Хората предпочитат измамната сигурност пред свободата, затова възприеха братя Галеви, защото държавата отсъстваше в годините на прехода. Това каза доктор Константин Тренчев в Дупница на 28 юни 2012 г. Той пристигна за тържествена церемония по връчването на 37 сертификата на уважавани личности от ключови сфери за завършен курс на КТ “Подкрепа” – “Екипна работа и социални права”. Константин Тренчев коментира подробно дупнишкия феномен “Братя Галеви”:
Братя Галеви представляват социален и обществен феномен на прехода и има своите корени в желанието на българина да се чувства сигурен, една немалка част от нашите сънародници предпочитат сигурността пред свободата. Свободата е висша ценност, но през годините се убедих чрез моя дългогодишен обществен и политически опит, че свободата не е ценност за всички, а за една част от хората. През тези години на прехода върху хората се струпаха много беди и тяхната сигурност беше разклатена, в смисъл като посегателства върху тях самите, и тази сигурност не беше гарантирана в степен, каквато трябваше да бъде гарантирана от държавата.
Мнозина от хората приеха тази сигурност да им бъде гарантирана и осигурена по друг ред. Братя Галеви, като хора с възможности, най-вече силови, усетили тази отворила се ниша в държавата, са я запълнили, защото нишите не остават незапълнени. Ето защо мнозина хора от този регион са защитавали братя Галеви и са считали, че с тях се чувстват по-сигурни.
Лично не съм се запознавал с братя Галеви, информацията ми за тях е от медиите и от хора от този регион, където имаме много членове. Знае се, че се стигна до осъдителна присъда, знае се, че те изчезнаха. Може би е имало някаква уговорка присъдата да бъде отменена, но не е била спазена от обещалата страна, после от тази обещала страна някой е информирал братя Галеви, че ще се стигне до осъдителна присъда, и те изчезнаха. Това е логичният прочит на събитията.
Къде са и що са, никой няма представа, как ще се развие тази работа с тях – също. Но ние трябва да се замислим върху почвата, върху която се развива този обществен феномен, защото Дупница не е изолиран случай, такива феномени има и на други места. Това идва да ни подскаже, че държавата в много по-голяма степен трябва да се грижи за правата и сигурността на своите граждани. Иначе хората ще търсят своите права и сигурност по друг начин. Братя Галеви наложиха правила за цял един регион, не само в Дупница, и тези правила бяха възприети от хората, защото отсъства държавата.
– Д-р Тренчев, парадоксално е, че вие имате изключителни изобретения, които улесняват бита на хората и за които не се говори, защото всички ви свързват с дейността на синдикатите, с митингите по площадите, със закрилата над работниците. Бихте ли ни разказали за някое от новите ви творения?
– Разработихме метод, който демонстрирах пред учени от БАН и журналисти. Показах как може да се получава плазма от обикновена вода. В момента сме към края на процедурата за патентоване. Ще се борим за европейски, американски, японски и корейски патент. Плазмата ни представлява високотемпературен пламък, който се получава от вода с малък разход на електроенергия. Резултатът е вода.
– Как става това?
– Сложно е за обяснение. В такъв пламък могат да се изгарят особено опасни отпадъци като пестициди, операционни отпадъци, битови, но за тях инсталацията трябва да е малко по-голяма. Няма материя, която да устои на нашата плазма. При този процес се изпаряват различни неща, от които се получават наночастици със свойства доста различни от познатите. Откритието ни може да се използва за обработка на повърхности. Цялата работа е, че получаваме плазма от евтин източник като водата в много големи количества. Разбира се, плазмата може да се ползва и за отопление.
– Колко икономично е вашето изобретение?
– Изключително евтино ще излиза на домакинствата. Големият му плюс е, че не предизвиква отделянето на вредни емисии във въздуха. Подхванали сме и други неща, но те са в процедура, която не иска огласяване. За мен науката винаги е била хоби, защото в нея получавам положителни емоции. В обществената дейност, с която се занимавам, събирам предимно негативи.
Така компенсирам нещата. В България е твърде неприятно да се занимаваш с политика.
– Но защо? Вие го правите повече от 25 години…
– Защото всички си даваме сметката, че това не е държавата, в която искаме да живеем. Разбира се, за мен е късно да търся ново начало, не че нямам възможност. Младите избират да емигрират, защото не вярват, че скоро време държавата може да се оправи.
– А вие самият вярвате ли, че е възможна бърза промяна към по-висок стандарт на живот?
– Почти съм загубил надежда. В началото на демокрацията всички бяха ентусиазирани, че можем да направим хубава и справедлива държава. Но начинът, по който се развиха процесите и по-който политиците я подкараха, доведе до това хората да загубят всякаква надежда и смисъл. Промяната би била безкрайно трудна, ако все още е възможна.
– Имате ли решение, което бихте предложили на политиците?
– Трудно бих предложил нещо, защото в България никой на никого не вярва, всеки мрази другия. Това е основен проблем в държавата, защото промените стават с обединение, а не когато всеки тегли нанякъде и мисли, че е единствено прав. Затова се въздържам от каквито и да било рецепти и говоря по принцип. У нас най-много липсва почтеност. Хората видяха в партийните лидери такова лицемерие, че се разочароваха от всичко. Политиците със своите действия и скандали продължават да отвращават народа. Но на кого ли му пука. На мен това ми е 14-о правителство. Познавам всички управляващи. В огромната си част те са искали да се докопат до властта, за да направят нещо за себе си, не за държавата.
