Когато четох за първи път Библията, един от разказите, които най-много ме смутиха, беше случката с изпитанието на Авраам. Той трябваше да принесе в жертва сина си Исаак. Макар и малък, Исаак вече познаваше жертвената система, защото се зачуди на факта, че той самият носи дървата за жертвоприношението, а жертвеното агне липсва. Още не знаеше страшната истина, която криеше баща му.  В това може би най-тежко изпитание за Авраам, вярата му в справедливостта и всемогъществото на Бога на любовта, който има власт над живота и смъртта и може да възкресява от мъртвите, бе непоклатима. Йахве ире (יְהוָה ׀ יִרְאֶה  yhwh yir´è) – Господ ще промисли, бе неговият отговор на въпроса на сина му. И надеждата му бе оправдана. По Божията промисъл се намери овен, заплетен в храстите, който замени жертвената смърт на сина му Исаак. Ангел Господен му обяви радостната истина, че това е само изпит на Авраамовата вяра, който той издържа отлично и така се нарече баща на вярващите, и стана един от първите участници в Непоклатимото царство. Но в мен остана тревожен въпрос. Питах се какъв ще да е този Бог, който може да поиска такова нещо от когото и да било!? След месец-два, в момент на размишление, внезапно в съзнанието ми изплува отговорът на въпроса с цялото решение и аз останах удивен. Казах си: Бог не е ли Отец и Той няма ли единствен Син. И ако на хълма Мория Ангелът Господен спря ръката на Авраам и посочи заместника агнец, който да умре вместо Исаак, то на хълма Голгота нямаше кой да спре ръката на палачите, измъчващи и убиващи позорно Сина на Бога, единственият Му Син.

Но защо се жертват животни, най-често агнета? Откъде води началото си тази практика, какъв е нейният смисъл?

Веднъж наблизо щяха да строят къща. Изкопаха дълбоки основи. Една привечер се събраха група хора, които донесоха овен, натиснаха го на земята и му прерязаха гърлото. Овенът риташе в агония и се напрягаше с всичката си сила за още миг живот, докато кръвта се стичаше по урвата на изкопа, а няколко човека здраво притискаха тялото и държаха краката.    Известно е, че и този обичай има библейски произход. Жертването на животни има смисъл на заместническа смърт – някой невинен, който ще понесе вината и ще умре на мястото на виновния. В Библията (Евреи 3:4) се казва, че всяка къща се строи от някого и че онзи, който всичко е устроил, е Бог (под всичко можем да разбираме цялата вселена – време, пространство, живот). Говори се също и за предопределен жертвен Агнец още преди сътворяването на света (1Петр. 1:19,20). В Речник на библейските символи, стр. 36,  проф. Николай Шиваров дава следното тълкуване за Агнеца: „1. СИМВОЛ на Христос, изразяващ Неговата кротост и смирение. Тъй като агнето е животното, което най-често се използва в жертвоприношенията, то е ПРЕДОБРАЗ на Христос, Който отдава Себе Си като жертва за нашите грехове. Жертвеното агне е чисто животно, което трябва да бъде без недостатък, и това също говори за святостта на Христос.”[1]

През цялата Библия, от Битие до Откровение, минава една тънка червена линия. Един тесен и труден път, очертан със страдания, кръв и смърт. Промъква се през долината на мрачната сянка в нашия свят и ни води към вечността. Дали можем условно да го наречем Виа Долороса?      Пътят е труден и страшен, но краят му е хубав и славен. За да поемем по него, трябва да последваме нашия Спасител Христа. В (Йоан 14:6) четем:

Иисус му казва: “Аз съм пътят, истината, и животът.

 Никой не идва при Отец освен чрез Мене.”

Защото всичко чрез Него е станало и към Него се стреми. Той е алфата и омегата, началото и краят на всички неща. Още е и център, осмислящ нашия живот, който ни привлича с неудържима сила към промяна за добро, освещение и спасение. Дори противниците Му, които сега воюват срещу Неговото господство, един ден ще преклонят коляно пред Христос. Бог се е заклел в безсмъртния Си живот, че ще стане така. Целият Стар Завет пророкува и целият Нов Завет разказва за Него. Той наистина е център на писанията. Всички пророци сочат към Иисус. Измежду тях се откроява пророк Исаия, който дава най-много пророчества за Месията и с най-големи подробности. Хората го наричат евангелски пророк или пети евангелист, заради лекотата и точността, с която описва Иисус и евангелските събития, сякаш е Негов съвременник и очевидец, макар че живее през осми век пр. Хр. Но за да стигнем до пророк Исаия, неговото време и пророческите писания, ще последваме рефлексиите, които имат пророчествата му в Новия завет.

Благоевград, 2011                                  Милчо Найденски

[1]Проф. Протопрезв. Николай Шиваров, Речник библейските символи, Издателство Нов Човек, София 1995, стр. 36