Собственикът на цех в пернишкото село Рударци Любомир Йорданов: Консултантите от „Ню Бизнес Адвайзърс” с управител П. Кадийска-Татарска ме закопаха с дела и запор, изпуснах одобрен проект от ДФЗ, искаха хонорар 17 000 лв., преди да видя субсидия

Донесоха за подпис договор в един екземпляр, със съпругата ми Розина прочетохме, че консултантът взема пари само след успешното приключване на проекта

 Когато обърнахме внимание на съда, че “договорът” има и други текстове, най-нагло ни заявиха, че късно сме се сетили да ги споменем, обясни още Йорданов

Любомир Йорданов

„Консултантската фирма „Ню Бизнес Адвайзърс” закопа бизнеса ми”, оплака се в писмо до вестник „Вяра” Любомир Йорданов, описвайки сагата, през която е минало семейството му: „Със съпругата ми Розина Йорданова имаме цех за производство на материали от дърво в пернишкото село Рударци и решихме да кандидатстваме за европейско финансиране.

За целта потърсихме подкрепата от въпросната фирма, чийто управител е моята бивша съученичка Петя Кадийска-Татарска. Вместо помощ обаче получихме нож в гърба от консултантите. Те поискаха от нас 17 000 лв. за услугите си още преди да сме получили субсидията. И всичко това по силата на документ с невярно съдържание, т.н. “договор за консултантски услуги”- истинска последна страница с общо съдържание, подписана и подпечатана от страните, и изфабрикувани първите две страници, без никакви подписи и индикации… С нашия адвокат Пламен Борисов намерихме и други фирми, потърпевши от консултантите. Въпреки това осъдените сме ние, базирайки се на определени текстове от въпросните две страници от “договора”.

Когато обръщаме внимание на съда, че в същия този “договор” има и други текстове, най-нагло ни заявяват, че късно сме се сетили да ги споменем… Така започна ходенето ни по мъките. Договорът ни с ДФЗ е сключен на 01.07.2013 г. и изтече на 15.07.2015 г. Завеждането на дело в СГС през месец февруари 2014 г. за несъстоятелност на практика блокира всички наши усилия за успешното изпълнение на договора ни с ДФЗ и ни причини огромни щети, имахме запор на сметки, което доведе до пълен блокаж на бизнеса ни”, обобщава Любомир Йорданов.

Петя Кадийска-Татарска на сватбата на сина си

Фирмата на Йорданови е „Ел Джей Тимбър“ ЕООД с управител Розина Йорданова. Съпругът й Любомир разказа, че през 2012 г. двамата направили проект за машини и съоръжения за цеха за производство на дървесен талаш (енергийни трески) с намерението да кандидатстват по Мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“ от ПРСР, като потърсили помощта на „НЮ БИЗНЕС АДВАЙЗЪРС“ ООД.

Любомир Йорданов твърди, че проектът за оборудването бил изготвен лично от него и Георги Шейтанов – колега от дървообработващия бранш. С този проект дружеството кандидатства за инвестиционен кредит пред ТБ Д АД. Искането е одобрено и съответно са отпуснати необходимите средства.

Публикуваме пълния разказ на Любомир Йорданов за сагата, през която е преминал със съпругата си:

„Георги Шейтанов помагаше на колеги в изработването на други проекти, свързани с дървопреработка. Сподели ми, че са го запознали с консултантско дружество, което е афиширало тесни връзки с ДФЗ, и което съдейства за финансиране по европейски програми. Проявих интерес и бях запознат с Петя Кадийска- Татарска, управител на „Ню Бизнес Адвайзърс”. Бе голяма “радостна” изненада, защото с нея сме съученици от 114-а АЕГ. Та въпреки моя песимизъм относно европейските фондове, къде от емоции, къде от здрав разум, си стиснахме ръцете да подготвим проект и да кандидатстваме за европейски пари. То проекта така и така си го имаше. Аз като “много умен” й разказах как вече имам финансиране за проекта. Тя си ме разпитваше срещу какво обезпечение, аз си отговарях и т.н.

