„Каин и Авел” на италианския художник Себастияно Ричи (1659–1734)

Такава е и нашата съдба. Ние също сме мъртви в Адам, но живи в Христос!

 Каин е първият син на Адам и Ева, първият родил се човек на планетата Земя, а Авел е неговият по-малък брат. Според някои тълкуватели те са близнаци, но това едва ли е така. Името на Каин означва придобивка или печалба, а на Авел вероятното значение е „син“, но според други мнения означава „лъх“ или „плач“ (както по-късно Авраам кръщава сина си Исаак „смях“ Бит 21:3,6).

Милчо Найденски

Вероятно се е родил с плач и е имало защо. Каин бил земеделец и обработвал земята, като се прехранвал от нейните плодове, а Авел бил скотовъд. Дошло времето да се поклонят на Бог, като всеки принесъл жертва: Каин – от плодовете на земята, която обработвал, а Авел избрал най-доброто от стадата, за които се грижел. Бог приел благосклонно Авеловата жертва, а Каиновата не приел. Каин се разгневил и когато били сами в полето, убил брат си Авел.

Когато четете за първи път Библията и стигнете до Бит. 4 гл., най-малкото ще се учудите, ако не и възмутите, че Бог е постъпил така, понеже не са посочени никакви мотиви и това изглежда несправедливо. Но известна истина гласи, че Библията сама обяснява себе си и казаното неясно на едно място е обяснено ясно на друго. Освен това стара истина е, че Новият завет обяснява Стария, а Старият (Вехтия) насочва към Новия. И ние ще се възползваме от този подход на обяснение, за да видим цялата ситуация добре изяснена и да разберем, че мотивите на Бог са били повече от достатъчни, за да отхвърли жертвата на Каин. Много важно е един текст да не се разглежда изолирано и едностранчиво, но да се тълкува в светлината на цялото Писание. Така че, за да разберем мотивите на Бога, ще потърсим какво се казва по този въпрос и на други места.

  1. Каин беше от лукавия и Бог знаеше това, което ние научаваме едва сега.

(1Йн. 3:12) [и да не бъдем] както Каин, [който] беше от лукавия и уби брата си. И защо го уби? Защото неговите дела бяха нечестиви, а братовите му правдиви.

От това пояснение става много ясно, че Каин е имал вече предварителна позиция в този живот, която е била известна на Бог. Бил направил вече своя избор в полза на лукавия.[1] Живял е в нечестие и вероятно се е изпълнил със завист и ревност към брат си Авел, когато той бил одобрен от Бога. Разбира се, познанието му за Бог не било на висота, защото си мислел, че ще може да направи нещо скрито от Него.

Каин е първият родил се човек на земята и извършва първото братоубийство. От там насетне това се повтаря непрестанно, защото всяко убийство на човек от друг човек в известен смисъл е братоубийство. От този случай, както и от случая с Исав и Яков или Адам и Христос, става ясно, че първородството не е задължително по рождение, а и по качества, и най-вече по избор, както ясно се вижда:     (Чис. 3:12) Ето, Аз взех левитите измежду израилтяните, вместо всичките първородни от израилтяните, които отварят утроба; левитите ще бъдат Мои. 8:18 А левитите взех вместо всичките първородни измежду израилтяните.

Още по-ясно става от сравнението с Адам и Иисус – вторият Адам, който всъщност е първородният, макар и да се ражда на земята по-късно от първосътворения човек Адам.

Иисус е истинският първороден: (Кол. 1:15) [в Него], Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание;.

Както Каин убива брат си Авел, така първият Адам убива втория, Христос. Първият Адам също избира страната на лукавия, когато вкусва от забранения плод и така, чрез греха си, става причина за смъртта на  Иисус. Разбира се е известно, че Иисус чрез смъртта си победи смъртта, защото възкръсна, оживя и по този начин вечният живот отново засия. Загубеното от Адам бе възвърнато в Христа.

         (1Кор. 15:22) Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят 45 Така е и писано: Първият човек Адам „стана жива душа“, а последният Адам [стана] животворящ дух.

