Николай Костов от Пернишко разказа за преживените неволи в болницата, през които е минал и как стоически е издържал благодрение на вярата му в Бог. Ето и неговия разказ.

„Поради обостряне на белодробното ми заболяване се наложи да постъпя в болница. При приемането ми лекарите ме питаха дали имам алергия към лекарства. Казах им към кои лекарства имам алергия, в това число и към кортикостероиди, запитаха ме: „Защо си дошъл тогава?” Като ме изписаха, взех решение да не лежа повече в болница каквото и да става, а да се уповавам само на Бога. От месец март до този момент получавам чести астматични пристъпи. Няколко пъти посинявах от недостиг на въздух, макар че имам машина за кислород, но с Божията помощ преодолявах тези пристъпи.
На 20 октомври 2016 г., четвъртък, 5,00 часа сутринта получих поредния астматичен пристъп. Помолих се: „Господи, ако си решил животът ми да приключи днес, да бъде Твоята воля, но ако решиш да живея още, моля те да ми дадеш сили в събота да отида на църква и да проповядвам в Твоето име!” След тази молитва поисках прошка от съпругата си и я помолих да се обади на децата, сестра ми и на други наши близки, за да взема прошка и от тях. Състоянието ми се влоши още. Не знаех каква ще бъде Божията воля за мен. Господ обаче ни даде уверение, че няма да умра чрез Псалм 103:1-4: „Благославяй, душе моя, Господа и всичко, що е вътре в мене, нека хвали святото Му име. Благославяй, душе моя, Господа и не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния. Той е, Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести; Който изкупва от шеол живота ти, венчава те с милост и милосърдни дела”; и чрез Псалм 33:20,21: „Душата ни чака Господа; Той е помощ наша и щит наш, защото в Него ще се весели сърцето ни, понеже на Неговото свято име се уповахме.”
Проповедта, която изнесох, беше със заглавие „Помни”. Думата „помни” се среща около 53 пъти в Библията. В Стария завет – 49 пъти, а в Новия завет – 4 пъти. Има пет места в Библията, които започват с думата „помни” и тези пет места никога не трябва да забравяме, защото са от важно значение за нашето духовно растене и за получаване наградата на вечния живот. Тези пет места са:
1. Да помним съботния ден – Изход 20:8-11.
2. Да помним, ако някога се отдалечим (подхлъзнем) от Бога и дойдем на себе си, горчивата опитност на нашето изпадане в примките на злото и да се придържаме вече здраво в доброто – Откровение 2:5.
3. Да помним как сме приели и чули истината от Бога – Откровение 3:3,2.
4. Да помним Лотовата жена. Нейното име не е записано в Библията, но печалната й съдба е предупредителен знак за следващите поколения. Макар че бе изведена вън от Содом заедно със съпруга си и двете си дъщери, сърцето й остана в града на богатствата, удоволствията и нечестието. Когато Господ унищожаваше нечестивия град, тя погледна кам него и загина – Лука 17:32; Битие 19:15-17, 26.
5. Да помним Христос, пророкувания от Давидовия род, Спасител на грешниците и възстановител на всичко, разрушено от злото и греха – 2Тимотей 2:8.
Като приключихме богослужението, Господ се погрижи за превозно средство, за да се прибера у дома. Един наш приятел мина с камиона си покрай молитвения дом точно когато излизахме и покани мен и съпругата ми да ни закара до дома. Подарихме му книгата „Великата борба”.
След това преживяване се моля още по-настойчиво на Бога, колкото дни живот ми е отредил, да ми даде физически и духовни сили да проповядвам Неговата любов и грижа към човека. Слава, чест и поклон на Божието Свято Триединство сега и до века. АМИН!