Константин Проданов: 100-те дни на кабинета са много шум за нищо
От договора с Македония печели само западната ни съседка. Признаваме македонски език и нация, подкрепяме ги за НАТО и ЕС, а не получаваме нищо конкретно насреща
Това заяви в ефира на „България он еър“ лидерът на АБВ Константин Проданов. По думите му още по-унизително за страната ни е, че въпросното официално споразумение е трябвало да мине и през одобрението на посланик на чужда западна държава.
„Този широко рекламиран договор с Македония се оказа, че е даден за одобрение и санкция от американския посланик у нас. Това за мен просто потвърждава усещането, че ние сме някаква подмандатна територия, а не суверенна държава“, заяви Проданов.
„От този договор до голяма степен печели Македония, а не ние. Той в по-голямата си част повтаря това, което бе прието в декларацията от 1999 г. Това, което е лошо за нас е, че този документ е със статут на международен договор, който се подписва и на български, и на македонски, с което ние де факто признаваме и македонска нация, и македонски език. За мен лично това е проблем, защото мисля, че такова нещо като македонски език няма.
Македонска нация също мисля, че няма. И още нещо, когато се подписва един такъв договор ние трябва да поставим и нашия национален интерес, а той е, например, да няма посегателства върху нашето културно-историческо наследство. Такова нещо там няма. България през годините е направила много реверанси към Македония, като започнем от признаването й, минем през това, че й дадохме безвъзмездно да използва българските пристанища по време на гръцкото ембарго или това, че им дадохме танкове и какво ли още не”, коментира Проданов.
“Това са все постъпки спрямо държава, която считаме за братска, а насреща сме видели само яростен македонизъм, много сериозен натиск върху всеки техен гражданин, който прояви българско самосъзнание, както и посегателства върху нашето културно-историческо наследство.
Та сега, ние правим и този пореден реверанс, срещу който не получаваме нищо насреща. А ние на практика казваме, че ги подкрепяме за НАТО и ЕС, договорът се подписва на български и македонски, което пък, пак казвам, ако не означава, че признаваме македонския език, не знам какво друго означава!”, категоричен бе Проданов.
Другата идея, която също много се рекламира – че сме щели да създадем междуведомствена международна комисия, която да разглежда спорните въпроси в историята – това нещо обикновено се прави преди да се подпише договор, а не след това“, посочи той.
Проданов отговори и на реплика на евродепутата от ЕНП/ГЕРБ Андрей Ковачев, според когото договореностите със западната ни съседка не означават, че България е признала македонския език или нация.
„Самият господин Заев, македонският премиер, опровергава господин Ковачев, защото той (Зоран Заев, бел.ред.) в едно интервю от онзи ден заявява, че с този договор се признават два народа, две нации, два езика“.
Във връзка с темата лидерът на АБВ коментира и опитите на президента (2012-2017) Росен Плевнелиев да си припише заслуги за достигането до подписване на договора между България и Македония.
„Плевнелиев, който не отиде и веднъж до Македония, днес си приписва този договор като особена заслуга. Неговото поведение е малко като на съпруг, който вместо да решава семейните проблеми, решава, че няма да говори на жена си и си мисли, че така те ще се решат от само себе си, а вместо това се стига до развод“.
В заключение Константин Проданов бе призован за оценка на първите сто дни на кабинета, както и на работата на Народното събрание през този период.
„Бих определил тези 100 дни на управление като много шум за нищо. Това, което остана като спомен от тях са скандалите като този със суджуците, като редица спорни назначения, основно от страна на коалиционните партньори. Някои от министерствата бяха оглавени от хора със спорна репутация.
На този фон в Народното събрание нито един смислен законопроект не бе прокаран. Вместо това – спорни промени, които буниха страстите и в предходния парламент като Закона за концесиите – те биват бутани напред. Всеки ден сме свидетели и на новини за нарушени трудови права на работниците, за неизплатени заплати, за трудови злополуки, които някак преминават покрай ушите на управляващите, а за съжаление и на опозицията в парламента“.