Е, като резултат кандидатствахме за финансова помощ по мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“ от ПРСР и проектът ни бе одобрен, като сключихме договор №14/123/00829 от 01.07.2013 г. с Държавен фонд „Земеделие“.

В този договор бяха предвидени и средства за консултантска помощ. Самата помощ на консултанта за проекта ни се изразяваше в това да подреди изготвените от нас документи в папка и да ни придружи до офиса на ДФ „Земеделие”. Въртяха-сукаха и подаването на документите стана в последния ден от обявения прием. На самия вход на канцеларията, приемаща документите в ДФ „Земеделие”, Дончо Ковачев, служител на Петя Татарска, ни извади договор за консултантска услуга в един екземпляр и покани съпругата ми да го подпише, за да сме имали договор и на хартия. В бързината, разбираш ли, разпечатал само един екземпляр, а нашия екземпляр щял да ни го даде по-натам. Е, оригинал на този “договор” така и не видяхме. Прегледахме “договора” внимателно, съпругата ми, както обикновено, подписа всяка страница и сме убедени, че в него бе предвидено на консултанта да се плати едва след успешното приключване на проекта и отпускането на цялата помощ, в която бяха предвидени средства за възнаграждение на консултанта.

Пламен Борисов

Така мина повече от година. Междувременно ние усвоихме инвестиционния кредит от ТБ Д АД, инсталирахме оборудването и започнахме работа. Силното земетресение от 2012 г. разруши трафопоста, на който разчитахме за снабдяване с ел. енергия, и ние бяхме принудени да преместим площадката, на която да разположим машините. Наложи се също така малка промяна в една от основните машини. За тези неща трябваше да уведомим ДФЗ. Говорихме с консултанта, но ни бе казано първо да подпишем договора, пък после ще го мислим…

Та както и по-горе споменах, сключихме договор №14/123/00829 от 01.07.2013 г. с Държавен фонд „Земеделие“. По една или друга причина всичките представени проекти в ДФЗ бяха одобрени.

Радостен и щастлив, звъня на Петя Кадийска-Татарска същия ден с молба за среща, на която да се уточним какво ще правим оттук насетне. И бях потресен от това, което чух, а именно: “Първо трябва да ми се плати”! Ма кое да ти се плати? Мастилото по договора ни с ДФЗ още не е изсъхнало. По същия договор имаме цели две години да реализираме проекта! Повечето колеги чакат първо да сключат договор с ДФЗ и стъпвайки на това, търсят финансиране за проектите си от търговските банки. И я намерят, я не. Ако намерят, я реализират проекта, я не! А ако го реализират, я видят субсидия, я не? А ние, видиш ли ти, да си платим на консултанта и да си чупим главата! И както става ясно, това бе и последният ми разговор с моята съученичка…

И ние се оказахме в небрано лозе. Имахме договор с ДФЗ, имахме и работещо оборудване, но нямахме никаква идея какво да правим оттук насетне. И като повечето грамотни и немързеливи хора изчетохме наредбите и съпътстващите ги разпоредби, проведохме безкрайни срещи с представители на ДФЗ, окомплектовахме си документите, подадохме искане за междинно плащане, направиха ни всякакви, включително на място, проверки и ни бе преведена частична субсидия. И това се случи ВЪПРЕКИ усилията на консултанта!

Да бъде платен хонорар само за “изготвянето” на т.нар. бизнес план, и то веднага след подписване на договор с ДФЗ? Е откъде? С какви пари? Стана ясно, че консултантът въобще не се интересува какво се случва с договора, сключен между “консултирания” и ДФЗ. Те били трета страна. Та договорът изпълнява ли се, не се ли изпълнява, взима ли се субсидия… Ние да си платим, пък да правим каквото знаем.

