Пенсионерите в Кюстендил вдигнаха ръце от аптеките на Марешки в града! Добрина Милкова и баба Лозка: Обслужват ни мудно и се вият опашки, едва издържаме

Добрина Милкова

 

За мудно обслужване в аптеките на депутата Веселин Марешки в Кюстендил сигнализираха пенсионери пред „Вяра”. „Редим се дълго време, чакаме да ни обслужат с часове. Принудена съм да стоя по опашките, защото хапчетата ми за кръвно са с 10 стотинки по-евтини, отколкото в другите места.

Баба Лозка Харалампиева

Но после като тегля чертата, защо ли изобщо се залъгвам с това, като главоболията ми стават десеторни“, жали се 78-годишната баба Лозка. „Ходя до аптеката на Марешки на две седмици, ама сега с тези жеги е толкова задушно, че едва издържам. Дори няма достатъчно столове, където да поседне човек“, коментира възрастната жена.

Веселин Марешки

„Действително много бавно става обслужването в тази аптека, аз ходя с рецептурната книжка, за да ми направят отстъпката. Да, обаче, като стигна вече до гишето, съм принудена да изчакам, тъй като в този момент фармацевтката е решила да си води лични разговори по телефона. Проверява дъщеря си, която живее в другия край на България. После трябва да изтърпя и да прочете с големите лупи какво е изписала личната ми лекарка. Страхувам се дори да не обърка някой път“, оплака се Добрина Милкова.

„Не ми се говори, назначили са за фармацевтки пенсионерки, за да им плащат по-малко. А те бавни като мравки и ти чакаш на опашката – е как да не ти прилошее“, споделя млада майка, пожелала анонимност.

„С тази малка пенсия сме принудени да идваме в тази аптека, въпреки че не сме доволни от обслужването, но мизерните пенсии ни принуждават да се примиряваме с ниско качество“, признават възрастните в Кюстендил. Припомняме, преди дни стана известно, че бизнесменът и настоящ депутат Веселин Марешки е продал за 500 лв. фирма, която е завъртяла бизнес за над 700 млн. лева. Това показват данни от Търговския регистър. Става въпрос за компанията “Трейднет България”. Тя е учредена през октомври 2010 г. и се управлява от Веска Марешка – майка на Веселин Марешки. Разследване на Валя Ахчиева от края на месец май тази година пък разкри схемата с евтините лекарства на Марешки. Тя заснема с дрон как една сграда в Западната промишлена зона на Велико Търново е приютила два склада за лекарства. Единият е на фирма „Фармнет” АД – вносител на лекарства и доставчик на аптеки „Марешки”, а другият склад е на фирма „Трейднет България” ЕООД – износител на лекарствени продукти. Заснетите кадри с дрон ясно показват, че сградата е една, а входът е един, заедно с товарните рампи – една по-голяма и една малка. И Валя Ахчиева търси втори вход за втория склад. Но… не намира такъв. Намира само персонал и магистър-фармацевт на фирмата дистрибутор „Фармнет”, на която представляващ е Веска Марешка – 73-годишната певица на стари градски песни и майка на Веселин Марешки – депутат от ПП „Воля” и зам.-председател на Народното събрание. Втората фирма – „Трейднет България”, е била собственост на Веска Марешка до 2012 година, но тогава Веска я продава на рускинята Нина Василевна Катченко. В разследването на Валя Ахчиева с документи се доказва как само през първите 3 месеца на тази година фирмата на Нина Василевна – гражданка на Руската федерация и с пълномощник Веска Марешка, прави износ на скъпоструващи лекарства за над 5 милиона лева за европейските държави Румъния, Англия, Германия и Чехия. Сред тези лекарства има и такива, които се заплащат от НЗОК – напълно или частично, и са предназначени за болни от тежки болести. Друг документ доказва, че за първите 3 месеца фирмата вносител на такива лекарства „Фармнет” е продала на „Трейднет България” лекарствени продукти на стойност близо 3 милиона лева. В интервю за „Открито” подуправителят на НЗОК д-р Димитър Петров обяви, че всяка година скъпоструващи лекарства за над 300-400 милиона лева се изнасят от България за други европейски държави. След като никой в тази сграда не посочи на Ахчиева втория вход за втория склад, тя сигнализирала ИАЛ. Оттам отишли мълниеносно на проверка във Велико Търново в склада на фирмата износител „Трейднет България”. И инспекторите на ИАЛ установяват, че на вратата на склада виси огромен катинар, а складът е празен.

Така и не намерили кой да отключи на компетентния контролен орган склада за лекарства. Не открили и отговарящия магистър-фармацевт Бистра Бенкина-Георгиева, която по смисъла на закона е длъжна да контролира всичко около склада с лекарствата. Изумлението на проверяващите от ИАЛ достигнало връхната си точка, когато магистър-фармацевтът на „Фармнет” АД Ивайло Костов заявил, че от началото на годината – януари-февруари, до сега не е виждал Бистра Бенкина да идва на работа. Проверяващите от ИАЛ успели да направят снимки на склада… през процепите на вратата с катинара.

Ахчиева подгони Веселин Марешки в Народното събрание с новината, че данъчните власти не можели да открият майка му. Марешки се скри в мъжката тоалетна на парламента. Данъчните открили, че не бил плащан ДДС на отстъпката на лекарствата, заради която лекарствата в аптеки „Марешки” са с по-ниски цени. Но насрещните проверки и ревизията се точат и не могат да приключат и до днес. Спецпрокуратура разследва реекспорт на скъпи лекарства, в който са замесени и фирми на депутата и зам. парламентарен шеф Веселин Марешки, научи „Труд”. Досъдебното производство е за организирана престъпна група, източвала с измами суми от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Друго разследване на Ахчиева сочи конкретна аптека от веригата „Марешки” в Силистра, която през 2014 г. е получила от НЗОК над 5 млн. лв. и на второ място у нас по финансиране след аптеката на ВМА. Сред най-продаваните там медикаменти е и Humira, доставян на едро от „Фарм нет” на продавача на дребно „Добрич фарма”. През 2014 г. Марешки участва и в двете фирми, сочи Ахчиева. Тя открива пациентка от Силистренско, която 6 месеца взема Humira, а лекарството й е изписвано от 2013 г. насам. Чрез подобни схеми лекарства, доставяни у нас по специални ниски цени, изчезват в аптечната мрежа и се препродават на двойни и тройни цени в чужбина. Например цената на Humira в България е около 1600 лв., а в Германия – 1800 евро.