80-годишната Йорданка Терзийска всеки ден слаломира с количка, натоварена с кашони, по шосето към блоковете срещу бившия хлебозавод в Самоков. Дребната жена не се вижда от камарата картон върху паянтовата количка. Затова Трезийска бута возилото, наклонила глава, за да вижда встрани от отпадъците. Тя е принудена да се труди, за да припечели някоя пара допълнително към мизерната си пенсия от 150 лв. От всеки курс с натоварената количка обаче успява да припечели едва по 40 ст. Затова обикаля контейнерите и после се отправя към вторични суровини.

Вчера бабата наред с кашоните караше и диня. Капнала от умора, тя я остави с думите: „Много е тежка. Искаш ли я?“ – предложи динята възрастната жена на минаващи велосипедисти. След като те отказаха, жената остави динята до тротоара и продължи към вкъщи без нея.

„Ще се върна, ако имам сили, тука нема кой да я вземе“ – обясни на учудените колоездачи възрастната жена.

Терзийска сподели, че е от самоковското село Широки дол, но отдавна не е ходила там. Много я мъчи тревогата по съпруга й, който е болен и не става от леглото.

„В това положение е от осем години, след операция”, каза Терзийска. Помагат й зетят и внучката, които идват от София да зарадват старите.

„На много места в Самоков работих, но най-щастлива бях в болницата. Там бях санитарка над 12 години. Трудно беше в хирургично отделение, работехме много сериозно, имаха изисквания лекарите, всички бяха добри, а и ние бяхме отговорни. Само хубави спомени имам от шефовете там, най-много от д-р Гълъбов“ – споделя Терзийска и прибързва по шосето към дома си. „Ако завали, утре сутринта ще прибера динята“ – добавя възрастната жена и подхваща товара, продължавайки по пътя почти между колите.