Епохата на Духа

Нека бъдем благодарни и да служим благоугодно на Бог, защото нашият Бог е огън, който пояжда

Църквата Христова. Изминали са около две хиляди години от Голгота. Спасителната евангелска вест шества по всички континенти. А броят на спасените непрекъснато расте. (Откр. 7:9) След това видях – ето, голямо множество народ, което никой не можеше да преброи, всичките родове и езици, племена и народи, които стояха пред престола и пред Агнеца, облечени в бели дрехи, с палмови клонки в ръце. Те възклицаваха с висок глас и казваха: “Спасението ни е от нашия Бог, Който седи на престола и на Агнеца!”

В Откр. 12 гл. ни е описана жена, облечена в слънцето, с месечина под нозете си и венец от дванайсет звезди над главата. Жената е Християнската църква. Слънцето е силата на богопознанието на Новия завет, наречено от пророк Малахия (4:2) Слънцето на правдата с изцеление в крилата си; сочещо Иисус. С луната, която свети с отразена светлина, символично е представен Старият завет върху който е стъпила Църквата. Дванадесетте звезди са дванадесетте апостола на Агнето.

Иисус основава на земята Своята църква и след страданията, смъртта и възкресението Си се възнася отново на небето, за да изпрати Светия Дух върху апостолите. Докато бе между нас, Той можеше да общува с десетки, стотици, даже хиляди хора едновременно, но не можеше да бъде едновременно с всички, както това можа да стане чрез Светия Дух. Затова и подчертава, че за нас е по-добре Той да отиде, за да ни изпрати Утешителя, Светия Дух, Когото светът не познава, но вярващите Го познават, защото Той е в тях и с тях ще бъде. На празника Петдесетница се наблюдава своеобразна теофания, така нареченото изливане на Духа над светите апостоли, които, изпълнени с Неговата сила, започват смело да проповядват Христа.

Д.Ап. 2:1 И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. 2. И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха. 3. И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. 4. И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше [способност] да говорят.

Започва епохата на Духа, или наречена още епохата на Христовата църква. Първоначално думата ekklisia ecclesia (ekklesia) се е употребявала само за законно събиране на хора, събрание, митинг. Едва по-късно се придава и религиозен характер на събранието. Иисус Христос употребява три пъти думата κκλησία, (на арамейски ega): веднъж в (Мат. 16:18). Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят; и два пъти в (Мат. 18:17).

Срещу последователите на Иисус се подемат гонения. Християните са осмивани и опозорявани, излагани на публичен укор, преследвани, измъчвани и убивани. Срещу тях се изпробват всички възможни оръжия, които могат да се родят в сатанинското съзнание, но безрезултатно. Кръвта на мъчениците е семе, от което покълват нови класове. Целият езически свят воюва с всичката си мощ срещу последователите на Христос. В борбата се включват и езическите философи и учени. Официалната римска власт също подема гонения, които надминават всяка мярка на жестокост. Преследвана с огън и меч, воюващата Христова църква побеждава. Тя е воюваща тук, на земята, и тържествуваща в небесата. За нея са изречени думите в Песен на песните (П.П. 6:10) Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като [войска] със знамена?

Още в апостолско време християнството се разпространява като пожар и обхваща целия известен тогавашен свят.

Професор д-р Иван Желев казва: “През първи век от Христовата ера цялото Средиземноморие и народите му са подчинени на Римската империя. Римските легиони присъстват навсякъде и налагат волята на императора. Държавата е единна, цял огромен свят, в източния край на който се говори гръцкият език, познаван и ползван от много жители на Римския запад, особено от образованите слоеве. На Изток обаче, по-специално в Юдея, една бързо нарастваща група от хора извършва мирна революция, която ще промени из основи света. Апостолите и други проповедници на благовестието разнасят тази блага вест за спасението, извършено от въплътилия се и пожертвал се за нашето спасение Божи Син – Иисус Христос. Те разпространяват Божието слово, обхождат непрестанно страните на Изтока с безкрайно и благословено дръзновение”.[1]

В „Послание до Диогнет“ ранните християни са характеризирани по следния начин:          „Те са в плът, но не живеят по плът. Те прекарват своите дни на земята, но са граждани на небето. Те се покоряват на законите и все пак чрез своя живот изпълняват повече, отколкото законът изисква. Те обичат всички хора и са преследвани от всички. Те са непознати и осъдени; те са предавани на смърт и връщани към живот. Те са бедни и все пак обогатяват мнозина; лишени са от много неща и все пак изобилстват във всичко; те са презрени и все пак в своето презрение те се прославят. За тях се говори зло и все пак те са оправдани; те са хулени и благославяни, те са обиждани и отвръщат на обидата с почит; вършат добро и са наказвани като злосторници. Когато са наказвани, те се радват, като че ли им е подарен животът…

Да обобщим всичко с една дума – каквото е душата за тялото, това са християните за света. Душата е разпръсната във всички части на тялото и християните са разпръснати по градовете на света. Душата обитава в тялото и все пак не е тяло и християните живеят в света и все пак не са от света. Невидимата душа е пазена от видимото тяло и за християните се знае, че са в света и все пак тяхната богоугодност остава невидима. Плътта мрази душата и воюва срещу нея, макар самата тя да не понася никаква вреда, защото не може да се наслаждава на удоволствията; светът също така мрази християните, макар че по никакъв начин не е ощетен, понеже те се отричат от удоволствията. Душата обича плътта, която я мрази и (също така обича) частите на тялото; християните по подобен начин обичат тези, които ги мразят. Душата е затворена в тялото и все пак опазва самото това тяло; християните са поставени в света като в затвор и все пак те са пазители на света. Безсмъртната душа обитава в смъртна скиния и християните живеят като пришълци в смъртни (тела), търсейки безсмъртно обиталище в небето. Душата, когато е лишена от подходяща храна и питие, става дори по-добра; по подобен начин, макар и всеки ден да са наказвани, броят на християните нараства. Бог ги е поставил на видно място, което за тях е незаконно да изоставят“.

Тертулиан високо се провиква в своята „Апология”: „Съществуваме едва от вчера, а вече сме изпълнили всичко: градове, острови, укрепления, столици, тържища, военните лагери, клановете, групите, двореца, сената, форума. Проникнали сме навсякъде, освен в храмовете на вашите богове”.[2]

В последна сметка Христос побеждава. Езическият свят капитулира пред Него. Императорите започват да Му се покланят. Рим от езически се превръща в  християнски. От времето на Константин насам много са царете и управителите, които не само затварят уста пред Него, но и Го приемат за техен Бог и Спасител, като Му отдават подобаващо поклонение. Ражда се и християнската държава, която достига своя апогей при император Юстиниан. На Византия се гледа като на Христово царство, което трябва да завладее целия свят за Христа. Преследваното дотогава християнство се превръща в официална религия на най-големите и могъщи държави в света.