Премиерът Бойко Борисов извика извънредно част от министрите в събота заради войната по пътищата. СНИМКА: Министерски Съвет
Премиерът Бойко Борисов извика извънредно част от министрите в събота заради войната по пътищата. СНИМКА: Министерски Съвет

Премиерът Борисов поиска още камери, денонощен контрол и законодателни промени. Всеки човешки живот ни е важен, заяви премиерът

Спешни мерки, които да сложат край на войната по пътищата, поиска премиерът Бойко Борисов.

Той събра на извънредна работна среща в събота почти половината министри от кабинета, за да набележат нужните действия за решаване на проблема. Освен войната по пътищата те обсъдиха и двойния стандарт в качеството на храните.

Борисов поиска от министрите и по двете теми “да сме неотстъпчиви и безкомпромисни”.

“Не може да говорим за демография, а в същото време всеки ден да има по две-три и повече жертви. И вчера имаме две момчета на по 17-18 г. и едно момиче на 18 г. Интересува ме какво може да направим по линия на регионалното министерство – мантинели, кръгови, легнали полицаи, промяна в инфраструктура. Всеки човешки живот ни е важен. Правим толкова много да се повиши раждаемостта и толкова лесно отгледани деца загиват. Каквито трябва още законодателни промени – да се направят,

колкото трябва

пари за камери,

фондът да се възобнови, колкото трябва пари за контрол”, разпореди премиерът.

Той нареди на Пътна полиция и МВР да създадат денонощен контрол за започващия на 1 юни летен туристически сезон.

След заседанието вътрешният министър Валентин Радев показа графика, според която пикът на жертвите по пътищата е бил през 1989 г. година, когато са загивали 1500 души годишно, през 2012-а те намаляват на 600 жертви, но от 2014 г. се забелязва леко покачване, което продължава и сега.

“Част от мерките, които ще предприемем, включват разделяне на Закона за движение по пътищата, а други трябва буквално до понеделник да предложим. Целта е възможно най-бързо войната по пътищата да бъде спряна. Решени сме на всичко, за да спрат убийствата по пътищата”, заяви Радев.

Била обсъдена и идеята за премахване на знаците пред мобилните камери по пътищата. “Има такава идея, но дали ще стане, ще го решим допълнително”, уточни Радев. В Закона за движение по пътищата трябвало да се направи поправка на текста за издаването на контролните фишове, тъй като имало противоречива практика в съдилищата. “Трябва да се променят правилата, за да могат всички да имат еднакво отношение към издаваните от контролните органи фишове”, обясни Радев.

Транспортният министър Ивайло Московски уточни, че до седмица трябва да се съгласуват варианти за

обединение на

част от

контролните

органи,

с което да се повиши тяхната ефективност и работата им да дава по-добри резултати.

“Законът за движение по пътищата е един от най-често променяните, но и в сегашния си вид очевидно не дава резултат. Затова той ще бъде разделен на две или три части. Първата ще касае движението, маркировката, пътните знаци и начина на придвижване по пътищата. Втората ще е за техническите изисквания към превозните средства и категориите. И третата част ще е за подготовката на водачите и тяхното обучение”, обясни Московски.

“Всички се обединихме около мнението, че колкото по-бързо се въведат толтаксите, толкова по-бързо ще съберем нужния финансов ресурс за поддръжка на пътищата, системи за ограничаване на скоростта, мантинели, знаци”, обясни министърът на регионалното развитие Николай Нанков. Сега приходите от винетни стикери са около 300 млн. лв., а според анализи още първата година

след

въвеждането

на толтаксите

те ще са почти

1 млрд. лв.

Нанков увери, че новата система ще е справедлива и цената на електронните винетки за автомобилите ще запази сегашната си стойност, но повече ще плащат тежкотоварните камиони. Министерството ще подготви до 3 месеца и промени в наредбата за проектиране на пътища и улици, защото сега “пътищата се проектират по съветски норми”.

В работното съвещание участваха и вицепремиерът Томислав Дончев, министрите на финансите, на здравеопазването, на правосъдието, главният секретар на МВР, зам.-министри, както и ръководството на главна дирекция “Национална полиция”.

