Протест на работници на „Виа Апия – Кюстендил”

 

  • Синдикът на дружеството Албена Ванчева: Преди година  сезирах омбудсмана Мая Манолова за нарастващото напрежение около този фалит, но и до ден днешен няма отговор
  • На търг за продажба са обявени бетонов възел и две ниви за общо 330 724 лв.

Дойде време да се разпродават остатъците от имуществото на скандално известната кюстендилска фирма „Виа Апия – Кюстендил“ АД. Допреди няколко години компанията беше собственост на осъдените, но изчезнали към „по-приветливи“ ширини дупнишки бизнесмени – ексбаретите Пламен Галев и Ангел Христов, и перничанина Фьодор Фьодоров-Федката, пише Мариета Велинова в banker.bg.

Братя Галеви

Процедурите, свързани с фалита  на дружеството, периодично изваждаха на протести стотици бивши работници на фирмата, които, освен че останаха без препитание, все още чакат неизплатените си заплати. Задълженията към тях са близо милион, но те едва ли някога ще  получат и минимална част от тези пари. Причината е, че

 

вече няма имущество

Мая Манолова

Ако съдим по документите, свързани с обявените от синдика Албена Ванчева три търга, това, от което все още може да се вземат някакви пари, са отдавна разграбеният бетонов възел и два поземлени имота. Най-скъпа е площадката на бетоновия възел, който се разполага на площ от 17.356 дка в землището на село Невестино заедно с две стари сгради (строени през 1974-та) и един навес. Тяхната оценка, след направената и приета от съда  експертиза, е 327 000 лева. Другите два имота са… ниви. Едната с площ от 11.805 дка, оценена на 8972 лв., и втората – от 4.900 дка, на стойност 3724 лева. С други думи имуществото е на обща стойност под  340 хил. лева. В същото време трябва да припомним, че делото по несъстоятелността беше образувано, след като две банки (Обединена българска банка и Първа инвестиционна банка), наред с трима от бившите управители на дружеството, поискаха съдът да пристъпи към това решение заради натрупаните от фирмата

 

дългове за над 25 млн. лева

И то без към тях да се прибавят задълженията към 150-те работници, към Националната агенция по приходите (записана като кредитор с вземане за близо 700 хил. лв.), ЧЕЗ и още няколко фирми с малки вземания. Според едно определение на Кюстендилския съд само претенцията на ОББ надхвърля 23 млн. лв., а на Първа инвестиционна банка – над четвърт милион. В същото време проточилата се с години несъстоятелност (чиято начална дата е 2012-а) е „гарантирала“ изчезването на скъпата строителна техника – багери, земекопни машини и камиони, които едва ли някога ще бъдат намерени, за да бъдат записани като активи, които могат да се продават, за да бъде попълнена масата на несъстоятелността. Нищо от реално най-скъпото имущество на фирмата не е запазено и никой не знае къде е „отлетяло“ то. Според синдика на дружеството Албена Ванчева  държавата не е положила никакви усилия да го опази. Точно дългите и протяжни процедури за обявяване на една фирма в несъстоятелност дават възможност голяма част от активите й да бъдат разграбвани. Пред в. „БАНКЕРЪ“ Ванчева определи това дело като „изключително сложно“ поради силно социалния си характер. Нещо повече – тя е изключително недоволна от факта, че за безхаберието си държавата си плаща масрафа (разбирай вземанията на НАП), но в крайна сметка това сме всички ние като данъкоплатци.

 

Още по-неразбираемо е,

че никой не иска да се ангажира с проблемите на тези хора, които са заработили честно своите трудови възнаграждения, а на практика се оказват ограбени. Още преди повече от година тя е сезирала омбудсмана на България Мая Манолова за нарастващото напрежение около този фалит, но и до ден днешен не е получила отговор. Вярно, че в края на декември Манолова все пак успя да се пребори и служителите, които не са получили заплатите си заради фалит на работодателите си, в крайна сметка има шанс да вземат заработените си възнаграждения, след като  депутатите единодушно приеха промените в Кодекса на труда. Малко преди това омбудсманът (едва ли не със сълзи на очи) обяви, че има опасност служителите да не вземат парите си. Причината беше, че в предлаганите промени Главна инспекция по труда можеше да сезира съда за започване на производство за несъстоятелност на фирмите, които да влязат в сила от 1 юли. Това на практика обаче обричаше претенциите на стотици работници да отпаднат заради изтичащите срокове. След като Манолова потърси парламентарна подкрепа, в крайна сметка депутатите решиха промените да влязат в сила от 31 март.

И все пак това се отнася само за работниците, които през последните три години не са си получили заплатите и вече ще могат да си ги вземат от Фонда за гарантиране на вземанията на работниците от фалиращи предприятия. С други думи тази промяна нищо няма да помогне на тези от „Виа Апия – Кюстендил“.