Известната детска учителка Анна Здравева от Дупница си прави солни и морски бани край Бургас, вятърът „открадна” ключовете от колата и кърпите й

Анна Здравева

Дупничанката гостува на братовчедка си Маргаритка, за първи път опита салата от белени червени домати

Известната дупнишка детска учителка Анна Здравева, която от няколко години възпитава хлапетата в столична забавачка, пълноценно използва лятната си ваканция. След като по Великден Здравева и близките й се разходиха до гръцкия остров Санторини, сега учителката отдъхва на нашето Черноморие. Покрай почивката посети и няколко български града. Впечатлена е от Бургас, където успяла да разгледа пясъчните фигури, изваяни от майстори от цял свят по време на тазгодишния 10-и фестивал на тези творения. Разходила се и до Ямбол.

„Тази година реших да гостувам на братовчедка по бащина линия, поканата на Маргаритка беше много отдавна. Тя е родена в Бургас, но от 3-4 години живее в китното село Полски извор. То е с около 500 жители, две трети от селото е вилна зона. Там живеят и британци, руснаци, французи. Има и английски ресторант. По електрическите стълбове има необичайно много щъркелови гнезда – народното поверие казва, че щъркел свива гнездо само при добри хора. В селото има само паметни плочи на падналите през войните жители и една черква. Казва се „Св. Параскева” и в най-близката събота около Петковден (14 октомври) имат традиционен събор”, обясни Здравева.

За релакса си край морето разкри: „През деня ходим на солни и морски бани. Разхождаме се в морската градина и града. Един ден попаднахме на фестивал на сръбската скара. Опитахме плескавица, вратна пържола, салата от сини домати, червени чушки, пържени картофи.

В Полски извор вечер пеят щурчета, а сутрин – петлета, селска идилия. Вечерите сме у дома – със салатка, ръкийка, червено винце, пържоли, любимите ми подлучени сини домати. За първи път опитах салата от белени червени домати, овкусени със счукан чесън и магданоз”.

Педагожката разказа и за случай, в който на солниците вятърът отнесъл торбичката с ключа от колата и кърпите на Анна и Маргаритка: „Времето беше мръщаво, заваля и всички си тръгнаха уплащени, но ние останахме в соления гьол. Дъждът се усили, вдигнаха се вълнички, а съседът от ляво казва: „Като в джакузи сме!” В това време ни литва торбичката с ключа от колата и кърпите, с помощ спасихме имуществото и пак се цопнахме във водата. Дъждът се усили и се примеси с градушка, гърмеше, трещеше и святкаше, не се виждаше на метър пред нас, хоризонтът се изгуби. В гьола бяхме трима смелчаци… Ние си тръгнахме, а той остана…”