Диджей Ивайло Димов от Бобов дол строи възрожденски къщурки за 1 месец, материалите му излизат 50-60 лв.

Използва само дърво, глина, камъни, призна: Музиката и старите къщи са моята страст

08-01-10-%d0%b8%d0%b2%d0%b0%d0%b9%d0%bb%d0%be-%d0%b4%d0%b8%d0%bc%d0%be%d0%b2-_n-copy
Ивайло Димов

21-годишният диджей от Бобов дол Ивайло Димов твори макети бижута на възрожденски къщи. Къщурките радват окото и са същинско произведение на изкуството, изпипани са до най-дребния детайл, имат си даже провесени черги от терасите.

 

08-01-10-96_n-copy
Това е любимката на Ивайло Димов, истинска гордост на автора
08-01-10-1988_n-copy
Направата на една къщичка коства 1 месец на Димов

08-01-10-19084_n-copy

„Обичам старите български къщи, обожавам старите покриви. Правя макетите през свободното си време, защото искам хората да усетят духа и красотата на времето на нашите прадеди, по-младите хора сякаш са загубили връзка с българското”, каза за „Вяра” „строителят”, който сподели още, че за своите къщурки използва само естествени материали.

„Използвам дърво, глина, камъни, както е в оригиналите къщи”, не търпи компромиси с материалите той. Всичко се прави на ръка, затова вдигането на една къща му отнема около 1 месец. Майсторът ни разкри още, че дървените елементи в макетите всъщност са дървени шпатулки, с които се сдобива от аптеката, а материалите за една творба струват около 50-60 лв., като цената варира в зависимост от големината на къщата.

„Купувам и от битовите покривки, от тях изработвам пердетата и пътечките, които висят от терасите. Единственият материал, който не е естествен, е силиконът, използвам го за слепване на гредите. Изисква се много труд, търпение, точна и прецизна ръка. Музиката и старите къщи са моята страст. Аз съм единственият в Югозапада, който се занимава с макети на стари къщи. Друг човек с моето хоби, когото познавам, е една варненка, с нея държим връзка чрез фейсбук. Тя ме запали по възрожденските къщи и започнах да творя през миналата пролет. Сам се научих. Направата на първата къщичка ми отне 2 месеца. Никак не беше лесно, но и през ум не ми мина да се откажа, човек не трябва да загърбва това, за което мечтае, което иска да постигне”, говори с любов към хобито си диджеят.

Засега на творенията му се радват само приятелите му, но той мечтае един ден да изложи макетите и хората да ги харесат.

„Не правя къщичките, за да бъда известен, искам хората да се вгледат в това, което е било преди нас, да оценим красотата на времето преди нас, имаме с какво да се гордеем като народ”, заключи той и разкри, че черпи вдъхновение от любимите си кътчета в родината – Етъра, Несебър, но най-вече Габрово.

„Тези места са вълшебни. Затова, освен че се занимавам с музика, искам да правя нещо, свързано с нашата страна. Писна ми да гледам само негативните новини, обсъждаме все лоши неща. Искам да направя нещо, с което да зарадвам хората, което радва очите”, споделя младежът.

Любимата му творба е същински бонбон с камъни в основата, половината фасада е дървения, а покривът не е с керемиди, а от по-старите.