В договора ни с ДФЗ наистина има сума, изрично вписана за хонорар за изготвяне на бизнес план в размер на 17 хил.лв. Но в същия договор и последващите анекси, които между другото бяха поискани от СРС и представени от ДФЗ, много ясно си пише: междинно плащане – за вече направената инвестиция от машини и оборудване, окончателно плащане за: закупуване на земя, закупуване на мотокар, бизнес план!

Ищецът беше представил още пред СГС копие от договора ни с ДФЗ само защото ние сме му го пратили по имейла. Но ищецът и хабер си нямаше за последващите анекси. Видя ги за първи път в СРС.

Да, ние получихме междинно плащане, но благодарение на къртовски труд в една непозната дотогава материя, напълно изоставени от консултанта и въпреки неговите усилия да не получим каквото и да било! Всички документи, предшевстващи това плащане, са изготвяни от мен. На моя компютър. Разпечатани са на моя принтер. Консултантът и хабер си нямаше какво се случва просто защото не искаше и не му дремеше. Много е нагло да си приписва заслуги за осъщественото междинно плащане.

Да, ние не отричаме сумата от 17 хил.лв. за изготвянето на бизнес план. Сумата и името на консултанта фигурират в договора и анексите с ДФЗ. Големият въпрос е кога да се плати? Само и единствено тогава, когато и ние получим субсидия за същото, а то е с ОКОНЧАТЕЛНОТО плащане! Както си го пише и в анекса към договора ни с ДФЗ! А още по-голям въпрос е СРЕЩУ КАКВО да се плати на консултанта! Срещу ФАКТУРА!!! Все още никой не е виждал тази ФАКТУРА!!! За да се изплати субсидия, освен всичко останало към молбата за плащане се прилага и ФАКТУРА!!! А друг е въпросът, че благодарение на консултанта ние така и не получихме окончателно плащане. Договорът ни с ДФЗ е сключен на 01.07.2013г. и изтече на 15.07.2015г. Завеждането на дело в СГС през месец февруари 2014г. за несъстоятелност на практика блокира всички наши усилия за успешното изпълнение на договора ни с ДФЗ и ни причини огромни щети, материални и не само…

И както си му е редът, обяснението за развитието на взаимоотношенията ни с консултанта, описани по-горе, не закъсня.

Наяве излезе, че консултантът е подменил първите две страници от договора и е сложил текст, с който никога нямаше да се съгласим, защото ни задължава да платим на консултанта предварително. Развявайки този “документ”, консултантът, „НЮ БИЗНЕС АДВАЙЗЪРС“ ООД, ни подложи на кръстосан огън.

Първо заведе дело за несъстоятелност срещу нашето дружество „Ел Джей Тимбър“ ЕООД с твърдението, че не сме си платили задължението по “договора” за консултантска услуга. Така консултантът направи един опит да ни окаже натиск, като ни обяви в несъстоятелност с искова молба вх. № 12019/03.02.2014г до Софийски градски съд, пред който бе образувано търговско дело № 511/2014г., Търговско отделение VI-19 състав. По неизвестни за нас причини обаче това дело изобщо не тръгна, въпреки че ние наехме адвокат и подготвихме защитата си. Делото не се движи, но искането за обявяването ни в несъстоятелност си стои и се вижда от всички заинтересовани. При многократните ни опити да се доберем до делото ни бе отговаряно, че е при съдията. И така вече ТРЕТА ГОДИНА!

За горното консултантът бе достатъчно любезен и изпрати уводомления до банката ни кредитодател и до НАП.

НАП ни направи пълна ревизия. Направи проверка и на „НЮ БИЗНЕС АДВАЙЗЪРС“ ООД. Не намери фактура или какъвто и да е документ, касаещ финансови взаимоотношения между двете дружества в дневниците по ДДС, и ни остави на мира.

За съжаление не така стоят нещата с ТБ Д АД, банката кредитодател.

След като опитът за натиск с иск за несъстоятелност не успя, консултантът ни подаде обикновен граждански иск пред Софийския районен съд, пред който бе образувано гражданско дело № 27937/2015г., 61-ви състав.

