Най-повлияни са нискообразованите и най-младите хора
Две трети от българите (72%) забелязват фалшиви новини в медиите. Едва 13% заявяват, че не познават феномена на фалшивите новини. Най-много от тях се влияят хората от малките населени места и с ниско образование, сочи проучване на агенция “Алфа рисърч”. То бе представено във вторник на конференция “Фалшиви новини, пропаганда и геополитика”, организирана от фондация “Конрад Аденауер”.
Всеки четвърти българин (25%) вижда всекидневно фалшиви новини в медиите; всеки шести (17%) няколко пъти в седмицата и още толкова – няколко пъти в месеца. “Тези високи проценти свидетелстват, че макар и за българското обществено мнение този феномен да е относително нов, то вече проявява висока чувствителност към него и се опитва по един или друг начин да съпостави своята собствена призма и своя собствен начин на оценка, дали една новина е истинска или фалшива”, коментира Боряна Димитрова, управляващ партньор на “Алфа Рисърч”.
Най-уязвими са необразованите и най-младите хора
“Най-често разпознават фалшивите новини представителите на средното поколение с високо образование от големите градски центрове. Може да се предполага, че те са и най-критични към подобен род информация. За жалост хората от малките населени места с по-ниско образование, както и най-младите, по-слабо разграничават фалшивите новини, което ги прави потенциален обект на техните атаки”, допълни Димитрова.
Най-разпространеният източник на информация за политика са телевизионните предавания. 91% научават политически новини от телевизията. След тях следват онлайн информационните портали (24%), социалните мрежи (23%) и печатните медии (18%). Радиото се използва за източник на информация от 17% от запитаните. Малко българи търсят политическа информация на сайтовете на обществени институции (правителство, ЕС, НАТО) или на неправителствени организации – те се посещават от по-малко от 6% от запитаните.
Мнозинството от българите са активни всеки ден в интернет, но от гледна точка на редакционно съдържание, гледането на телевизия взима превес, подчерта Кристиан Шпар, ръководител на Медийната програма Югоизточна Европа на фондация “Конрад Аденауер”.
“Социалните медии имат също толкова важно значение за политическия диалог, колкото и професионалните онлайн медии. Журналистите вече нямат монопол върху предлагането на новини и трябва да убеждават гражданите още повече с качествено съдържание. Особено печатните медии и радио предаванията трябва наново да докажат своята значимост като източници на политическа информация”, каза Кристиан Шпар.
Той също така смята, че политическите институции трябва да оформят своето онлайн представяне по атрактивен начин и да разпространяват съдържанието си в социалните мрежи.
“Данните ясно показват, че огромното мнозинство продължава да следи новините по телевизията, но все повече зрители не се задоволяват с това, а паралелно насочват вниманието си и към други канали, които играят ролята на алтернативни източници за информация, свързана с политика”, отбеляза Орлин Спасов, изпълнителен директор на фондация “Медийна демокрация”.
“Въпреки тази позитивна тенденция, доминацията на телевизията засега не е сериозно оспорена”, обобщи той.
На кои държави и организации се доверяват българите
Проучването на “Алфа Рисърч” е изследвало също така и нагласите по отношение на политиката на национална сигурност и доверието към други държави и международни организации.
38% от българите имат голямо, респективно много голямо доверие в Европейския съюз. Други 38% му се доверяват по-умерено, а 24% малко или много малко.
33% от българите декларират високо или много високо доверие към Русия, а 44% – умерено доверие.
Германия също се радва на доверието на българите (31% високо/много високо, 43% умерено).
По отношение на Съединените щати стойностите са съответно 15% и 37%.
НАТО се радва на голямо или много голямо доверие при 27% от запитаните, и на умерено доверие при 38%.
По отношение на националната сигурност 29% от участниците в проучването се доверяват на българските сили за сигурност. Също 29% имат доверие на Европейския Съюз, 20% на НАТО и 18% на Русия. Въпросът е с няколко възможни отговора.
“Все по-ясно се очертава връзката между глобалното информационно пространство и въпросите на сигурността”, каза Йордан Божилов, президент на “Софийския форум за сигурност”.
Фалшивите новини като проблем на сигурността
“Свидетели сме как интернет и социалните мрежи са обект на използване от страна на радикални организации за привличане на последователи и от държави за разпространение на пропаганда и фалшиви новини. Сред най-уязвимите на тези рискове са демократичните държави. НАТО и ЕС предприемат вече практически мерки за тяхното неутрализиране, но е важно и отделните страни членки да имат ясни и конкретни политики”, каза той.
“Фалшиви новини с антиевропейско съдържание са вече анализирани в детайл от Европейската комисия и други институции”, припомни Кристиан Шпар.
“Сега не само е необходимо да се разобличат пропагандните механизми, но ЕС трябва да намери прости и ясни послания в социалните мрежи, за да разясни своите ценности и предимствата на своя политически модел по по-добър начин. При това, ЕС не трябва само да разпространява факти, но и да предизвиква повече позитивни емоции”, допълни той.