Затягаме правилата за

дрогирани шофьори –

пробата за наркотици с талон

Все повече шофьори карат след употреба на наркотици и това в бъдеще ще става все по-голям проблем. Това заяви главният секретар на МВР Младен Маринов след извънредната работна среща в Министерския съвет.

“Допреди години не беше проблем, но сега все повече водачи не са употребили алкохол, а наркотично вещество, което е много по-трудно доказуемо и установимо на пътя”, обясни Маринов. Затова ще се правят и промени в наредбата за установяване употребата на алкохол, наркотични и други упойващи вещества от шофьори. Те ще касаят технологията на изследванията, които се вземат от водачите, за да не падат в съда като доказателство.

“Сега изследването е с техническо средство, но за по-голяма точност на водача ще се дава талон, с който той отива в здравно заведение и по съответната технология с 99% вероятност се уточнява точното количество на съдържанието в кръвта на алкохол или наркотично вещество”, каза Маринов. 

Обединяват

контролните

органи на пътя

Обединение на контролните органи на пътя или прехвърляне на функциите им към Пътна полиция ще се обсъжда като една от дългосрочните мерки срещу войната по пътищата. Сега проверки правят КАТ към МВР, от ДАИ към Министерството на транспорта, от Агенция “Митници” към Министерството на финансите, от Агенцията по горите към Министерството на земеделието. Контролни функции на пътя имат и кметовете. В повечето случаи тези институции дублират функциите си. Идеята за мегаконтролен орган обаче изисква промени в няколко закона. По-лесният вариант бил повечето от функциите на институциите да се прехвърлят към Пътна полиция, а информацията от проверките да се съхранява в сървър, до който останалите ще имат достъп. (24часа)

Свързват

камерите на МВР

и пътната агенция

Пътна полиция да може да ползва камерите на Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ), е друга идея за справяне с войната по пътищата. Сега камерите на АПИ отчитат трафика по пътищата. Устройствата са монтирани над платното. За да се ползват те и за контрол от Пътна полиция, системите им трябва да се свържат. АПИ има над 120 камери по републиканските пътища и магистралите. Освен технически въпросът със свързването им в единна система засяга и законодателството. В скоро време ще бъде търсено и решение на проблема с повредените мобилни камери на МВР. Не е тайна, че голяма част от тях са извън строя. (24часа)

Описват
новите дроги
в наредба

Включването на нови наркотични вещества в наредбата за контрол на употребата им ще бъде съгласувано в следващите дни. С тази задача се е заел здравният министър проф. Николай Петров. Досега много от шофьорите, при които дрегерът за дрога дава положителна проба, се измъкват от наказания. Причината е, че употребяват все по-нови дизайнерски дроги, които не са включени в списъка. След актуализацията му това ще бъде невъзможно, казват експертите. (24часа)

Толсистема

ще даде пари

за ремонти

Въвеждането на толсистема за товарните автомобили ще осигури средства за ремонт на пътищата и тунелите и за подобряване на тяхната безопасност, категорични са експертите. Очаква се ефектът да е около 500 млн. евро на година. Идеята, приложена в повечето европейски държави, е тировете, които най-много рушат пътищата, да поемат част от поддръжката му. (24часа)

За “24 часа”

умното

шофиране

е кауза

От години вестник “24 часа“ призовава читателите и обществото към умно и отговорно шофиране. Първата ни култова кампания “Карай умно, стигни жив” бе припозната от хиляди шофьори, които залепиха стикери с логото ѝ на автомобилите. През 2015 г. направихме обществена дискусия и борд на разумните на пътя с призива “Нужни сте ни живи”. Кампанията бе подкрепена от много от българските медии. Само преди месеци вестникът събра всички отговорни за безопасността на пътя на конференция веднага след приемането на последните поправки в Закона за движение по пътищата. (24часа)

Министър Валентин Радев:

Няма опашки на Кулата,

няма да има протест

ТОНИ МАСКРЪЧКА

Засега няма опашки на ГКПП Кулата и се надявам в понеделник да няма протест на транспортните работници. Пуснат е и трети кантар на вход за товарни автомобили и преминаването стана бързо. Това констатира министърът на вътрешните работи Валентин Радев, който в събота бе на ГКПП Кулата, за да се запознае с проблемите, от които се оплакват превозвачите – дълго чакане и много проверки.

