Бизнесът и правителството тотално се разминаха за минималната заплата. Първите искат тя да се премахне, а кабинетът ги призова за споразумение със синдикатите.
Преговорите за начина, по който да се формира минималната заплата, ще бъдат подновени още тази седмица, обяви пред БНР министърът на труда и социалната политика Бисер Петков. Той очаква до средата на годината да има споразумение със синдикатите и работодателите:
Спорните въпроси в споразумението е какво да бъде съотношението между минималната работна заплата и средната работна заплата. Целта ми ще бъде отново да седнем заедно със социалните партньори и да търсим постигане на споразумение, каза Петков. Според него при наличие на споразумение няма да има постоянните дрязги между бизнес и синдикати, дали МРЗ се “помпа”, или не е достатъчно висока.
Предстои и споразумение за минималните осигурителни прагове.
В същото време от АИКБ искат да се премахне минималната работна заплата за цялата страна и да се развие колективното трудово договаряне по икономически дейности. Председателят на организацията Васил Велев каза, че минималната работна заплата в България съществува само за да могат политиците и синдикатите да се отчитат на избиратели и членове, че са я увеличили.
На открито за медиите заседание на УС на асоциацията Велев определи дискусията около минималното възнаграждение като измислен за държавата проблем.
България е с петата най-висока минимална работна заплата спрямо брутния вътрешен продукт в ЕС. Производителността на труда в страната е 15,26 на сто от тази в ЕС-28, а възнагражденията са 21,07 на сто от тези за ЕС-28, което показва, че заплатите изпреварват производителността на труда, сравнено с останалите страни в ЕС, каза Велев.
България има и по-висок размер на съотношението компенсация на наетите като процент от БВП от повечето източноевропейски страни, а от всички държави – членки на ЕС, има най-високия ръст на това съотношение за периода 2005-2016 година.
Велев допълни, че в момента под минималната заплата в страната (460 лева) работят стотици хиляди души, назначени на половин работен ден, на три четвърти работен ден, а реално работят осем часа.
снимка
Председателят на АИКБ Васил Велев