Елена Николова разказа покъртителна история как с божията помощ е помогнала на изпаднал в беда човек и е спасила живота му. Ето и нейният разказ: „Това се случи преди 8 или 9 години. Имахме къща на село и аз често отивах там. На ден имаше три – четири рейса и винаги имаше много желаещи да пътуват. Обикновено отивах на автогарата много по-рано, за да бъда сигурна, че ще взема билет за пътуването.  И този ден, както обикновено, дойдох доста по-рано. Взех си билета и седнах на пейката в празната част на чакалнята на автогарата. Извадих от чантата си Библията и зачетох. След малко вдигнах очи от книгата и видях в противоположния ъгъл на чакалнята един човек, прострян на пейката. До него, до парното седеше още един човек, а над лежащия се наведе жена в бяло, вероятно медицинско лице от автогарата. Човекът, лежащ на пейката започна да хърка, кракът му увисна, гледката беше много тревожна!
Страшно уплашена и разтреперана тръгнах към тях, сещайки се за малката стъклена тръбичка с нитроглицерин, която ми даде мама, лекар по професия. Тя искаше да я нося винаги със себе си, ако стане някоя сърдечна криза с мен или някой друг да мога да помогна!  Приближавайки към групата, започнах да се моля „Господи, помогни, намеси се !“ Приближих се до жената в бяло и с треперещи ръце предложих нитроглицерин. Лежащият на пейката човек беше доста пълен, възрастен и миришеше на алкохол. Хъркаше, а жената бъркаше в устата му, опитвайки да извади езика му, за да може да диша. Човекът беше много червен и изведнъж, пред очите ни започна да посинява – от червено до тъмно червено и синьо червено. Жената много учудено ме погледна и каза: „Какво хапче, не виждаш ли че той си заминава?“ Аз продължих да настоявам, плачех и се молех направо на глас! Не зная как съм съчетавала всичко това наведнъж! Най-после жената склони, взе хапче и го сложи под езика му. И стана чудо! Синината започна да намалява и човекът пак захърка и почервеня! Хапчето успя! Човекът се върна към живота!  Аз се върнах на мястото си и благодарих на Бог за Неговата незабавна намеса! Медицинската сестра няколко пъти ме погледна недоумяващо, с интерес и учудване. Изглежда и за нея това беше невероятна опитност!