Александър Алащинов

 

  • Приятелят на собственика Велко Кюнчарски намери трупа, разказал: Изядени са краката, плешка и част от вътрешностите на животното
  • Шефът на лесничейството Александър Алащинов: Двамата са видели  стъпкиот хищника в района на параклиса „Св. Тодор”

Мечка удушила крава на сапаревобанец. Убитото животно било недалеч от параклиса „Св. Тодор” и съвсем наблизо до Сапарева баня – на 400 метра от последните къщи в курорта. За нападението алармирал Елен Георгиев от планинското градче. След случилото се той подал сигнал в общината и Общинското лесничество в курорта. 450-килограмовата крава намерил разкъсана Велко Кюнчарски – приятел на собственика й. Той отишъл за гъби в местността Кучилница и видял убитото животно.

„Наистина има такъв сигнал и той е от собственика на животното Елен Венциславов Георгиев. Информацията, с която разполагаме, е, че той пуснал животното свободно и Велко Кюнчарски намерил трупа на кравата, както и стъпки от хищника. По думите на Велко предната част – краката, плешка и част от вътрешностите на кравата, били изядени. Велко казал на Елен за животното, но той не отишъл веднага, а на следващия ден и не намерил нищо. Кравата била изчезнала, като нямало следи от влачене. Собственикът на животното забелязал само стъпки от мечка. Наш горски служител също беше на мястото, но той не е видял следи от мечката. Възможно е те да са отмити от дъжда. Не е изключено и хора да са минали и да са вдигнали и разфасовали кравата, при положение че месото е било прясно”, каза шефът на лесничейството Александър Алащинов. Той подчерта, че мечката е защитен от закона вид и е изключително трудно да се даде разрешение за отстрела й, при условие че се докаже, че е стръвница.

„Мечките са изключително държавна собственост и трябва да бъде сформирана комисия от ДГС – Дупница, която да установи, че въпросният хищник е стръвница. Това се доказва, като се оставя вързано питомно животно, което да привлече мечката, за да се види дали ще го нападне. При доказване следва издаване на куп разрешителни за отстрел от няколко институции”, допълни Алащинов.

Собственикът на убитата крава Елен Георгиев е селскостопански производител, отглежда крави и коне и допреди 2-3 г. е имал собствени месарски магазин и конна база. В Сапарева баня коментират, че случаят е малко странен.

 

4 КОМЕНТАРИ

  1. Не е странен ,просто мечката е на два крака! Спрете да пишете тъпотии.

  2. Параклиса „Св. Тодор” не е на нито на 400 метра, нито на 800 метра от С.баня, а е на около 1.5 километра навътре в планината. Статията явно е писана емоционално и е далече от обективната истина. Мечката може без проблем да премести и скрие 450кг. животно, без да оставя следи и особено ако вали дъжд. Дъждовното време е любимо за тях. Тя ще го замаскира и ще се върне пак да яде. Ако е обезпокоена и усети човешко присъствие няма да се върне. Туристите и гъбарите да внимават и да се пазят, вдигането на шум е задължително.

  3. Убитото животно не е крава – кой ще остави крава без да прибира млякото. Това е най-вероятно младо теле или юница, което означава, че е не повече от 150-250кг. Мечката с лекота ще го премести и скрие. Дъжда чисти следите, които и без това са малко. Мечката не е танк.

  4. Оценка на числеността на кафявата мечка в България:
    Съгласно резултатите от извършената оценка, територията на размножаващите се 4 субпопулации на мечката в България възлиза на 960 000 хектара. Числеността на постоянната размножаваща се популация на мечката в България е около 480 индивида, на половозрелите мечки – около 215. Числеността на отделните субпопулации е, както следва: Старопланинско-Средногорска – около 150 мечки, Рилска – 100 индивида (с мечките от Витоша и съседните малки планини), Пиринска – 65 индивида и Западнородопска – 165 индивида. Осреднената територия на един половозрял индивид е 4470 хектара, а плътността на цялата популация е 1 мечка на 2000 хектара. Стойностите са получени за нормална структура на мечата популация, при която половозрелите животни съставляват към 45% от популацията. В западните гранични райони (Западна Стара планина, Осоговска планина и др., както и в Източни Родопи) се срещат, най-често временно, около 25 -30 мечки, които никъде не формират постоянна микропопулация.
    Общата численост на мечката в България възлиза на около 510 индивида (с вероятност 95% числеността е между 502 и 520 индивида), което включва числеността на постоянната размножаваща се популация от 480 индивида и разпръснатите в различни райони на страната 25 – 30 мечки.

Comments are closed.