По това дело бе наложена възбрана върху недвижим имот на нашето дружество.

И нещата добиха завършваща яснота. Защо ли не ни бе наложен запор, ако въобще е трябвало да се допуска такъв, върху машините и съоръженията, за които сме били “консултирани”, а бе наложен запор върху къщата ни в с.Бистрица…

Делото за несъстоятелност и възбраната сериозно затрудниха бизнеса ни.

Банката кредитодател направи кредита ни изискуем и впоследствие съдебен. Обосноваха се с условия по договора ни за кредит, според които иск за несъстоятелност и наложен запор върху имот, обект на обезпечение водят до предсрочно прекратяване на договора ни кредит.

Искът за несъстоятелност и запорът ни стопираха да получим рефинансиране и каквито и да е заемни средства от другите търговски банки.

Заради изложеното по-горе и най-вече заради иска за несъстоятелност не успяхме да завършим и проекта си и съответно не получихме окончателно плащане от ДФ „Земеделие”. “Чисто” удостоверение за несъстоятелност е едно от условията за искане на каквато и да било субсидия.

На практика с действията си консултантът съботира проекта ни, на който бе “консултант”, което е най-малкото нелогично и неестествено.

Пред Софийския районен съд оспорихме истинността на първите две страници от представения документ – договор от 11.06.2012 между нас и консултанта. Върху представените страници с такова съдържание не сме полагали нито подпис, нито печат, нито съществува каквато и да е друга индикация, че сме се съгласили с клаузите, отразени в представения по делото документ. Тъй като оспорените от нас страници не носят нашия подпис, тежестта на доказване съгласно чл. 193, ал. 3 от ГПК падаше върху страната, която го е представила – в случая това е консултантът.

Въпреки тези убедителни възражения Софийски районен съд, стъпвайки на представения документ, наречен „договор“, ни осъди да платим на консултанта с решение, което обжалвахме в срок.

И за съжаление и СГС не можа да ни изненада. Просто потвърди решението на СРС. На самото заседание не ни приеха нито едно от новите доказателства, които представихме. Ищецът даже не си направи труда да представи писмена защита…

Фрапиращото тук е, че и СРС и СГС се базира на Чл. 8 от т.н. договор, като много внимателно чете написаната сума и неустойка, и също толкова внимателно не чете срещу какво е дължима въпросната сума. А то си пише: Срещу ФАКТУРА! Е къде е тази фактура? Още никой не я е виждал! Пак в този член пише, че Възложителят гарантира плащането чрез подписване на нотариално заверено споразумение с Изпълнителя! Излишно е да казвам, че и такова споразумение няма. Не мога да разбера, защо всички магистрати подминават това изискване за изискуемост на документа с невярно съдържание, наречен договор.

Притеснихме се много и започнахме да търсим информация дали сме единствените, които са пострадали от услугите на консултанта „НЮ БИЗНЕС АДВАЙЗЪРС“ ООД с управител Петя Татарска. Не се изненадахме, че открихме лесно и други потърпевши, а със сигурност има и такива, които не сме открили. Ето част от тях:

Валери Борисов; „Биомодул“ ЕООД София, „Силекса“ АД, „Транс Ауто Сървис“ ЕООД;

При всички тях, както и при нашия случай е използвана една и съща схема – чрез фиктивен договор, подправени подписи и съдебни дела бенефициенти на европейски средства са принуждавани да плащат предварително огромни суми. Като дела са завеждани само срещу дружества с имущество, на което се слага запор. С моя адвокат Пламен Борисов изнамерихме до момента два други договора за консултантски услуги, сключени от същия консултант и две други дружества. На същата като нашия договор дата. Намерените договори са абсолютно идентични с този, представен от консултанта и подписан на последната страница от нас. Разликата е, че са подписани от страните на всяка страница! Приложени са към досието на дружествата в ДФЗ. Нашият нито е подписан на всяка страница, нито е приложен към досието ни в ДФЗ.

