 души. Хора от цялата римска империя идвали в Тарс, за да живеят и работят в този проспериращ град. Богатствата на Тарс са свързани предимно с търговията. Планините около града били източник на минерали и дървен материал, а по пасбищата им пасели големи стада от кози. От козия косъм се изработвали вълнени артикули: наметала, килими, торби, палатки. Из цялата Римска империя жителите на Тарс били прочути с високото качество на палатките си. В Тарс по времето на Павел са живели поне един или двама от стоиците. Затова се предполага, че още от младостта си Павел е запознат с философското учение на стоицизма. Юдаизмът пък бил считан за влиятелно течение, с много последователи в Палестина и из цялата Римска империя.

Първоначално той се смятал за еврейска религия, но имало и много езичници, които се обърнали към монотеистичната религия на юдаизма (мнозина поради сблъсъка с ограниченията на гръцката философия). Юдаизмът може да бъде описан като религия, базирана върху Мойсеевия закон, даден от Бог. Спазването на закона е най-важната част от юдаизма. По времето на Павел равините били учителите и тълкувателите на свещените писания на Тората (תורה – закон; Петокнижието). Синагогите са места, посветени на изучаване, обучение и проповядване на учението на закона. Там повечето вярващи евреи били обучавани от равини, които поучавали в синагогата в събота.

КОЙ Е ПАВЕЛ?

Първоначалното име на Павел е Савел. Етиимологията на Савел е „очакван с нетърпение“. Докато Павел е даденото му от Исус име, което означава „скромен“. Той е евреин, от Вениаминовото племе, но има и римско гражданство. Родом е от Тарс (Дея. 22:3). По рождение и възпитание е фарисей, който е обучен „при краката на Гамалиил”, най-известният по това време равин. Исус Христос среща Савел на път за Дамаск, когато той е тръгнал да залавя и предава на смърт християни (около 35 г. сл. Хр.). Столицата на Сирия е важен търговски възел с Месопотамия, Персия и Арабия.

Савел е упълномощен от синедриона да спре разпространяването на християнството на тази ключова локация. Тогава пътувайки за Дамаск се осъществява реалната среща на Савел с възкръсналия Христос, за която в Новия завет се споменава три пъти (Деян. 9:1-19, Деян. 22:1-21 и 26:1-23). Това събитие не само обръща Павел към християнството, но и променя посоката на живота му. След срещата си с Исус Савел ослепява като преобраз на духовната му слепота. Чак след като един християнин се моли за него, Павел проглежда и се изпълва със Святия Дух.

Павел прави три мисионерски пътувания, по време на които основава първите християнски църкви. Бог го изпраща да разпространи евангелието до езичниците, като той дързостно разнася Христовото учение из Кипър, Антиохия Писидийска, Листра, Ерусалим, Троада, Филипи, Солун, Атина, Коринт, Ефес, Кесария, Рим и др. Павел многократно е страдал за Христос – бил е в тъмници, безброй пъти бичуван, много пъти и изложен на риск от смърт (2 Коринт. 11:23–28). За да преживява, той си изкарва прехраната като шие палатки.

Павел е бил занесен до третото небе (2 Коринт. 12:2). Павел споделя, че има „трън в плътта”, даден му от Бога, за да не се възгордява за многото откровения, които има. Той е призован и избран за апостол (от гр. „изпратен“) на Исус Христос. Благодарение на доброто си познание върху Стария завет, Павел показва как жертвите, ритуалите и преобразите сочат към Исус, като единствен наш Спасител и Ходатай пред Бог Отец.

След като Павел основава толкова църкви, той пише послания до техните водачи, за да ги поучава, изобличава и насърчава. Така бял свят виждат Посланията до: Римляни, 1 и 2 Коринтяни, Галатяни, Ефесяни, Филипяни, Колосяни, 1 и 2 Солунци, 1 и 2 Тимотей, Тит, Филимон. Павел прекарва дълго време като затворник и в окови пише много от писмата си до църквите, които основал на територията на Римската империя. Той умира в Рим през 67 година сл.Хр, след като е измъчван и обезглавен от император Нерон.

Източник: аctualno.com

СТИХ НА ДЕНЯ от Апостол Павел за смисъла на живота, който е в САМОЖЕРТВАТА и взаймодействието със Създателя ни, а не в „Помогни си сам“: „Съразпънах се с Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.“ Галатяни 2:20