ЮЗУ проф. Атанас Попов от Благоевград: Едни от фалшификаторите на ВМРО – федералистите, извършват тероризъм в полза на БКП – да сте чули някой от обкръжението на агент Иван да говори за това?!

Проф. Атанас Попов

 

ЮЗУ преподавателят проф. Атанас Попов от Благоевград публикува откъс от книгата си “Истината за фалшификатите на историческата ВМРО” в социланата мрежа. В труда си той  анализира с конкретни документални факти дейността на Коминтерна и БКП, свързана със създаването на м а к е д о н с к а н а ц и я и е з и к. „Да сте чули някой път с е г а шн и т е фалшификатори на историческата ВМРО, начело с агент Иван, които са дежурни на екрана на българските телевизии, да кажат нещо за това, което ще прочетете тук? Мълчат като неми и техните приятели – историци, все агенти на Държавна сигурност”, обясни проф. Попов.

Глава 1. МАКЕДОНИСТКАТА ПОЛИТИКА НА БКП 1.1. „Разколниците във ВМРО и техните политически наставници. Българската комунистическа партия като секция на Комунистическия интернационал е била винаги под негово влияние. Особено стриктно изпълнява препоръките му по македонския въпрос, разрешаването на който да се извърши в рамките на Балканска федерация, която да се създаде по вече познатия съветски образец. За постигането на тази цел се създават и п ъ р в и т е  ф а л ш ф и к а т и на историческата Вътрешна македонска революционна организация, които възприемат лявата идейна насоченост в политиката на Яне Сандански и Димо Хаджидимов. Един от тези фалшификати е Македонската федеративна революционна организация, която е създадена през 1921 г. Към нея се присъединява и групата на Тодор Паница. На страната на ф е д е р а л и с т и т е преминават и някои недоволни от лъчезарния войвода Тодор Александров, който не приема тяхната амбиция да бъдат само водачи в организацията. Лозунгът на федералистите е “Независима и федеративна Македония”. Последователите на Яне Сандански, Алеко Василев и Тодор Паница, които са яростни противници на Тодор Александров, използват Македонската федеративна революционна организация, за да се противопоставят на историческата ВМРО. И двамата са свързани с Българската комунистическа партия. Т. Паница отначало сътрудничи на земеделското правителство, след това се свързва с представители на Коминтерна и съветското разузнаване и обслужва нелегалната дейност на комунистите в България от 1924 до 1925 година, свързана с подготовката и провеждането на н о в о въоръжено въстание след септемврийското през 1923 година.

Македонската федеративна революционна организация проявява готовност да извършва терористична дейност в полза на Българската комунистическа партия. Това се потвърждава от изпратено писмо на Георги Димитров до Васил Коларов, в което е подчертано, че “Организацията на федералистите, които се ангажират в момента да действат чрез свои хора в София, главно терористични, е обещала всичката си подкрепа”. Никак не е случайна личната връзка на Георги Димитров с федералиста терорист Тодор Паница, за когото в друго свое писмо пише: ”Говорих на два пъти с него. Той се поставя изцяло в наше разположение, макар да действа заедно със земеделците. Много правилно се е ориентирал и е солиден революционер” (вж. Семерджиев, П. БКП, Македонският въпрос и ВМРО С., с.53). Попаднали изцяло под влияние на Коминтерна и Българската комунистическа партия, федералистите приемат и защитават идеята на своите политически наставници за съществуването на македонска нация и език. Това е и една от основните причини за изключително слабото им влияние сред дейците на прогресивното македонско революционно движение.

Съществуването на Македонската федеративна революционна организация като своеобразен фалшификат на ВМРО е краткотрайно. Тя остава като незначителна група от предатели на македонското революционно движение, противници на ВМРО и верни слуги на Коминтерна и Българската комунистическа партия. Именно затова е тотално изолирана от македонската общественост и дейността й престава да се проявява. Нейни отявлени привърженици обаче успяват да се в к л и н я т в създадената от бивши участници в Илинденското въстание – Илинденска организация през 1921 г. в София. Поради подривната дейност на федералистите ръководството на Илинденската организация променя своите идейни позиции в полза на ВМРО, която преди това признавала като единствената македонска революционна организация. Конфликтът между ВМРО и Илинденската организация се изостря още повече след Септемврийското въстание през 1923 година. Попаднало под силното влияние на комунистите, нейното ръководство започва упорито да работи за овладяване или разбиване на ВМРО. Организацията попада във водовъртежа на събитията на македонското движение. Но след обновяването на ръководството Македонската организация слага край на взаимоотношенията си с комунистическата партия и се обявява против нейната политика по македонския въпрос. След 1924 година илинденци възстановяват своята близост с идеите на ВМРО и организацията им се превръща в нейна легална мощна опора. Те не позволяват на пратениците на Коминтерна в България нейната дейност да бъде направлявана от Балканската комунистическа федерация, която до края на нейното съществуване продължават своята подривна дейност в македонското революционно движение.

