Пламен Петров
  • Разбрах, че прадядо ми Георги от Бистрица е бил гайдар, сега правим група, свиря с инструмент за 270 лв.
  • Ловджията в дружинката на Баланово Пламен Петров изпуснал лисица, докато чака гърлици, хитрушата едва не отмъкнала отстреляните пернати

Дупнишкият пожарникар Пламен Петров сам се научил да свири на гайда. След като поусвоил занаята, Пламен Петров разбрал, че е правнук на гайдар.

Пламен Галев

„Никой не ме е учил да свиря на гайда. Научих се сам. Докато бях пожарникар, имахме девиз „Нито един работен ден в годината”. И понеже много досаждах на колегите, се скривах в един бункер и там: лиду, лиду… Така полека-лека се научих. После се оказа, че моят прадядо Георги от село Бистрица е бил гайдар. Аз не съм знаел, но явно съм наследил нещо от него”, споделя Пламен. В момента бившият вече огнеборец, а сега пенсионер се опитва да сформира група в село Баланово, където живее. Петров знае 15-ина песни на гайдата, свири и на пищялка и двоянка (традиционен фолклорен двугласен духов музикален инструмент) и с групата смятат да оползотворяват наученото по празници.

Пламен и съпругата му

Преди дни бившият пожарникар, който е ловджия в ловната дружинка на Баланово, огласи с гайдата си центъра на гоцеделчевското село Делчево, за да развесели група екскурзианти от Дупница. Покрай това разказа: „Гайдата, с която свиря в момента, е изработена във Варна, а кожата е от мое яре. С 3 гайдуници е и струва 270 лв. А първата ми гайда е от бай Ангел Домишлярски от Дяково, бай Янко му викахме. Искам да ви разкажа нещо интересно, свързано с него. Работех в Бобов дол и съм тръгнал да си взимам заплатата оттам. Като стигнах на разклона до Дяково, нещо ме кара да спра колата – ако искате вярвайте, ако искате хич не вярвайте – и спрях. Нещо ме караше да отида до бай Янко. Не се бяхме виждали отдавна и отидох у тях. Гледам хора пред вратата и си викам: „Тук кръщене ли правят, има нещо”. А то бай Янко починал. Телепатично ли, не знам, но нещо ми е подсказвало, че трябва да отида да го видя. Тогава бях млад, 26-27-годишен и исках да се уча от един гайдарджия в читалището в Бобов дол – Илия Димитров. Той обаче не искаше да ми покаже и си отнесе всичко в гроба. За тия 25 г. да съм свирил най-много 5 пъти, нямаше кой да ми покаже как да си настроя гайдата. Тя не е толкова прост инструмент – трябва да се загрее въздухът и т.н. Така до ден Свети Стефан миналата година. Седя си сам и нещо ми казва какво да правя. Почнах и си сверявам часовника. Оправих гайдата и започнах да свиря. Вече знам 10-15 песни, свиря с пищялка и с двоянка и група правим в Баланово.

„Имате ли си любима песен?”, питаме самоукия музикант, за когото тази година е юбилейна – навършва 60. Отговорът е: „Да, „От не ядеш, от не пиеш, Иване?”, македонска.

Гайдарят разказа и интересни случки, свързани с лова, адаша му Пламен Галев, чиято майка е от Баланово, и там двамата си играли като деца. Не подмина и най-близките си хора.

„На лов за гърлици съм, отстрелях няколко и си седя в едни храсти, до мен – гърлиците. По едно време гледам около мен се върти едно куче, лисичесто такова, и му викам: „Абе, бесник, да не вземеш да ми отмъкнеш гърлиците?” Погледнах по-внимателно – не било куче, а лисица, като се завъртя оная опашка… Рекох си: „Е сега, ако те беха видели, ловджия с пушка, а лисицата до него, да му украде дивеча”.

За лова Петров разказа още: „В дружинката сме 40 човека, но на лов излизаме 10-15. Другите не идват. Едни ги е страх, други се губят, после ходиме, та ги търсиме. Нали съм пожарникар, на мене се пада тая чест. Младите ги е страх, защото не са ходили войници и нямат ориентация”.

Последната слука на дружинката с председател Иван Шилегарски била миналата година. „Улучихме две прасета. Последното беше 120 кила”, обясни ловджията.

А за съименника си Пламен Галев – бивша барета, който бе осъден и успя да избяга, за де не влезе в затвора, Петров каза: „Пламен си беше най-обикновено дете. Живееше в Дупница и идваше на село. Веднъж му ударих шамар. Той е с 10 г. по-малък от мен, а и аз си бях дивак, после се укротих. Играехме футбол и топката ни падна в черковния двор. Бях тарторът, без мене нищо не се предприемаше и му казах да я донесе. Той отказа и го ошамарих. Преди няколко години се видяхме случайно и той ми припомни случая. Говорихме си съвсем приятелски. Казах му: „Може да си барета, а аз обикновен пожарникар, но така няма да ти се дам. Едно време хората за петилетка завод правеха, а аз съм с две петилетки пред тебе, два завода” „Байка, вика Галев, такъв беше и такъв си остана”. Майка му е балановка и в селото сега остана къщата на вуйчо му и братовчедите му. Пламен няма къща в Баланово”.

За жената на живота си Пламен Петров сподели: „Ние сме комшии, а не се познавахме. Една моя приятелка ни запозна. 3 г. ходихме и накрая ме излъга. На годежа тръгнахме с колите – тогава така беше модерно, такава си беше традицията – и аз веднага спирам. Един мой братовчед от Рила вика: ”Братчед, беки колата се поара?!”. „Не бе, викам, ние дойдохме”. Братовчедът се разсърди. Така или иначе, с много труд с жена ми изградихме всичко. Родителите ми починаха млади, когато имах нужда от тях, но изплувах. Имам две дъщери, изучих ги, ожених ги. Едната е инженерка в Бургас, другата е икономист, работи като счетоводител в Дупница”. Бившият пожарникар допълни, че умее и да рисува, прави и скулптури, а много от рисунките и скулптурите си е подарил на приятели.