Кюстендилци изкарват прехраната си в шивашки и обувни цехове, работодатели предлагат 200 работни места със заплати до 390 лв.

 

Кюстендилци намират препитание в шивашки и обувни предприятия. Най-често жителите на областния град започват работа в цехове на чужденци. По-малко от 200 свободни работни места предлагат работодателите в Кюстендилска област. Свободните позиции са предимно за шивачки и общи работници без квалификация. Впечатление прави, че заплатите са доста под средната и варират от 320 лв. до 390 лв.

„По-голяма част от работодателите не обявяват колко ще получаваш месечно, когато пускат работните места в Бюрата по труда и това прави безработните недоверчиви”, коментират  жени, работещи в шивашки цех в бившата Търговия на едро в Кюстендил. Те обясняват, че почти всички са назначени със заплати под минималната за страната с обяснението, че са на седемчасов работен ден.

„Няма работещ шивашки цех, който да е на седемчасов работен ден. Работи се задължително всяка събота, а когато има поръчка с фиксиран краен срок, тогава работното време „скача” на 10-12 часа дневно”, уточняват жените и допълват, че средно месечно заплатите им чисто стигат до 600-700 лв. „Все слушаме, че работодателите търсели качествена работна ръка, но никой от тези работодатели не обяснява как се работи в цеховете му и най-вече колко плаща на работниците си”, коментират още жените.   „Обущарите пък са по-привилегировани, те получават и ваучери за храна. В събота работят само ако има спешна поръчка“, допълват жените. Не са малко и работещите във фармацевтичния завод в Дупница. Там има ангажирани десетки хора от Кюстендил, Дупница и Сапарева баня и околностите. „Ние сме около 10 човека от Кюстендил и всеки ден пътуваме с бусче до фармацевтичния завод в Дупница. Има и такива, които работят в шивашки цехове на италианци там. Просто няма друг начин, човек трябва по някакъв начин да се препитава и да издържа семейството си“, коментира 30-годишна кюстендилка.

Не са малко и тези, които залагат на земеделието. Голяма част от хората в Кюстендилско започнаха да обработват десетки декари с череши. Надеждата им бе през сезона да изкарат достатъчно пари, за да могат да се издържат през зимата.