Догодина бай Ангел Славов ще празнува 90-ия си рожден ден. Годините обаче не му личат изобщо. Личи си, че е дядо, ама не съвсем. От сутринта, като стане, се захваща с дейности. И направо младее. Първата му работа е да закуси сирене и маслинки. И да пие едно кафенце, предпочита 3 в 1. След което се запътва към пенсионерския клуб „Отдих“ в пловдивския район „Западен“. Там сядат с приятели и вадят картите. „Играем с приятеля ми Иван Кълев. Бием, падаме, не се сърдим. Той недовижда, аз недочувам, идеално си пасваме“, разказва бай Ангел. Но картите не са единственото, което правят. Заедно с още трима-четирима набори наскоро изчистили градинката пред сградата, засадили жив плет и дръвчета, боядисали оградата. Когато клубът пък има мероприятие, бай Ангел е първи на линия. Празник, рожден ден, имен ден, винаги помага по организацията. А никой не си спомня да е пропуснал екскурзия.
От сина си Иван има двама внуци – Ангел и Росен, а от дъщеря си – внучка Мирослава. Но си признава, че голямата му слабост е Ангел, който носи и трите му имена. А от скоро бай Ангел вече има и правнук – любимият му внук Ангел се е сдобил с момченце, което кръстили Аспарух. Иначе възрастният пловдивчанин, признава, че е много запален и по автомобили, особено руските. Може без проблем да сглоби и разглоби москвич. „Цели 68 години съм шофирал и нямам нито едно провинение. Книжката си я пазя още. Първата ми кола беше Москвич 408 с четирите фарчета. Взех си я през 1960 година и цял живот нея карах. После синът ми ми даде неговия Москвич 412 и доскоро бях зад волана. Ама като поостарях, вече не се наемам да шофирам, че на пътя става страшно“, признава бай Ангел. И признава една тайна за дълголетието си: „Че в рода ми има дълголетници, ни знаят хората. Но вечер преди лягане хапвам по една ябълка и грейпфрут. А на обед със салатката пийвам по 50 грама мастика. Е, на тая възраст тук ще ме опъне, там ще ме стегне, но не се оплаквам!“
