Любомир Кузев
По отколешна традиция на Светли петък – първия петък след Великден, долнобанци и гостите на града масово се стичат в подножието на хълма Градището, където са аязмото с животворящата сила на бликащата вода, параклисът и новата църква „Света Петка”. В този ден православната църква отбелязва празника Живоприемни източник и празнува огромните милости и изцеления, които Пресвета Богородица разпръсква по света като източник на животворяща сила.
Християните от Долна баня и селищата от Долнобанското корито от векове почитат светицата като своя закрилница и покровителка и така през годините за много поколения това свято място се е превърнало в храм за молитва и преклонение, както и любимо място за излет и разходка.
По случай празника в новата църква „Света преподобна Петка Българска” енорийският свещеник ставрофорен иконом Пламен Димитров отслужи тържествена света литургия и водосвет за здраве и благоденствие, след което освети и специално приготвената край храма пролетна курбан чорба. В чест на празника Живоприемни източник около църквата се проведе литийно шествие, след което всички миряни отидоха и до параклиса и лековитото аязмо.
Под ръководството на главния готвач Кирил Драганов тази година бе сготвен край светата обител 400 л курбан, а помощници му бяха още Цветан Рашков, Георги Иванов, Димитър Стойков, Здравка Симонова, Здравка Дамянова и Маргарита Драганова. Дарения от 5 агнета и 100 пилета отидоха за приготвянето на вкусния курбан. Дарения направиха Венетка Банаджийска и нейното семейство – съпругът й Кирил и синовете Стоян и Ивайло, Димитър Стойнов, Данаил Торошанов, Ивайло Попов, едно агне закупи църковното настоятелство при енорийския храм „Успение на Пресвета Богородица“ в рилския град.
Както е било всяка година, въпреки студеното и мразовито време от малки деца, младежи до възрастни хора с бастун дойдоха на Светли петък, запалиха свещ за здраве и се помолиха пред иконата на света Петка. Всеки се поръси със светена вода, отнесе у дома от нея, както и от водата от аязмото, за да им носи здраве и берекет, както и закрилата на светицата, която долнобанци почитат като своя Майка. Някои похапнаха от вкусната манджа, но всеки отнесе по традиция по паничка от курбана за празничната трапеза у дома.
Много са легендите и преданията за избора на мястото за построяването през далечната 1895 година на първия параклис в чест на света Петка. Всъщност църквата в някогашното село Венетица, предшественик на Долна баня, се наричала „Света Петка”. Тя заедно със селището е разрушена по време на турските нашествия през 1666 година.
Според една от легендите монахините от близкия манастир, намиращ се високо на хълма Градището, пренощували на това място, носейки в ръце подарена им икона на света Петка. На сутринта видели, че е бликнала вода. Според друго предание на това място често хората чували църковни песнопения. На други пък се явявала слабичка, облечена в черни дрехи жена, която им помагала да оздравеят и да намерят правия път в живота. Друга легенда пък разказва, че на това място пренощували мощите на света Петка по време на пренасянето им към столицата Търново по заповед на цар Иван Асен II през далечната 1238 година. Там, където престояват мощи, обикновено традицията повелява да бъде съграден параклис.
Това са само легенди и предания, разказани от стари хора. Но във всичките има доста голям процент достоверност. Едно е сигурно, че и тогава, както и днес местните християни ревностно са почитали и почитат света Петка като своя майка и закрилница.
