С панихида барети и роднини почетоха паметта на загиналите от лавината на Урдина река лейтенант Михаил Радев Митов и старшина Валери Василев Иванов

 Паметта на загиналите от лавината на Урдина река бе почетена на 34-тата годишнина от трагедията. Преди 34 години лавина над Урдина река пада върху минаващи по пътеката командоси. Част от тях са спрели за малка почивка, колкото за една цигара, защото всъщност пътека няма, снегът там е дълбок, особено на 7 февруари 1983 г., когато е станала трагедията…

И тази година в края на месец август на пътеката към Урдините езера в най-красивия дял на Рила се състоя панихида. 75 барети тръгнали на 10-дневен зимен лагер, но пътят и целта им са пресечени от свляклата се върху им снежна маса. В долината на Урдина река завинаги остават двама от тях – лейтенант Михаил Радев Митов и старшина Валери Василев Иванов. За паметта и духа на загиналите техните бойни другари всеки последен петък на месец август идват до мястото и им отдават чест. Цветя и едноминутно мълчание последва драматичния разказ на двама от оцелелите. За отряда на полковник Ганчев нямало недостижими цели и препятствията не плашели физиката и не стряскали духа им. За снежната трагедия оцелелите в нея разказват на сегашните бойци, на децата и внуците си, защото искат да има памет за смелостта на отряда за борба с тероризма. “Тази история я препрочитаме всяка година. По време на служба загинаха двама от най-добрите синове на отечеството” – бяха част от думите на панихидата.
За загиналите им колеги две години след лавината е направена паметна плоча, точно до трагичното място.
Командосите дошли дотам, газейки сняг до кръста. Първите, макар физически много силни, трудно проправяли пъртина. Част от отряда бил излязъл на пътеката по-нагоре, когато около 14,30 часа чули лавината. “Такъв тътен не съм чувал през живота си. Стана за секунди” – споделят ветерани. Лавината запраща момчетата дори върху дърветата, затрупва всичко по пътя си и бързо се превръща в лед върху командосите. Всички започват да копаят с ръце, за да търсят липсващите от отряда. Намират Митов. Около 17 часа идват спасителите. Откриват и Иванов под 4-5 м сняг. Само той е носел котки на гърба си. Отрядът се движел с много багаж – отпред палатки, отзад – снаряжение. Пръв от спасителите идва Иван Кандиларов.
“Точно в този ден, около 10 часа, ме интервюираха по Радио София. Говорехме за планината и опасностите. Казах: “Днес духа фьон, който обикновено разхлабва снега и създава лавинна опасност”. Връщам се на Мальовица и към 17 часа ми казаха: “Ела, станала е голяма беля на Урдина”. Взех 2-3-ма колеги и отидохме. Веднага се обадих в централата и в Боровец. Очаквах лавината да е по-нагоре. Командирът, полковник Ганчев, беше изключителен офицер, много строг, държеше баретите да бъдат добре подготвени. През лятото при мен бяха на курс на Мальовица. Минаха през всички видове обучения. Момчетата не бяха случайни, бяха спортсмени. Той беше на отсрещната страна на лавината. 17 са били в нея. Честно казано, не би могло да се предположи, че точно на това място би паднала лавина, на 1600 метра е, има гора, не можеш да предположиш, че там нещо може да се откъсне и да тръгне. Обикновено се търси в района, в който е намерен другият загинал” – разказва Кандиларов.
От двете страни на лавината слага факли и по опит и интуиция започва да търси откъм мястото, където лавината е завила. Намират и Иванов под снега. Транспортират загиналите според установения ред. “Полковник Ганчев е направил всичко както трябва. Тръгват в лавинно време, но не са причина за лавината. Най-вероятно освен топлото време роля е изиграл източният вятър, а тя пада по западния склон. Склонове, покрити със сняг, са еднакво опасни като голите склонове. Има ли сняг, има ли склон – има и лавина” – казва Кандиларов, на когото може да се вярва. Познат е в цяла България и зад пределите й, запомнен е със спасителните акции, с проведените безброй курсове на Мальовица. Категоричен е, че това не е антроположка лавина. Въпреки твърденията на спасителите и лавинните наблюдатели полковник Ганчев е наказан.