Надявам се  политиците вече да са се подсигурили до девето коляно и да започнат да работят за родината си

Цялото ми семейство рисува, и снаха ми хвана четката

Любовта в семейството се засилва, особено когато човек навлиза в пенсионна възраст, догодина празнуваме златна сватба с моята Иваничка, сияе от радост именитият художник

 

Художниците Христо Панев и синът му Габриел подариха поредното пано на курорта „Русалка“. Представлява  стенопис на красива жена от гръцката митология обливана с музиката на унесен в красотата и мъж.  Мария Банева и семейство Паневи  организираха за 17-та поредна година пленер във ваканционния комплекс по покана на бизнес семейството Евгения и Николай Баневи. Паневи и Баневи поддържат приятелски отношения повече от 30 години. Свързва ги любовта към изкуството и подкрепят със сърце и душа всяка културна проява. Пленерът е традиционен и събира творци от цял свят. В рамките на 10 дни в Добруджанския курорт те представят своето творчество. По време на пленера, творците разнообразяват атмосферата в курорта като рисуват картини инспирирани от невероятната природа. В комплекса могат да се видят творби на български скулптори, изработени от интересни камъни, извадени от морето. Рецепцията на туристическия комплекс е украсена с пана, на художника Христо Панев и сина му Габриел.

В голямата следобедна жега заварихме Христо Панев и Габриел да рисуват по една от стените. Христо Панев се съгласи да даде интервю за читателите на в. „Вяра“

-Господин Панев как се озовахте в курорта „Русалка“ и каква е мисията ви тук?

Познавам се със семейството на бизнесмена Николай Банев от 30 години , аз съм от Велико Търново, а селото, в което съм се родил е Крепост. То е уникално село, недалеч от Хасково и ще ви кажа защо. В продължение на 25 години с брат ми Панчо, той почина, сме изрисували 48 монументални произведения на изкуството върху обществени сгради, служили сме си с различна техника. Нещата са запазени в перфектен вид и превръщат селото в едно от най-атрактивните в България. Повечето от творбите са в центъра на селото – фасадите на училището, пощата , здравната служба, кметството.  Върху училищната сграда са 7 монументални картини. Училището се казва „Христо Ботев“ затова на фасадата съм нарисувал образа на революционера в цял ръст, цели 7 метра. На фасадата на училището има още две сцени, едната е по сюжет на стихотворението „Пристанала“ ,има нарисувани даскал от епохата на Възраждането, тъй като училището датира оттогава. Има и една учителка на фона на едно голямо слънце с надпис „Напред науката е слънце“. Нарисувал съм и други сюжети. Там са и Кирил и Методий. Брат ми направи Хан Аспарух.

-Колко деца има в село Крепост?

Достатъчно, за да функционира училището, около 200.

-Защо не кандидатства селото за книгата на рекордите Гинес с тези 48 различни пана?

Може би и това трябва да стане .

-А в църквата рисувал ли сте?

Библейските сюжети са сред любимите ми. Там съм нарисувал серия от стенописи , фрески, а темите са сцени от Новия завет, от  Рождество Христово до Възкресение Христово, включително и чудесата му като например първото- в  Кана галилейска, където на една сватба, Христос превръща водата в гроздов сок. Нарисувал съм и укротяването на бурята. 16 сцени са от живота на Христос.

-Как се вдъхновихте да направите такова чудо в село Крепост?

Преди 35 години се роди едно желание у мен, върху сградата на читалището да направя един монумент. Брат ми живееше в София, аз заминах за Търново. Там се събрах с една болярка Иваничка Панева се казва, тя е много добра художничка също. Във Велико Търново имаме галерия . И така първата ми идея беше да направя на читалището една сцена, да ни помнят хората и да оставим някаква следа в родното място. И след като завърших аз  Художествената академия във Велико Търново, а брат ми Софийската Художествена академия се заехме да направим монумента на читалището, темата е Плодородие от две сцени . Точно над централния вход се получи прекрасно, а докато ние рисувахме, в селото построиха Здравна служба с един великолепен калкан, като я погледнах си казах, тази стена плаче  за монументална работа и направих един Икар. Дори използвах знака на червения кръст и в него композирах фигурата на Икар . След което погледът ми попадна върху училището, което ми е дало толкова много .

 

-И така почти всички стени в село  Крепост говорят и разказват за минали събития…

И кръчмите и те разказват за бита на селото. Има две и тях изографисах, родната ми къща и тя е изрисувана цялата. В кръчмата позиционирахме сцена на винопроизводството, една мома  вдигнала полите, гази гроздовете и виното се лее. А  в другата кръчма са три сцени, едната е сватбен ритуал, майката с детенцето, и последната сцена е трудова. В къщите на  много приятелски семейства сме направили някои неща. В читалището вътре сме нарисували три сцени- фолклорен празник, има и един Икар, гръцката митология много ми допада.

-Каква специалност имате, от кого сте се учил ?

