I Петр. 5: 7 „и всяка наша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас”

Вярващата Катя Борисова от Пернишко разказа интересна история как с вярата в Бога си е намерила работа. Ето какво сподели тя: „Омъжена съм и имам дъщеря на 13 г. Повярвах в Бога и Го приех като мой Спасител, докато бях студентка, досега работя като начална учителка. Много опитности съм имала през годините, но сега искам да ви разкажа за една, свързана с намирането на работа. След като завърших, се върнах в родното ми село, защото баща ми почина и не можех да оставя майка ми и баба ми сами – баба ми беше вече много възрастна, а майка ми – болна. Намерих си работа веднага, а на другата година се преместих в село и там работих 11 години, докато не закриха училището. Тогава се започна голямото търсене на работа, но Бог винаги си имаше грижата. Докато работех в село, нямах контакти с други колеги и не познавах никой от гилдията. Ходех на работа, оттам вкъщи, на църква и така в един затворен кръг. Но последната година Бог направи така, че директорката ни напусна и аз заех нейното място. През тази година имах срещи с много колеги, нови познанства и приятелства. Когато есента закриха училището и останах без работа, една колежка ме покани в нейното училище. Започнах работа там, но следващата година закриха и това училище (политиката в държавата по това време беше такава). Останах една година безработна. И започна усилено търсене на работа и много молитви. По чуден начин Бог ми даде такава, като вече дните преди 15 септември ме среща с директорката на друго училище. Тя ме покани да започна работа в нейното училище. Но както навсякъде, така и там назначенията бяха все до края на учебната година. И после пак без работа. Уж имах обещанието й за следващата година, но се появи местен кадър, който трябваше да започне работа и макар и без нужното образование започна на „моето“ място. Но Бог промисли и този път – подадох си документи в друго училище и ме взеха въпреки многото кандидати, които имаше. Но и там до края в учебната година и… пак на борсата, пак без работа. Вече ми беше омръзнало всяко лято да съм безработна и в недоумение и неизвестност ще си намеря ли работа следващата година, или не. И тук вече Бог се намеси по наистина чуден начин, направи нещо, за което не смеех и да помисля. Вече в началото на септември – времето за търсене робота на учителите, разбирам, че имало смяна на директори – старата била уволнена, имало временно заместващ до края на учебната година и сега от около месец там работи една моя позната колежка, с която бяхме в много добри отношения, докато бях директорка. Всичко става съвсем „случайно“. И въпреки че знам, че там в училището вече всичко е заето, че няма шанс никакъв, съпругът ми ме насърчи да попитаме тази моя позната. Отидох на другия ден, подадох ги и след два дни тя ми звънна и ми каза да отида, за да ме назначи на постоянен договор. Не можах да повярвам на ушите си – постоянен договор в това непостоянно време, когато всеки гледа да спести от делегирания си бюджет и да назначава само до края на учебната година. И така без да се моля на хора, без да имам „връзки“, Бог ми подари това, от което имах нужда. Слава да бъде на Бога за това, че винаги се грижи за нас и снабдява всяка наша нужда.
I Петр. 5: 7 „и всяка наша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.“