В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Phantombild Paulus von Tarsus , апостол Павел

Днес празнуваме паметта на светите апостоли Петър и Павел. Разликата между тях е колосална, заради това, че апостол Петър бил верен ученик на Христос от самото начало, той бил свидетел на всичко, което се случило с Христос от първия момент на Неговото излизане на проповед.

И обратно, апостол Павел бил Христов враг, Негов противник, той не вярвал в Него като в Месията, считал Го за лъжепророк; той излизал на проповед, не за да разглася Евангелието, а за да бъде гонител на християните. Какво се случило с единия и другия? Апостол Петър

Всичките дванадесет апостоли били хора, които познавали Христос от самото начало, бих казал, вероятно не само от началото на Неговата проповедническа дейност, на Неговото служение на света, а още по-рано. Например, знаем, че Натанаил е живял в Кана Галилейска, на разстояние от едва няколко километра от мястото, където се родил Христос; а и другите апостоли прекарали цялото си детство, младостта си наблизо. Апостол Петър се отличава с това, че той пръв провъзгласил Христос като Син Божий, като Бога, дошъл в плът на земята, за да бъде въплъщение на Божествената любов и да отдаде живота Си за спасението на света. 

Апостол Павел бил гонител, но той бил също и свидетел за Христос, и той свидетелствал за нещо изключително важно: за това, че един човек, който по-рано не вярвал в Христа, ненавиждал Го и Го преследвал, внезапно се оказал лице в лице с възкръсналия Христос. Всички апостоли били свидетели ни Христовия живот, разпятие и смърт, но те се срещнали с Христос веднага след Възкресението. Апостол Павел Го срещнал доста след това и станал съвършено друг човек след тази среща. Той отдал целия си живот, за да проповядва, както самият той казва, Христа разпнатия и възкръсналия. Той възприемал Христовото Възкресение не само като събитието на своя живот, но и на целия свят въобще. Той казвал, че ако Христос не е възкръснал, то нашата вяра е напразна и ние сме най-окаяни измежду човеците (1 Кор. 15:14). Лесно можем да разберем това: в крайна сметка ако Христос не беше възкръснал, то би се оказало, че ние живеем в някаква лъжа, фантазия, че се намираме в някакъв нереален свят, в състояние на делириум.

Това са двамата апостоли, които възпоменаваме. Апостол Петър не бил безукорен във всички отношения, също както и апостол Павел. Всички апостоли били истински, автентични хора и когато Христос бил заловен в Гетсиманската градина, когато Го съдили, тях ги обзел страх и те побягнали. Петър дори се отказал от Него. Но след това те се показали безстрашни проповедници: нито мъченията, нито кръстът, нито разпъването, нито затворът – нищо не можело да ги отлъчи от Христовата любов, и те проповядвали, и тази проповед се показала действително това, което бива наричено от апостол Павел: нашата вяра – която победи света. И така, ние празнуваме техния ден, като ликуваме, че радикалният гонител и вярващият от самото начало, се срещнали в едната-единствена вяра в Христовата победа – чрез Кръста и Възкресението. 

превод: Мартин Димитров