Ние си правим извода, че консултантът е подготвен с няколко варианта за договор. Който се усети, чете внимателно и подписва страници с “нормално” съдържание, после му ги сменят.

Само в СГС има впечатляващ брой (ние открихме 10-ина само на „Ню Бизнес Адвайзърс” ООД) идентични дела, заведени от консултанта срещу бенефициенти по европроекти.

Въпросната Петя Кадийска-Татарска е собственик и управител на 15-ина дружества с “консултантски” предмет на дейност. В малък офис има един служител – Дончо, и едно момиче за всичко.

Как се справят с огромния обем работа? Всеки от проектите е огромна работа. Само дето е извършена от дружествата кандидати…

На 25.08.2016г. подадох сигнал до Софийска районна прокуратура с вх. № 34978. Преписката се водеше от 08 РУ – СДВР, Икономическа полиция. Представих всички материали по случая. Написах обяснение. Разпитан бе и Валери Борисов, потърпевш по същата схема, който написа и опита да предаде обяснението си в писмен вид. За огромна моя изненада в деня на предаване на въпросното обяснение ми бе обяснено, че по разпореждане на прокурора от СРП по моя сигнал – г-жа Юлиана Радойкова, предишния ден преписката е трябвало да бъде приключена и предадена в прокуратурата. И това се случва, при условие че инспекторът от Икономическа полиция В. Цветанова очакваше това обяснение, за да го приложи. Не мога да не отбележа специално, че въпросната преписка № 34978/16г. е тръгнала към прокуратурата на 11.11.2016 г. (петък), а на 16.11.2016г. (сряда) вече имаме изготвено и публикувано  постановление. Дали се изненадах, че постановлението бе за отказ за образуване на досъдебно производство по “безпротиворечив начин, а именно наличието на договор”.        Уморих се да повтарям, че няма такъв договор, както и че използването на представения от Татарска документ, наречен „договор“, е само по себе си престъпление.

Никъде в постановлението не се разглежда фактът, че има и други сигнали срещу Татарска. Няма нито дума и за свидетелските показания на Валери Борисов и нито дума и за другите споменати от мен в жалбата фирми, жертви по същата престъпна схема. Прокурор Радойкова оставя спора в ръцете на СГС, но аз не исках от нея да разреши гражданскоправния спор, а да разкрие извършено престъпление с висока степен на обществена опасност. То е ясно, че ние повече няма да ползваме услугите на този “консултант“ по европроекти, но ако не се вземат мерки, ще пострадат и други. Въпросното постановление го обжалвахме пред СГП.

Смятам, че нашият консултант целеше единствено да ни обвърже, за да си получи възнаграждението, без да се интересува от това дали ние ще получим желаната от нас икономическа изгода. Нашата воля при сключването на този договор винаги е била консултантът да получи възнаграждението си, ако и когато ние получим окончателно плащане от ДФ „Земеделие“. Очевидно волята на консултанта е била друга, поради което нямаме съвпадение на насрещни волеизявления с него.

Какво да кажа за действията на изброените по-горе магистрати? Завеждат дела и ни осъждат на база документ с невярно съдържание, като не си правят труда даже да го прочетат, а ако го четат, то го правят избирателно.

Високата обществена опасност на деянието се обуславя от факта, че с това деяние е застрашено законосъобразното развитие на обществените отношения по оползотворяването на средствата от фондовете на Европейския съюз. Оставянето му без последствия на практика узаконява злоупотребата със средства от фондовете на Европейския съюз, които не стигат до бизнеса, а до консултантите, както и съсипването на нашия и на много други хора малък семеен бизнес, в който сме вложили всичките си усилия и сме рискували личното си имущество.”

Потърсихме за коментар Петя Кадийска-Татарска  на публикуваните контакти на фирмата в интернет. Никой обаче не отговори на посочените телефони. Представители на фирмата запазват правото си на коментар по темата.