„Тази любов, за която говоря е бавна да губи търпение – тя търси начин да бъде градивна.
Тя не е налагаща се, нито нетърпелива да впечатлява, нито подхранва надути идеи за собствената си важност.
Любовта има добри маниери и не преследва себична полза.
Тя не е докачлива. Не поддържа запис за зло, нито се радва на нечестието на други хора. Напротив, тя е весела с всички добри хора, когато истината възтържествува.
Любовта не познава предел на издръжливостта си, няма край на нейното упование, няма увяхване на нейната надежда, тя може да надживее всичко.
Тя е, всъщност, единствената, която все още стои, когато всичко друго е паднало.“
1 Коринтяни 13:4-8 (Филипс)