- Племенникът ни Конана и семейството му заграбиха имота ни, имат връзки в общината и съда, разболяхме се, нямаме ни сили, ни пари да се борим, ожали се Богословова
Вуйчото и вуйната на личния телохранител на Братя Галеви – Иван Градевски, известен със страховития прякор Конана, Иванка и Михал Богословови, плакаха в приемната на депутата Ивайло Константинов.
„Племенникът ни Градевски има страшни връзки както в общинската администрация, така и в съда. Баба му и дядо му са активисти на БКП, на БСП. Внукът им Градевски също, него го бива за по-черната работа на БСП, като например да боядисва паметниците им и друга черна работа. Той се опита да строи къща в нашия имот. Нямаме спокойствие, само кавги и разправии, само терор. Не му стига, че има триетажна къща в село Самораново, има кръчма насред селото, където по цял ден продава кафе и напитки, ами сега свива гнездо в наш парцел и ние не може да се преборим”, изплака се Иванка Богословова.
Тя беше дошла със съпруга си и двамата чакаха реда си сред десетките дупничани, които очакваха депутата в приемния му ден. Богословава сподели за „Вяра”, че неприятностите й докарали диабет, съпругът й също не се чувства добре, откакто Конана забил колчетата в имота им.
„Това е трудът на живота ни. Ние в този живот друго не сме спечелили и сега доживяхме племенникът да ни го вземе. Болни сме, нямаме вече нито пари, нито сили да се борим”, каза Богословава.
Константинов преснима всички документи и обеща: „Лично се заемам да ви помогна. Ще проверя лист по лист всеки документ и ако се окаже, че в Общинска администрация-Дупница или някъде другаде по веригата Конана упражнява натиск или влияние, ще поправим несправедливостта.”
Богословава разкри пред вестник „Вяра” сагата с охранителя си роднина.
Бабата и дядото на Градевски – бившата секретарка в кметството на с. Самораново, община Дупница, и бивша медицинска сестра Веска Градевска и съпругът й – партийният секретар отпреди 10 ноември 1989 г. в Самораново Иван Градевски, измамиха съпруга ми Михал Богословов. Веска и Иван, който е син на загинал ятак, имат триетажна къща в Самораново. Устроили са и двамата си синове. Това обаче не им попречи да посегнат на нашето. За да направят парцел до нашия двор в самия център на селото, където имаха маломерно празно място, дадено на Веска от баща й чрез дарение, посегнаха и на имота на съседи. В стремежа да устроят внуците си, взеха половината от двора ни – 600 кв. м, както и част от имота на комшиите. Целта е да направят парцел, в който внуците им искат да строят. Сега ни тормозят да им подпишем за строителството. Режейки мястото, ни принудиха да държим колата си на улицата, тъй като портата ни остава в техния имот и в останалото ни място не може да се мине с кола. Оставиха ни без достъп до мазето и селскостопанските постройки. На 13 май 2014 година бяхме на съдебно дело с тях, за да си върнем селскостопанските постройки, попадащи вече в техния имот, а са ни предоставени от родителите на мъжа ми чрез покупко-продажба. Роднините не се поколебаха именно в деня на делото да побият колчетата и да затворят мазето ни, където имаме багаж.
Тези хора, които като активисти на БКП цял живот са ползвали привилегии и благодарение на партията са се облагодетелствали, ни съсипват. Партизанската им акция за нашия имот започва през далечната 1970 г., когато Веска Градевска с подкрепата на партийния секретар най-напред уреждат дворното място на дядо си – Михал Сотиров Богословов, да мине към двора на сина му – бащата на Веска и Михал. На следващата година дядо Михал умира. Никой обаче не разбра, че неговият двор минава към двора на свекър ми, тъй като той живееше и почина при най-малкия си син – Иван Богословов. Получихме имота (къща с двор и селскостопанските постройки в имота) с предварителна уговорка между съпруга ми и родителите им. Уговорката бе, че те ще помагат на двете сестри, а на нас ще дадат къщата, двора и селскостопанските сгради. Така и стана. Докато преди години ние работехме в МК «Кремиковци» и живеехме на квартира, Веска добре използва родителите си. Те гледаха двете й деца, за да може да завърши вечерна гимназия. Понеже в 10-и клас беше изключена от гимназията за слаб успех, не можеше да завърши средното си образование по друг начин. Майка й е ходила и на трудови дни вместо нея, докато беше секретарка. Сега всичко е забравено в името на това да се вземе половината от двора ни заедно със селскостопанските постройки и портата, което вече е факт. След като родителите на съпруга ми починаха, един ден през 2001 г. Иван Градевски бе заявил на Михал: «Баща ти вече е в гробищата. Няма го да каже какво дава и какво не дава, а аз имам нотариален акт в джоба». Беше употребил и обидни нецензурни думи, които не искам да цитирам. Тогава беше показал и заповед за строеж на 3-етажна къща, подписана от тогавашния кмет на Дупница Асен Пилев. Кметът отрече да е подписвал такава заповед, а съдът в Кюстендил я обяви за нищожна, с обяснението, че е издадена от некомпетентно лице. Загадката е кой подписа тая заповед? Започнахме дела. Вече 15 години се съдим с надежда да си върнем това, което ни е дадено с покупко-продажба. Те обаче спечелиха дело за реално ползване. Вещото лице незнайно защо угажда на Веска и бившия партиен секретар и им прави експертно решение за 300 кв. м и скица, с които дава портата и стопанските постройки на Веска. Доведоха и съдия-изпълнител, а партийният секретар, двамата му синове и двама работници сложиха циментови колове и мрежа на новата граница. Единият от синовете – Славчо Градевски, изкара колата ни на улицата. Поставиха циментов кол, така че портата да не може да се отваря. Заградиха и селскостопанските постройки и ние не можем да си вземем нещата от тях, както и от мазето. Вземат и лицето на двора. Ние имаме 12 метра, 10 от които е къщата, и 2 метра за порта, а на тях са 20,5 метра, за да могат да ни затворят портата и по тоя начин да ни принудят да им подпишем да строят.
Бившият партиен секретар и синовете му нямат никаква човещина. Семейството бесепари отдавна не помнят, че човек за човека е другар, приятел и брат. Девизите на тези хора са «Човек за човека е вълк» и «Разделяй и владей». Алчността им е толкова голяма, така са освирепели, че ако могат, ще ни разкъсат. И мъжът ми, и аз се разболяхме, нямаме покой на стари години.
