Само 4 партии биха влезли днес в парламента – ГЕРБ, БСП, патриотите и ДПС

06-12-01-izsledvane-1

Бойко Борисов запазва най-висок рейтинг на одобрение сред лидерите на партии у нас от 43%, срещу 49% неодобрение, а 77 на сто от българите одобряват членството ни в ЕС. Ако в края на 2016 г. имаше парламентарни избори, ГЕРБ биха получили 26.1% от имащите право на глас, а БСП – 24.9%. Това показват данните от новото социологическо изследване на „Екзакта Рисърч Груп”, проведено сред 1000 пълнолетни българи между 27 и 30 декември 2016 г.

С електорален дял от 10.5% Обединените патриоти са трета политическа сила, а ДПС биха получили малко над 4%. В края на 2016 г. РБ имат електорална тежест от 3.5%. 3.3% е електоралният дял на „Воля” на Веселин Марешки, а 2.1% – на ДСБ самостоятелно. Процесите, които протичат в левия спектър на политическото пространство след президентските избори, имат обща доминанта – мобилизация около БСП.

В навечерието на парламентарните избори наблюдаваме фрагментиране на десноцентристкото пространство, където възникват нови десни формации. Все още няма яснота по това какви са шансовете за ефективно взаимодействие между тях. А именно от това зависи най-вече да има силна дясна алтернатива на тези парламентарни избори. 63% от българите са на мнение, че РБ в сегашния си вид не може повече да бъде успешен политически проект. Това мнение се споделя и от 1/3 от интервюираните, които декларират електорална подкрепа за РБ в настоящия момент. Една четвърт от участвалите в настоящото проучване са на мнение, че на страната е нужен нов десноцентристки проект със силно гражданско участие. Това по-често от останалите твърдят мъжете, хората на възраст над 30 години, високообразованите, заможните, жителите на столицата и на градовете областни центрове, както и избирателите с десноцентристка ориентация. Красимир Каракачанов и Радан Кънев са сочени от по 9% от българите като политици, с които се свързват масовите очаквания за възникване на силна дясна алтернатива на сегашното управление. Корнелия Нинова, Георги Първанов, Румен Радев, Ивайло Калфин, Мая Манолова и Татяна Дончева са политиците, с чиито имена се свързва възможността да има силна лява алтернатива на сегашното управление.

Предизвикателство пред ръководството на БСП е и провеждането на политики в синхрон с преобладаващата политическа ориентация на собствените им избиратели. От самооценката на болшинството симпатизанти на БСП е видно, че те се поставят в крайно лявата част на политическия спектър. 21% от българите твърдят, че се чувстват разочаровани от политическата партия, на която симпатизират. В масовите обществени представи има три политически партии, които разширяват влиянието си след президентските избори. Това са Обединените патриоти (според 55% от българите влиянието им нараства), партия „Воля” на Веселин Марешки (според 42% влиянието й расте) и БСП (според 39% от българите социалистите подобряват позициите си след президентските избори).

Въпреки че от следващите парламентарни избори ни делят няколко месеца, все още има немалко въпросителни относно това колко и кои ще са новите партии. В края на декември 2016 г. 19% от българите декларират, че биха гласували за нова партия. Най-често това е избор на мъже, на хора на възраст между 50 и 60 години, на високообразовани и заможни. Важен ресурс за новите десни са онези избиратели, които се определят като „бивши седесари” (общо 18% от българите). Те представляват по около 40% от сегашните електорати на РБ и на ДСБ, една четвърт от електората на ГЕРБ и една трета от електората на „Воля”. Непосредствено след заявката на Христо Иванов за създаване на нова политическа формация – „Да, България”, одобрението към него възлиза на 14%. Категоричното дистанциране на Радан Кънев и ДСБ от РБ и заявката да се работи за нов десноцентристки проект му носи по-скоро позитиви.

44% от българите не се чувстват политически представени от депутатите в 43-тото Народно събрание, а 41% смятат, че са представени.

В момента в България няма лидер на политическа партия, одобрението към когото да е по-висок дял от неодобрението. Корнелия Нинова е с рейтинг на одобрение от 27% (по-висок дял от електоралната тежест на БСП). Красимир Каракачанов е одобряван от 35%, Георги Първанов е одобряван от 25%, Божидар Лукарски е одобряван от 17%, а Меглена Кунева е одобрявана от 16%. Премиерът в оставка Бойко Борисов запазва най-висок рейтинг на одобрение сред лидерите на партии у нас – одобряват го 43% от българите, а неодобрението към него възлиза на 49%.

Въпросът за аргументите, с които Б. Борисов подаде оставката си, не намира еднозначен отзвук в общественото мнение. 39% от българите приемат аргументите му за оставката, а за 45% те са неприемливи.

Сферите на живот, в които българите са почувствали подобрение през последната година от управлението на ГЕРБ, са: транспорт, усвояване на средства от ЕС, туризъм, регионално развитие и спорт. Най-силно са се влошили нещата според интервюираните в сферите на здравеопазването, благосъстоянието и стандарта на живот, социалната политика и образованието.

Евроценностите 77% от българите одобряват членството на страната ни в ЕС, а 13% не го одобряват. 59% от българите одобряват членството ни в НАТО, а негови противници са 22%. Този дял нараства с четири-пет пункта за последните три години.

 

Снимка:

Близо 77% одобряват членството на страната в ЕС.