Някой трябва да обясни какво се случва в НДК и с десетките милиони на данъкоплатците, изсипапвани там.
Преди минути в държавата се разигра пореден фарс. След като вчера шефът на комплекса Мирослав Боршош бе уволнен от наблюдаващия министър Лиляна Павлова за финансови неуредици, а на негово място назначиха бившия мениджър на “Арена Армеец”, днес властта се “поправи”.
В лицето на премиера Борисов, разбира се.
Ненадейно той върна Боршош на поста му и отне НДК от Лили Павлова. Така на практика я лиши от основния предмет на ресора й “европредседателство” – монументалния и многострадален билдинг, сътворен по идея на Людмила Живкова.
Това не може да мине просто така, като каприз. Тук става нещо, намирисва на дебела, ама много дебела корупция.
Лобито, което стои зад Боршош, очевидно е надделяло над лобито, което се изправи срещу него в последните месеци, осъществявайки прокурорски и медиен погром над НДК.
В столичните светски салони легендират конфликта по следния начин – “Ченгетата от ДС срещу Котараците”. Всеки сам да се досеща за персонификациите.
Кой стои зад Боршош?
Не е тайна, че директорското му назначение се свързваше с неговата близост с някогашната вицепремиерка Румяна Бъчварова, днес шефка на кабинета на министър-председателя. Покрай дружбата си с Бъчварова Боршош получи тотална власт в двореца и се разпореждаше напълно самостойно с 60-те милиона, отпуснати за ремонтни дейности.
Дали не сме свидетели на банален “женски бой” – Лили срещу Руми?
Зад Боршош може да се каже, че стои и самият Бойко Борисов – навремето той му бе нещо като пиар в сянка, докато издаваше вестник “Новинар” в съдружие с Антоан Николов.
Кой стои срещу Боршош? Видимо – бившият шеф Христо Друмев, митологична фигура от времето на социализма и последвалия преход. Невидимо? Олигарси около министър Лиляна Павлова с медийно влияние – факт е, че цялата кампания срещу боса на НДК се провеждаше предимно през страниците на обвързания с корпоративни интереси вестник “Труд”.
Както и да са подредени картите, ситуацията е скандална. Излиза, че премиерът вече няма доверие към министър Лиляна Павлова и публично ревизира кадровите й решения. Изходът за Павлова в морален план може да бъде само един – бърза оставка, без излишни обяснения и уговорки.
Това обаче не отменя най-главното – какво се случва с милионите на данокъплатеца, разходват ли се правилно и по предназначение или потъват в нечий джоб? Битката за НДК ли е или за обществените поръчки по ремонта му? Какво имаше предвид Боршош, когато каза, че “повече няма да ги подписва”?
