Методи Панайотов написа книга за Балабановата фабрика и чуждестранните работници, Иван Балабанов „приютява“ около 600 руски белогвардейци, цар Симеон ІІ идва в Бараково за откриването на музей

Методи Панайотов с новата си книга

 

  • Немски самолет се стоварва върху сградата на училището в кочериновското село и го разрушава, местните оказват помощ на катапултиралия пилот

 

Жителят на кочериновското с. Бараково Методи Панайотов написа поредната си книга, този път посветена на работниците чужденци в местната Балабанова фабрика.

Бистра Балабанова – дъщеря на индустриалеца Иван Балабанов

Самата „биография“ на Балабановата фабрика е прекрасен сюжет за роман или игрален филм, тъй като в нея се преплитат интересни истории: тук разгръщат предприемачески дух братята врачани Тодор и Коста (Кото) Балабанови, печелейки през 1902 г. концесия за експлоатация горите на Рилския манастир; тук синът на Тодор Иван Балабанов разгръща фабриката „Българска горска дървена индустрия“, а построява и всеизвестната из България теснолинейка (дековилка), свързваща гара Кочериново с Рилския манастир и действала до 1960 г.; тук през 1921 г.

Оцелелият немски летец с военен парашут, юни 1943 г. На снимката се виждат още: директорът на фабриката Борис Барников, кметът на с. Кочериново Кирил Бежански, зам.-директорът Димитър Фишеков от Дупница, заводският лекар д-р Драгостинов, химик-инженерът Силяновски, дечица от фабриката

Иван Балабанов „приютява“ около 600 руски белогвардейци и дава възможност да работят; тук през 30-те години на 20-и век живее и работи поетът Никола Вапцаров, сключва брак с Бойка, а новороденият им син Йонко се разболява и умира; тук се ражда и живее талантливият поет Биньо Иванов (1939 – 1998), а на фабриката посвещава свои стихове…

Фабричният струнен оркестър с руски и украински членове; в средата с вратовръзка – основателят Александър Шкляр

В книгата си М. Панайотов внимателно проследява съдбата на работниците с чужда националност. Архивите на фабриката са брутално унищожени ведно със завода в развихрилата се приватизационна вълна преди повече от две десетилетия, но авторът успява да спаси част от архивата и да я подреди. Хора от четиринадесет националности живеят и работят в Балабановата фабрика, а фабрикантът Иван Балабанов предоставя възможности за работа според образование и умения, изгражда жилища за работниците и стимулира творческите им изяви. Във фабриката има детска градина, оркестър, библиотека, три театъра (български, украински и руски), три читалища, киносалон, родилен дом, болница (със седем стаи). Освен споменатите имигранти от Русия и Украйна работа на различни позиции упражняват немски инженери и работници, а също и специалисти от Австрия, Хърватия, Полша, Холандия, Албания, Гърция, Франция, Италия, Белорусия и др. През 1943 г. и 1944 г. във фабриката работят югославски военнопленници, при това се трудят като останалите работници и срещу заплащане. Тук работят и немалко евреи, а през м. септември 1943 г. идват и жени еврейки за работа в сортировъчно отделение, а самият Балабанов при посрещането им на плаца пред заводския състав специално обръща внимание всички да се отнасят с тях почтително.

Специален акцент в книгата е поставен на емигрантите от съветска Русия. Белогвардейците пристигат на пристанището във Варна, а повечето от тях са добре образовани и интелигентни, мнозина са от висшето общество и са били заможни земевладелци. Предприемчивият Балабанов изпраща свои хора във Варна със съобщения, че търси работници, осигурява транспорт и храна до Бараково. „Емигрантите пристигат във фабриката с малкото свои лични неща, които са успели да вземат“, пише авторът. „В Бараково им е отреден терен, на който да започнат да строят дървени къщи по подобие на тези, останали в родината им. На първо време се настаняват във фабричните квартири. Някои от тях останаха дълги години да живеят там“.

Заслужава да се отбележи интересна случка с чужденец, макар да не е предмет на тази книга. Събитието се е разиграва на 3 юни 1943 г. (Спасовден). Прелитайки над Рилското корито, немски самолет получава авария, летецът успява да катапултира и да се приземи с парашут в землището между селата Бараково и Пороминово. Неуправляемата машина се стоварва върху сградата на училището на с. Бараково (разположена на един баир) и я разрушава. Сградата е била празна, тъй като учебната година е била приключила, и само това е спасило селото от огромна трагедия. Парашутът на летеца се оплита в клоните на едно дърво, а местните хора, които са орали нивите си, се притекли на помощ. Първите думи на летеца били: има ли жертви? Когато разбира, че училището е било празно, се усмихва. След това пилотът е отведен в Балабановата фабрика, там му е оказана медицинска помощ, разговарял е с част от специалистите във фабриката на немски език. Точно там е направена и снимката, съхранявана от М. Панайотов – в двора на фабриката. В следващите дни пилотът е закаран със служебна кола до гр. Скопие, където има немска военна част.

Същевременно, на 25 юни в двора на Балабановата фабрика в с. Бараково ще бъде открит тържествено музей „Иван Т. Балабанов“. На откриването ще присъства дъщерята на индустриалеца Бистра Балабанова, която е вдъхновител на проекта. По нейна идея две от халетата са изцяло преустроени и ремонтирани за целите на музейната сбирка. Очакват се много гости от страната и чужбина, сред които бившият премиер Симеон ІІ.