Федералистите винаги са били под закрилата на Васил Коларов и Георги Димитров, който остава несменяем Първи секретар на Президиума на Изпълнителното бюро на Балканската комунистическа федерация. Цялостната подривна дейност във ВМРО се ръководи пряко от Балканската комунистическа федерация, създадена през 1920 година като орган на Коминтерна, който съгласува дейността на балканските комунистически партии. Освен създадения фалшификат на ВМРО Българската комунистическа партия има и други ляво ориентирани националноосвободителни организации, чрез които се засилва идейното влияние на Коминтерна по отношение на нейната антибългарска политика. Такива п о м о щ н и ц и на българските комунисти са Вътрешната тракийска революционна организация и Вътрешната добруджанска революционна организация. Под прякото ръководство на Коминтерна и Българската комунистическа партия се създава и другият фалшификат на ВМРО, наричан Вътрешна македонска революционна организация (обединена), която си поставя като основна задача да обедини левите сили в македонското революционно движение. Именно ВМРО (обединена) извършва най-ярко изразената р о д о о т с т ъ п н а дейност, свързана с окончателното оформяне на идеята за съществуване на самостоятелна македонска нация и език, която ревностно се поддържа от Коминтерна и Българската комунистическа партия. В това отношение нейният председател Владимир Поптомов използва и марксисткото разбиране на съветски учени и български политически емигранти в Съветския съюз. Един от тях е А.С.Величков, емигрант от България в СССР, който работи в Киевския университет. През м. юни 1935 г. като ст. научен сътрудник в Украинската комунистическа академия той изпраща писмо до секретаря на ЦК на БКП Петър Искров в Москва, в което пита: “Аз не знам нашата партия и Комунистическият интернационал имат ли точна и напълно определена установка за езика на македонците. Ако такава установка има, ако БКП и КИ смятат, че македонският език е самостоятелен език, вие ни пишете веднага, за да насочим изследователската работа по правилен път. Изследването на въпроса за езика на македонците има важно политическо значение…” А.С. Величков настоятелно иска: “По възможност по-скоро пишете, за да не се задържа нашата работа. Въпросът е сериозен и заслужава да се отдели време за неговото изясняване” (вж.ЦДА, ф.Зб, оп. 4, а.е.445, л.15-18. Оригинал, ръкопис). Въз основа на предложението на А. Величков за формиране на група за разработването на въпросите за македонския език и нация председателят на ВМРО (обединена) Владимир Поптомов изпраща писмо до ЗП на ЦК на БКП в Москва, придружено с резолюция от Васил Коларов, което е адресирано по-конкретно до Антон Иванов (вж. ЦДА, ф 3 б, оп. 4, а е 445, л. 4-7, Оригинал, ръкопис). В приложената резолюция на В. Коларов до Антон Иванов се предлага писмото да се предаде на Георги Димитров. От писмото на Вл. Поптомов до ЗБ на ЦК на БКП е видно напълно е д н а к в о т о отношение на Българската комунистическа партия, на създадения от нея фалшификат ВМРО (обединена) и на Коминтерна към македонския въпрос, свързан със създаването на самостоятелна македонска нация и език. Като лидер на ВМРО (обединена) Вл. Поптомов напомня, че създадената от ЦК на БКП организация, ”водейки борба против разпокъсването и поробването на македонския народ и против всички форми на културно, социално и икономическо потисничество за национално освобождение и обединение на всички части на Македония, трябва да разбули истинския смисъл на всички умувания, целящи да отрекат на македонците характера на нация и правото на македонските маси да си служат с матерния език.” Според Поптомов “въпросът за характера на македонската нация като самостоятелна национално-историческа индивидуалност, както и въпросът за самостоятелния характер на македонския език са въпроси, отдавна чакащи своето научно-марксическо осветление и от голямо актюелно политическо и революционно значение за Балканите… Доколко актюелни са тези въпроси, се вижда от живия интерес, който се проявява както в партийните, така и в македонските национал-революционни среди вътре в Македония и в емиграция. А ръководните другари във ВМРО (обединена) в Петричко отдавна настойчиво предлагат да заинтересоваме съветските учени по македонските въпроси и даже правеха конкретно предложение да се помоли професор Державин да напише брошура по въпроса за македонската нация. За Петричко (има се предвид Пиринският край, в който Петрич тогава е окръжен център) тези въпроси имат още по-голямо особено значение, защото не само българската буржоазия, но и нейните агенти в лицето на македонските върховисти водят широка пропаганда за българския национален характер на македонците”. Цитираните редове от писмото на Вл. Поптомов до ЗБ на ЦК на БКП показват съвсем убедително антибългарската политика на ВМРО (обединена) по македонския въпрос. В израз на благодарност към А.С. Величков заради идеята му за необходимостта от научна марксистка обосновка за самостоятелността на македонската нация и език ЗБ на ЦК на БКП му изпраща благодарствено писмо – отговор, в което се казва, че “една бригада от другари трябва веднага да се заеме с организацията на тая работа. “В нея освен Величков е включен и Дино Кьосев. Писмото до А. Величков е подписано от Антон Иванов с псевдоним Богданов (вж. ЦДА , ф З б, оп.4, а.е. 445 , л.1. Копие, машинопис). По-нататъшната дейност на ЦК на БКП по македонския въпрос е изцяло свързана с директивите на Коминтерна, който утвърждава окончателно становището за признаването на самостоятелна македонска нация и език. В това отношение е използвано марксистко-ленинското гледище на съветски и някои български учени комунисти. Особено настъпателна е борбата на членовете на ЗБ на ЦК на БКП за признаване на македонската нация и език, подпомагана от фалшификата на историческата ВМРО-ВМРО (обединена). Георги Димитров, Васил Коларов, Вл. Поптомов, Антон Иванов, Диньо Косев и А. Величков се очертават като най-изявените родоотстъпници, които поддържат съветската стратегия за създаването на самостоятелна македонска нация и език.