Бившият председател на РПК „Бор” – Сатовча заедно с Инициативен комитет предимно от бивши член-кооператори излязоха преди дни със своя декларация, с която настояват органите на МВР, прокуратура, ДАНС, съд и др. да се самосезират за това, което се случва в най-голямата и най-богата в Сатовча потребителна кооперация – РПК “Бор“.
Членовете на Инициативния комитет в състав Ахмед Калвунев, Ахмед Доспатлиев, Тодор Даракчиев, Ахмед Кафадарев, Слави Узунов, Бисер Карасмилев, Камен Дерменджиев и Е. Кастаманов от селата Сатовча, Кочан, Ваклиново, Црънча, Бръщен и Жижево настояват да бъде извършена незабавна и пълна ревизия без присъствието обаче на ревизора от ЦКС на управляваната от Камен Джамалов Юзекчиев кооперация относно разпродажбата на имущество и връщането на неизплатените дивиденти на член-кооператорите.
„На ревизорите сме готови да съдействаме със справки за продаденото имущество и основна и важна информация, за да излезе на светло огромното престъпление, пред което години наред ревизори от ЦКС си затварят умишлено очите”, заявиха пред медията ни членовете на инициативния комитет.
За това, което се е случило в Районната потребителна кооперация „Бор“, се съгласи да разкаже бившият й председател Тодор Даракчиев, напуснал преди около 10 години поста поради болест.
– Г-н Даракчиев, каква потребителна кооперация управлявахте Вие и каква е нейната съдба към днешна дата?
– Не крия, че започвам този разговор с много мъка и гняв. Мъка и гняв казвам, защото сега нищо не е останало от това, което събирахме като пчелички всички член-кооператори и ръководство, че с измама хората бяха лишени от техните дялове, както по същия начин бе разпродадено имуществото на кооперацията, активите на която надхвърляха 4 милиона лева. През 1975 г. потребителните кооперации в селата Сатовча, Плетена, Кочан, Вълкосел и Слащен се обединиха и изградиха единна Районна потребителна кооперация. Тя задоволяваше със стоки и услуги население от 19 000 души от 17 села. Като структура управлението беше в Сатовча, а в Кочан, Вълкосел и Слащен дейността се ръководеше от клонови стопанства, пряко подчинени на Сатовча. В началото на 30-те години в Сатовчанския район се основават и три кооперации – в Плетена „Бор”, “Севди Балкан” в Сатовча и „Успех” в Долен. Те се водят като селско-горски кооперации. Относителната им стабилност се потвърждава от факта, че притежават 4 дъскорезници и един циркуляр, жилищни помещения за работниците. По-късно се придава към тях и още една дъскорезница в м. Усето, която е държавна. Финансовото им укрепване позволява да изградят солидна търговска дейност във всички села, с което гарантират поминъка на населението, като тотално ограничават гурбетчийството и ратайството. Над 3000 член-кооператори участват в многостранната дейност на кооперацията с личен дялов капитал.
До 1990 година РПК „Бор” бе най-мощната в икономическо отношение кооперация в системата на ОКС-Благоевград с изградена съвременна търговска и промишлена база, оборудвана с най-съвременна техника. След промените РПК се реформира и се изградиха 6 броя кооперации, а селата Црънча и Бръщен минаха административно към община Доспат. За времето от 1975 до 1991 г. дяловият капитал на членовете на обединената кооперация „Бор“ си остана в Сатовча, без да бъде прехвърлен на новоизградените кооперации в селата Плетена, Кочан, Ваклиново и Слащен, както и на преминалите към Доспат села Црънча и Бръщен. Към новоучредената ПК в Сатовча останаха само селата Долен, Крибул, Фъргово и Осина. За председател бе коронясан Камен (Джамал) Юзекчиев. Веднага след постъпването си Юзекчиев пренареди ръководството и Управителния съвет, в тях вкара негови близки, нямащи нищо общо с кооперацията. Започна и тоталната чистка на член-кооператорите. Зачеркнати бяха над 2000 член-кооператори, като в това число и съществуващите дотогава учредители и дяловият им капитал съответно премина в неговия джоб. Ето защо ние от Инициативния комитет настояваме за незабавна и пълна ревизия, без обаче в нея да участва ревизор от ЦСК, защото той си ги купува. Основната ни цел е полагащите ни се наши дивиденти да ни бъдат изплатени и върнати. Готови сме, ако този път не ни бъде обърнато внимание от отговорните институции, ние самите да си решим въпроса с непозволени от закона средства.
– Какво се случи с имуществото на кооперацията?
– Случи се така, че в пълно нарушение на устава, след като се освободи от неудобните му член-кооператори, Юзекчиев се активира до такава степен, че започна пълната ликвидация на всичко, градено с много труд през годините. Разпродаде промишлените обекти, сладкарски комбинат, фурни, търговските обекти по селата, с пълното им оборудване и обзавеждане, гаражи, парцели, ниви и в момента така наречената „кооперация“ няма нито един търговски обект освен малката част от административната сграда.
Върхът на нахалството от негова страна бе, когато си продаде на предприятието му личната си бракувана кола „Опел Омега“ с рег. № Е 71 56 за 5000 лева и със същите пари си купи „Мерцедес“ с рег. № Е 54 30. След това закупи още един „Мерцедес“ и един джип, като застраховки, винетки, данъци за същите се заплащат с пари от касата на кооперацията.
При пререгистрацията на кооперацията през 2010 г. като член на Управителния съвет Юзекчиев е вписал починалия на 06.07.2003 г. Георги Трендафилов Влахов от Сатовча, а за председател на Контролния съвет – Георги Спасов Терзиев, също починал – на 08.12.2008 г. До момента всички продажби и сделки подължават да се извършват със същия нелегитимен Управителен съвет, в който има починали отпреди десетилетия хора.
Още подробности в печатното издание
