Братовчедките Гергана Гергинова и Емануела Стойкова от Самораново пътуват по селата и търсят автентични песни от бабите, Гергана: В Жеравна участвах със 150-годишна сая

Гергана Гергинова (вляво) и Емануела Стойкова с техния приятел

 

Талантливите изпълнителки на шопски фолклор Гергана Гергинова и Емануела Стойкова от дупнишкото село Самораново от години изпълняват и събират народни песни, като пътуват от село в село и търсят автентични изпълнения от старите баби.

Бившите солистки на ансамбъл „Горнополска песен” в сапаревобанското село Овчарци са братовчедки. Точно като именитите просветители Братя Миладинови, които по време на Възраждането спасяват от забвение много български песни.

Гергана (на преден план) със свои приятелки

„С моята братовчедка Емануела Стойкова пеем в дует. С нея сме изключително близки и често ни бъркат за сестри, което не ни е проблем. И двете учим в Национално музикално училище “Любомир Пипков” – гр. София. Изпълняваме песни, типични за нашия край. Аз обичам да ги наричам “диви песни”, защото така ми звучат. Нашите песни са характерни с двугласното пеене и честото появяване на интервала “малка секунда”.

Гергана Гергинова
Емануела Стойкова

С Емануела пътуваме по селата и си търсим песни от бабите. Милите жени са много щастливи, че някой се интересува от това, и дават мило и драго, за да продължим да пеем техните песни. Песните ни са напълно автентични. Интересуваме се не само от песни, а и от стари обичаи, празници, стари хора и танци. Общо взето, от всичко, свързано с фолклора. Решихме да започнем народни танци и лично аз ще започвам да свиря и на тамбура. Както е казал Филип Кутев, “фолклорът е нещо просто, но се изисква голяма култура, за да го разбереш”. И наистина е прав”, споделя Гергана Гергинова, която вече има 11-годишен опит на сцената.

Само преди броени дни двете момичета пяха пред стотици участници в тазгодишния Десети международен фестивал на фолклорната носия в Жеравна. В родното село на именития ни писател Йордан Йовков Гергана се яви и на конкурса за автентична носия – 150-годишна сая.

„Реших да участвам в конкурса за автентична носия, защото моята е такава и е от нашия край. Автентична кюстендилска невестинска казмирена сая от Шопския край. Това е цялото й наименование, ако трябва да сме напълно точни. Участвах, но конкуренцията беше, меко казано, убийствена. Не можах да се преборя с другите. Въпреки това аз много си я обичам, защото, както казах, е от нашия край и е на повече от 150 години. Носията ми се състои от 8 части (вълнени чорапи с опинци (цървули),  кенарена кошуля (риза),  казмирена сая, вълнена червена престилка, месал (невестинска кърпа), сребърни автентични пафти със сърмен колан, шамия (забрадка), сребърен автентичен накит “трепка”, който се слага на шамията). Събирала съм я от колекционери. Ризата ми е от баба, чорапите и забрадката, както и герданчето, от стари турски монети. В конкурса за носии имаше около 150 участници. Като най-малкият участник беше на 52 дни. Емануела не се яви на конкурса, защото нашите носии са еднакви. Нямаше смисъл и тя да се явява. В Жеравна се срещнахме с нашия приятел – фотографа Асен Великов, изключително добър човек, който се раздава за българския фолклор и не само. Той знаеше, че пеем, и ни помоли да му изпеем една песен и да ни снима”, разказа Гергана. Тя не крие, че във фолклора намира смисъла на живота си.

„Аз съм на 17 години, а Емануела – на 15. Пеем от много малки, аз – от 6-годишна. Талантът ни е наследен от баба и мама. Благодарение на баба и майка ми ние открихме народните песни и нашия фолклор като цяло. Всички песни са ми любими. Но тези, които могат да ме разтърсят, са автентичните. Ох, те са с такъв текст, че могат да те разплачат. Ние сме шопкини и обичаме шопските песни, които могат да накарат сърцето ти да играе. Няма други песни като шопските за мен. Те са чудо. За мен фолклорът, не само песните са начин на живот. Благодарение на фолклора аз знам защо живея”, казва Гергана.

Двете момичета от дупнишкото село Самораново не са в състояние да изброят нито песните си, нито наградите, с които са се сдобили благодарение на тях.

„Песните, които знаем с Емануела, са много. Нямам точен брой. Наградите ни също са много. Как да ги изброяваме?”, отбелязва певицата.