В България не се притесняваме от нашествието на консуматорите
Това вече не са онези пътешественици, които идват да научат, да общуват. Това са консуматорски маси, нахлуващи с парите си, искащи забавления и очакващи да ги обслужваме. На места вече се бунтуват. Не обаче и в България, пише в свой коментар за “Дойче веле” Ивайло Дичев.
Българската публика сигурно е била изненадана, когато тази пролет научи за нападенията на анархисти срещу британски туристи в Каталуния: обругаваха ги, пръскаха ги със спрей, пукаха гумите на автобусите им. После, пак там, дойдоха терористичните акции, чиято кулминация според плана била взривяването на “Саграда Фамилия” – туристическата катедрала в Барселона, замислена от Гауди като „катедрала за бедните“.
Колкото и различни да Ви изглеждат тези два новинарски потока, между тях има нещо общо: народите започват да се вдигат на бунт срещу този централен ритуал на глобализацията. Младите левичари-автономисти от АРАН се борят срещу частното присвояване на печалби от индустрия, която изсмуква ресурсите на общността. Ислямо-фашистите пък са обидени от циничното излагане на неравенства, тела и култури, което ги маргинализира на глобалната сцена.
Да се готвят Париж, Лондон, Прага…
Но войната има и други измерения. Туристически градове като Венеция (55 000 постоянни жители, 20 милиона посетители годишно!) са практически унищожени от масовия туризъм. Само си го представете: върволици от хора се движат безспирно по централните улици, надничат в прозорците ви, търсят преживявания, напиват се. Все повече граждански асоциации се заемат да бранят градския си начин на живот. Не културата, пакетирана за туристите, каквато е споменатата ексцентрична катедрала. Културата, която градските активисти в Лисабон искат да върнат – това са кварталните магазинчета, атмосферата на уличките, хубавата храна, кварталното общуване. Амстердам пък, превърнат в нещо като нашия Слънчев бряг от британските туристи, се бои, че става огромен увеселителен парк – място, където не само се “пълзи” от кръчма на кръчма и от витрина с проститутки към следващата, но и се организират чудовищните 300 фестивала годишно. Музей е днес великата преди Виена, на път са Париж, Лондон, Прага.
“Агенти” примамват туристите с предложения за шумни партита и безплатни питиета.
Конфликтът се изостря още повече от юберизацията на тази индустрия, т.е. предлагането на частни квартири чрез платформи като Airbnb извън националните регулации. Уж настанявам в къщата някой познат, а всъщност печеля от един съвсем неизвестен клиент. Тази практика (заедно с нискотарифните полети и възхода на китайската средна класа) не само увеличи абсолютната маса туристи и позволи заобикалянето на данъчните закони, но и предизвика рязко вдигане на наемите в туристическите градове. Защото: ще даваш ли жилището си целогодишно на някой сънародник, ако можеш за няколко дни да изкараш същата сума? Предприемчиви бизнесмени изкупуват цели блокове като неофициални хотели – различавали ги по това, че на прозорците нямало цветя – няма жители, само приходящи. В Лисабон вече не правят договори за наем по-дълги от 3-6 месеца, защото цените непрекъснато се вдигат! И само си представете как изглежда това откъм младото португалско семейство, което опитва да намери начин да уреди живота си. В Германия този проблем е най-остър в Берлин. Тази страна възприе и най-радикалното законодателство – ограничи даването под наем на собствено жилище до 50% от площта му и въведе 100 000 евро глоба за нарушения на данъчното законодателство.
Не пътешественици, а консуматорски маси
Градските бунтове, подкрепени разбира се от традиционната хотелиерска индустрия, със сигурност ще доведат до мерки на европейско ниво. Впрочем много туристически места вече самостоятелно въведоха квоти за туристи – Помпей, Дубровник, будистките храмове в Непал, Антарктида. Някъде причина е застрашената култура, другаде – природата, но главното е раздразнението на хората от новия стадий в глобалната мобилност. Туристите нахлуват с парите си в жизненото Ви пространство, превръщат Ви в забавление, завъртат цялата енергия на града Ви около това да се опошлява наследството и да се продава кич. Това вече отдавна не са пътешествениците, които идват да научат, да общуват – това са консуматорски маси, които знаят, че трябва всяка година да бъдат някъде другаде, за да поддържат статута си на средна класа. Били ли сте в “Саграда фамилия”? Ах да, тази неоготика…
Масовият туризъм ражда нови жанрове – младежи в приятната фаза на т.нар. “балконинг”
Разбира се, има страни, като ударената от терористи Турция, или лакомата за постъпления България, които се радват на анти-туристическите настроения и призовават – ами идвайте при нас! Дали единството ни по въпроса обаче не е малко изфабрикувано? От една страна тече мощна битка срещу ликвидирането на природата от туристическия бизнес – и тя вече години е сред най-сериозните форми на гражданска мобилизация.
По-камерна е съпротивата на професионалните организации срещу подмяната и диснификацията на българската култура с цел евтинджийски цирк за пред чужденците. От време навреме става скандал с пиян руснак, скинари пребиват турист с неподходящ цвят на кожата. Не е без връзка раздразнението на обществеността от шума, дрогата, пиянските турове, проституцията по курортите – още не сме достигнали до истерията на туристически страни като Египет и Тунис, където то изби в тероризъм, но деморализацията е в ход. Добавете към картината и това, че туристическият бизнес у нас съдържа в структурата си възможност, ако не необходимост от корупция – подкупват кметове, кооптират полицаи, плащат за строителни разрешения, насъскват пресата срещу зелени организации. Кой има ресурс да прави това? Имаме представа, нали?
В България сме далеч от анти-туристическите бунтове, много съграждани добавят към доходите си със слугуване по морето, а икономисти и управляващи май по-скоро мечтаят Несебър да се превърне във Венеция. Но аз не бих подценявал недоволството, което неминуемо ще се надигне и тук, необходимостта от предварваща стратегия за привличане на по-малко, но по-качествени и платежоспособни туристи.
Заслужава ли си?
Дълго търсих колко се приходите от туризъм за миналата година – все попадах на това, колко хора били дошли и колко процента повече било от предната. В последна сметка открих, че чуждестранните туристи са оставили 6,6 милиарда лева – не чак толкова много на фона на деветдесет и нещо брутен продукт. Хубаво, че го има, вярно – добавя нещо към държавния бюджет. Но дали нямаше да е по-добре да инвестираме цялата тази медийно-политическа енергия в някакъв по-перспективен ресор? По-безопасен в социално отношение
