Въпреки разочарованието и апатията хората не са склонни на извънреден вот, твърди агенция АФИС
Българските граждани са изтощени от поредицата избори през последните четири години – три пъти извънредни парламентарни, местни, европейски и президентски, и не желаят нов извънреден вот в близко бъдеще въпреки апатията и разочарованието от дейността на институциите и партиите.
Този извод прави агенция АФИС в свое проучване, проведено в периода 21-25 юли 2017 г. Интервюирани “лице в лице” в техните домове са 1050 пълнолетни български граждани в населените места в цялата страна. Изводите са представителни за мнението на гражданите с избирателни права. Проучването е направено в рамките на изследователската програма на агенцията и е финансирано със собствени средства, твърдят оттам.
40% смятат, че кабинетът ще изкара мандата си
Независимо от апатията и разочарованието едва 12% е делът на хората, които желаят нови парламентарни избори, а близо 40 на сто смятат, че в една или друга форма правителството ще се задържи на власт до края на конституционния си мандат.
“Кабинетът се крепи най-вече на баналността – Бойко Борисов за трети път е министър-председател, поведението на управляващата партия, макар и неодобрявано, е добре познато, опозицията не е достатъчно мощна и безусловно приемлива, за да наложи обществен натиск за промяна. Дори и корупционните и другите скандали около властта не правят това впечатление, които биха направили в близкото минало”, твърди в анализа си на данните АФИС.
Според агенцията на фона на общата нестабилност и спадащо доверие в политиката Европейският съюз е върнал позитивния си рейтинг и доверието в него след продължително прекъсване. Въпреки Брекзит, бежанския проблем и всичко случващо се в държавите от контитента, Европа за пореден път се превръща в извор на надежда и символизира антитезата на разочарованието от националната политика.
Според анализа на АФИС стабилна изглежда и президентската инсттитуция, която е лидер в доверието на гражданите.
На дъното в класацията е съдебната власт, следвана от парламента. Мандатът на Народното събрание е още в началото си, а рейтингът на върховната институция на властта е в стойности, характерни за края на дейността на парламента, и близки до типичната за навечерието на нови избори атмосфера, смятат социолозите.
Няма размествания в подкрепата за основните партии
Дори да има нови избори, те не биха до никакви съществени размествания във властта, става ясно още от проучването. Въпреки, че първа политическа сила е групата на потенциалните негласуващи, съотношенията между основните партии се запазват в предишните граници.
Преизчислените данни спрямо дела на потенциалните гласуващи показват, че при евентуални нови избори в парламента ще бъдат представени същите партии и коалиции, които и сега участват в работата на законодателния орган на властта. Най-малко щети от положението понася главната опозиционна сила – БСП, заради което дистанцията между нея и водещата политическа формация ГЕРБ се е скъсила до стойности, които са били регистрирани непосредствено преди проведените предсрочни парламентарни избори през пролетта.
Най-големият губещ е групата на извънпарламентарните партии, но и двете формации от управляващото мнозинство инкасират съществен отлив на подкрепа в сравнение с вота, който са получили на парламентарните избори. БСП запазва предишното си влияние, но кризата при останалите политически сили я е предвижила по-напред в общата класация.