  1. Различно поклонение. Двамата братя подхождат по различен начин към поклонението и жертвоприношението:

Каин – високомерно и самонадеяно, с претенции и доволен от своите дела, от собствената си праведност.

Авел – със смирено и покаяно сърце.

Може би бихме могли да илюстрираме това добре с притчата за митаря и фарисея:

(Лука 18:9-14) И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча: 10 Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник. 11 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник. 12 Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко, що придобия. 13 А бирникът, като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да повдигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника. 14 Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

И тук виждаме двама вярващи, които пристъпват за поклонение, но също по различен начин. Единият е приет и оправдан, а другият не е. Едва ли Авел е бил в окаяното положение на бирника, но имал същото смирение и упование в Бога.

  1. Жертвата на Авел всъщност символично представя жертвата на бъдещия Месия Христос и говори за човешката недостатъчност на делата.

         (Евр. 11:4) С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелства, че е праведен, понеже Бог свидетелства за даровете му; и чрез тая [вяра] той и след смъртта си още говори.

          Св. Йоан Златоуст казва: „По-проницателният ум още от самото четене разбира казаното… Виж как писанието ни говори за боголюбивото намерение на Авел и то, че той принесе не само от овцете, но и от първородните си, т.е. най-доброто от най-избраното. За Каин нищо такова не се казва, а говори само, че принесе жертва от плодовете на земята. Каквото му дошло на ръка, така да се каже, без всякакво старание и разбор.“[2]

Освен жертвата е много важно вътрешното състояние на приносителя, неговата вяра. С подобна вяра по-късно и Авраам подейства, като беше готов да даде за Бога най-скъпото си – собствения си син. И вярата му се вмени за правда, като бе наречен баща на всички вярващи. Жертвата на Авраам и Исаак на хълма Мория сочи всъщност към новозаветните събития на хълма Голгота, където Бог Отец принесе в жертва своя единороден Син. И ако на хълма Мория ангел спря ръката на Авраам, на хълма Голгота никой не спря убийците на Христа. Там беше платена най-високата цена за нашето спасение (живот за живот и смърт за смърт). Апостол Павел е разбирал много добре това, когато е изповядвал Христос:

(Гал. 6:14) А далеч от мене да се хваля освен с кръста на нашия Господ Иисус Христос, чрез който светът за мене е разпнат, и аз за света.

         (Фил. 3:8) А още всичко считам като загуба заради [това] превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Иисус, за Когото изгубих всичко и считам [всичко] за измет, само Христа да придобия.

         Дали Авел би убил Каин в обратната ситуация? Едва ли. В заключение ще кажем, че всъщност живият е Авел, а Каин е мъртъв. Когато човек предава своя ближен, предава най-вече себе си. Такава беше и съдбата на Юда – предателят на Иисус. Сега Иисус е жив, но Юда мъртъв. Такава е и съдбата на Мойсей и фараона – Мойсей е жив, а фараонът мъртъв (мумия).

         Такава е и нашата съдба. Ние също сме мъртви в Адам, но живи в Христос!

         (1Кор. 15:22) Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят. 23 Но всеки на своя ред; Христос първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови.

 

 

 

[1]      В Църковнославянската Библия се казва за забраненото дърво в Еден, че е дърво за познаване на доброто от лукавото (Бит. 2:17). Също така е интересно казаното в нея за Адам и Ева, че не просто ще умрат, ако ядат от забранения плод, а че ще умрат от смърт (смертию оумрете), което според мен е важно, защото набляга, уточнява подсилва нещата. Още повече че те не са имали ясна представа за смъртта, каквато имат по-късно, както и всички ние, за голямо съжаление.

Библия на църковнославянском язьiке с параллельньiми местами, Росийское библейско общество, Москва 2005, По благословению Святейшего Патриарха Московскаго и всея Русия Алексия II, Репринтное издание

[2]      А. П. Лопухина. Толковая Библия или комментарий на все книги Священного Писания  Ветхого и Нового Заветов.  Издание исправленное и дополненное, 2003 год. Интернет-версия под общей редакцией Его Преосвященства Александра (Милеанта), Епископа Буэнос-Айресского и Южно-Американского.