Министърът обясни, че при нужда се пуска и четвърто трасе за камиони. Предстоят разговори с гръцката страна, за да се работи и там по-бързо. Обмисля се обслужване на принципа “уан стоп”. “Сега тук има 5-6 стопа. Шофьорите се спират от различни институции и попълват много документи. Ще се опитаме да го направим, но няма да стане веднага”, допълни министърът.

Началникът на митница Югозападна Георги Александров уточни, че на денонощие през пункта минават по 1700 товарни автомобила. Всеки се обработва за няколко минути. Минаването през рентгена пък е за 3-4 минути.

Заедно с министър Радев на инспекция бяха главният секретар на МВР Младен Маринов и директорът на РДГП-Смолян, Стоян Мандаджиев.

“Няма миграционен натиск на Кулата, и няма данни за конкретни терористични заплахи за страната ни”, допълни министър Радев.

.

Премиерът: Недопустимо

е да има двоен стандарт

в качеството на храните

Проверяват над 30 продукта, сред които

шоколади, млечни изделия и детски храни,

продавани у нас и в Западна Европа

Това е недопустимо, обидно и дори нещо от времето на апартейда, може би, останало. За едни храните в Европа да са с едно качество, а за други – в Източна Европа – с друго, и то по-лошо качество, което уврежда здравето.” Това заяви премиерът Бойко Борисов на извънредно работно съвещение в Министерския съвет в събота.

Двойният стандарт при храните беше една от двете теми, заради които Борисов събра част от министрите от кабинета, за да набележат конкретни мерки за решаването на проблема.

“Сега някои ще кажат: “Чети етикета”, само че хората не са много научени да четат етикета и се подвеждат и по рекламата, и впоследствие. Даваме толкова пари за здравеопазване, а сме все на първите места по инфаркт, инсулт. Всеки доктор ще ви каже, че една от най-големите опасности за здравето на човека е именно това, което се яде или пие, или т. нар. начин на живот. Разбира се, че има и други неща, но съвременните хора са по-статични, по-уседнали, по-малко се спортува, по-малко се движат”, каза Борисов.

След заседанието земеделският министър Румен Порожанов отчете какво се прави за проверката, която трябва да установи има ли и у нас продукти на чужди марки с по-ниско качество.

Над 30 чужди хранителни продукта, които се продават у нас и в Западна Европа, ще бъдат проверени от Агенцията по безопасност на храните.

“Проверката ще е на 5 вида изделия – шоколадови, млечни, месни, безалкохолни напитки и сокове и детски храни. Определили сме показателите, които ще се изследват, и лабораториите, в които ще се правят тестовете. Вече са закупени от Германия и Австрия долу-горе по 5 продукта от всеки показател на 5 производителя. Общо ще се проверят над 30 хранителни продукта, а следващата седмица ще бъдат купени същите продукти, които обаче се предлагат на българския пазар”, обясни министър Порожанов.

Проверката ще включва сравнение на съдържанието на етикетите, лабораторен анализ, който да установи дали посочените съставки присъстват в продукта, и последващ анализ на ценовите нива. Подобни проверки вече текат в Чехия, Словакия, Хърватия, Унгария и други държави. И на места вече е установен двоен стандарт в качеството. Порожанов предположи, че резултатите от проверката у нас ще повторят някои от вече установените тенденции в други страни.

“След като приключат проверките, всички държави ще търсим глобално решение на проблема в рамките на ЕС. В никакъв случай не може да се каже, че тези храни са вредни и трябва да се изземват, но мотиви, че вкусовите предпочитания на българите са по-различни от някои от западноевропейските страни, не може да бъдат сериозен аргумент”, уточни Порожанов.