Разбирам, че са в тежко психическо раздвоение на личността, защото трябва да говорят едно, а искат да вършат друго и го правят. Чувстват се безкрайно нестабилно, защото си дават сметка, че тази работа не може да продължи дълго и бързат. Бързат, нямат време. Знаят, че техният хоризонт е 4 години и искат да наредят нещата така, че да печелят. Да си оправят живота според техните разбирания. А народа – кучета го яли…
– За какво ви търсят хората?
– Хората са много отчаяни. Идват и казват, че положението е просто нетърпимо. Викат ми: „Дай да хващаме пушката“. И като ги попитам: „Добре, населението е въоръжено доста добре. Пушки, пистолети – предимно незаконни, но гърмят. Какво ще правим? Кого ще гърмим?“. Тук следва засечка. Не могат да дадат отговор кого ще утрепят жена си, комшията си, шефа си. Няма яснота. В България гражданска война по линия на идеи не може да стане, защото ще се трепем едни други неорганизирано. Най-голямото ми притеснение е, че може да се случи конфликт на етническа основа, но и там има разделение на наши и ваши, на комунизъм и капитализъм. В последните дни следя дискусията на Българската стопанска камара и предложението на работодателите да направят Кодекса на труда на нищо. Те настояват да уволняват хората, когато и както си поискат, в това число и по имейла, гласят се да орежат отпуските и на майките. Вдигна се голяма олелия. Ние възразихме на предложенията. Сега, ще видим дали законотворците ще ги уважат. Аз лично се отказах да воювам с работодателите. Те са ми психологически ясни. Това са едни хора, които се опитват да изядат и изпият всичко, до което се докопаха по време на прехода. Такива са назначените капиталисти. Не искат да създава неща, които да са опора на икономиката на държавата. Не искат да проумеят, че е редно и работниците да са добре, да получават като приемлива заплата макар и малка част от печалбите им. Не! Профукват всичко за „Бентли“, „Майбах“, „Ролс Ройс“, любовници, екскурзии и простотии. С тези хора не може да се говори разумно. Нашите доморасли капиталисти искат хората да не получават заплати.
Дори ако има начин да си плащат, за да работят.
– Е, чак толкова…
– Моля ви! Пристигат и такива сигнали при мен. Събират по 5 лева за тонер в държавно предприятие от работниците. И те, хората, ги дават, защото се страхуват да не загубят и малкото, което получават. Работодателите използват, че сме разединени. Разочарован съм, че българите се притесняват да загубят малкото, което припечелват, че се кротят с каквото имат. А трябва ясно да заявят исканията си: не можем да бъдем обирани непрекъснато, не може шепа хора да тънат в охолство, а ние да не можем да си платим тока…
– Каква е съдбата на вашите автомобили? Спомням си, че бяхте поканили екип журналисти да ги снима?
– Аз се возя в няколко коли. Най-често в едно БМВ от 1994 г., което вече остаря. То е купено от Димитър Тадаръков. Той имаше 70 БМВ-та, залежали в един склад. Разпродаде ги на безценица. Имам и „Ауди“6, както и „КИА“, която ползвам предимно зимата. Поддържаме ги. Аз и да имам възможност, няма да си взема „Бентли“, защото човек трябва да спазва някакво елементарно приличие в тази държава. Без популизъм, чудя се с какво сърце си поръчваш вино за 800 лева бутилката като един наш политик, като знаеш, че това са парите на едно семейство пенсионери за 2 месеца?
– Как минава работният ден на д-р Тренчев?
– Дните ми не си приличат. Утрото може да почне с посланик и да свърши с интервю. Следващото утро да включва среща с министър, а вечерта пътуване, делова среща, посещение в предприятие. Не броя по колко часа работа ми се събира. Събота и неделя са също работни дни за мен. Аз съм се примирил с тази работа.
– Съпругата ви е в Америка повече от 20 години. Как се поддържат бракът и любовта от такова разстояние?
– Виждаме се, чуваме се по телефона. Над нас бе упражнен натиск да напуснем страната.
Аз бях в затвора до края на септември 1989 г. с още 6 човека. Когато излязохме, ни предложиха политическо убежище. Никой не предполагаше, че Тодор Живков ще падне само след месец. Съпругата ми прекъсна следването си, защото я принудиха – вината й се състоеше в това, че основахме „Подкрепа“. Замина, за да проучи терена. Имах намерението да я последвам, но останах да правя демокрация. Сега живее в Ню Йорк, добре е материално. Завърши си образованието и работи в „Ню Йоркхоспитъл“. Дъщеря ми завърши „Стоматология“. Също е в Америка.
– Виждам, че сте минали на цигари. Какво стана с лулата ви?
– Ползвам я, но го закъсах с тютюна. Много държа на лулата си. Тя е доста интересна. Не гълташ дима, пушиш по-малко, наслаждаваш се на аромата, излиза по-евтино от цигарите. Имам над 30 лули.
– Имате ли време за четене на книги?
– На ден чета по 140-150 страници литература. Предпочитам книгата пред интернет творбите. На компютър сядам, за да пиша имейли или да общувам със семейството си. Телевизия почти не гледам, като изключим сутрешните блокове. През това време се бръсна и пия кафе. В 8,30 колата идва и ме взема. Качвам се вътре и почвам да чета вестници. Телевизията ме натоварва, не обичам риалитата, нито сериалите.
– Смятате ли, че българският народ има нужда от месия спасител?
– Месията е един и той вече беше на Земята преди 2000 години. Едни повярваха в него, други не. Той остави следа и показа правия път. Месия в този смисъл не би следвало да очакваме. Аз познавам прекрасно Светото писание. Този път ще налага наказания. Написано е в Библията: „Тръгнах си като агнец, а се връщам като лъв“. Ще има наказания. Като гледам – всичко се е изоглавило, особено при нас, в България.