 

Завършил съм специалност графика. Рисуването е занаят като много други, ако не овладееш основата, няма как да станеш добър в импровизацията.  Талантът да рисувам наследих от баща си, който имаше дарбата, но не я разви. Но си спомням, че върху дървения часовник татко беше нарисувал петел и всяка сутрин като се будех очите ми бяха там. Но най-много ме вдъхнови брат ми Панчо, който от мъничък все беше с четката. След гимназия кандидатствах в Художествената академия, във Велико Търново рисувах графика при Иван Маринов, но много обичам живописта. Най-щастлив бях, когато започнах да правя модерен живопис.  В моите работи има много абстрактни елементи, защото абстрактното освобождава, чупи ограниченията. Искам да рисувам жената, но не по модел. Картините ми са хиляди. Рисуването общо взето е занаят, който се краде, но трябва да можеш да вложиш и нещо свое. Учил съм се от много художници, и от художниците на Египет, и от японската гравюра , и от класиката,  Може да се каже, че съм разпознаваем като творец, творец със собствен почерк. Красотата и любовта са водещите начала на моите творби, защото грозното също е обект на произведения на изкуството. В моето творчество присъства българката, България. Главното е дарба да има човек, аз късно открих дарбата си, докато брат ми Панчо рисуваше от съвсем малък. Докато аз се занимавах с театри, игри, заглеждах се по момичетата.

-А какво изобразявате тук на стената в „Русалка“?

 

Темата е плодородието и любовната интрига. Тя е основата на моето творчество, в курорта Русалка съм направил 9 монументални работи.

 

-Има ли хляб в този занаят, изобразителното изкуство?

В моето село всичко е дарение.

 

-И каква е стойността на дарението, направено от вас?

Стойността на дарението е половин милион лева . И това е нещо, което малко се знае.

 

-И затова ли станахте почетен гражданин на Велико Търново?

 

Почетен гражданин съм на Димитровград, имам награда и орден за постижения в изкуството на Велико Търново,  станах и член на Държавната Руска Академия, което е най-голямата гордост за всеки художник. Имам 7 международни награди, радваме се, че Руската Академия ме забеляза за разлика от нашата . Ние знаем какво е казал Христос – Никой не е пророк в собствената си държава. Аз правя нещата, защото не мога да не ги правя и не ги правя заради признанието. Изпитвам истинско удоволствие и радост, когато рисувам, когато съм на скелето, в ателието, това за мен е голямо изживяване. Никога не съм правил комерсиални неща. Никога не съм се интересувал дали някой ще ми купи картината или не. Това не ме вълнува. Аз имам собствен критерий  целта ми е да задоволя него.

 

-А как успявате да се издържате чрез Вашия занаят в днешните тежки времена. Известно е, че държавата не дава нищо за художниците и творците, за разлика от други държави като Норвегия, Швейцария , които картини се откупуват от държавата, откупува се тиража на цяла книга и се пуска в мрежата с цел да достигне до читателите ?

 

Имаме галерия във Велико Търново, и на Камен бряг също имаме галерия. Имаме картини на всякакви цени. Има ценители и хора, които правят поръчки при нас.

 

-Коя е най-скъпата картина, която сте продал?

 

В Германия продадохме най-скъпата картина, там сме правили над 10 изложби. В Италия имахме изложби, в Холандия. Успяваме да обезпечим семейния бюджет. Освен всичко и снаха ми стана художничка, с което много се гордея. Тя е икономист по образование. Синът ми Габриел също е изключително талантлив художник. Тук това, което виждате в комплекса сме го направили заедно с него. Радвам се , че цялото ми семейство рисува – децата, внуците, снаха ми, всички рисуват и то прекрасно.

-А къде открихте вашето вдъхновение, вашата съпруга?

 

Срещнах любовта на живота си в университета. Истината е че  при  духовно близките хора, това е някакъв необясним процес. От начало бяхме колеги, споделяхме си, а догодина вече ще правим златна сватба. Любовта не може да напусне човека , но тя се променя от силна страст, става ежедневие, после потребност. Разбираш,  че този човек ти е необходим да си споделяш, да ти сготви, ако не друго ? Не е истина, че трае три години , тя понякога се засилва в семейството. Особено, когато човек навлиза в пенсионна възраст. Тогава човек вижда и разбира, че домът е неговата крепост. Вярна е максимата, че зад всеки успял мъж, стои една истинска жена. А моята е и доста хубава. В началото бях разпилян, заглеждах се тук там, но аз я имах за приятел и спокойно си разказвах за трепетите, и двамата имахме слабост един към друг. За да споделяш с някого, трябва да го имаш за близък, създадохме сплотено семейство,, радвам се на сина ми Габриел, имам прекрасна снаха, а внуците направо ни разтапят.

Внуците, снахата Петя и Габриел

 

-Никога ли през тези 50 години не сте поглеждал друга жена?

 

Не съм се влюбвал, но авантюри съм имал.

 

-А какво друго хората не знаят за Вас?

 

Не знаят, че съм бил голям спортист, макар и любител. Колоезденето ми е любимия спорт като тръгвах в гимназията участвах в едно състезание по колоездене и го спечелих . А другото, което не се знае е, че съм танцьор и много добре владея всички фолклорни танци, всички български хора, от цяла България. Още като бях в 7-и клас се записах на танци в читалището, и участвах там и в театрални постановки. Участвал съм в пиесата „Гераците“,  в казармата бях ръководител на танцовия състав на войниците. Като студент участвах също във фолклорен състав , „Победа“ се казваше състава .

 

-Как мислите България, българското, българина ще просъществуват ли?

 

От голям оптимист вече съм умерен песимист. Най-талантливите българи, най-умните младите, бягат. Мозъкът на България изтича. Това е голяма трагедия и се моля управляващите да прогледнат. Надявам се вече да са се подсигурили до девето коляно и да започнат да работят за родината си.

 

 

Картина на Иваничка Панева.

Христо Панев