Цветелин Николов е един от стотиците самоковци, които пострадаха от наводнението в града през юли. Той е на 23 години, живее на ул. „Подридна“ и работи като ски патрул в „Бороспорт“. В момент на най-голяма нужда работодателите му помогнаха да възстанови дома си и да преодолее щетите от бедствието. Ето какво разказа Цветелин за преживения кошмар от началото на юли:
- Цветелине, къде беше, когато стана наводнението? Какво си спомняш от този ден?
- Навсякъде имаше много вода. Започна да вали след обяд и към 2-3 часа улицата се наводни. След това водата влезе в двора на къщата ни и дъждът спря за малко. Успях да изпомпам част от водата, но след това пак заваля. Тогава вече реката от улицата влезе не само в двора, но и заля целия първи етаж. Помпата не можеше да се пусне, защото водата щеше да я отнесе. Живеем в ниската част на улица „Подридна“, близо до река Боклуджа, и за часове положението стана бедствено. Валя два часа и нещо. Водата стигна до прозорците на първия етаж, където имаме кухня, две стаи, баня. Всичко се напълни със 70-80 см. Пороят довлече камъни, кал, пръчки и след като спря да вали, се оттече за 1-2 часа.
- Потърси ли помощ от някого?
- Извиках пожарната, но не успяха да дойдат, защото имаха много обаждания. Добре че всичко стана по светло. Успях да отведа баба ми на отсрещната страна на улицата, където нямаше толкова вода. Там изчакахме да спре да вали. Не съм виждал подобно нещо, а баба ми каза, че такова наводнение е имало през 57-а година.
- Как изглеждаше домът ти след пороя?
- Камъни, дървета, кал. Телевизорът, хладилникът, мебелите – всичко беше под вода. За щастие дойдоха 4-5-има приятели, с които почистихме. Хванахме се на работа и за три дни изхвърлихме боклуците, калта и мръсотията. След това от „Бороспорт“ ми предложиха помощ и аз я приех. Благодарен съм, че ме подкрепиха финансово и ми дадоха мебели. Вече боядисахме и не си личи докъде стигаше водата. Помогнаха ми и приятелите, на които благодаря специално. Благодаря и на колегите, и на „Бороспорт“, които бяха зад мен.
- Как се виждаш след десет години?
- Харесвам работата си в „Бороспорт“. Срещам се с много хора и съм в планината. През лятото поддържаме пистите – почистваме ги от камъни, косим тревата, правим канавки, по които да се оттича водата… След десет години? Животът е труден, но целта ми е да си направя собствено жилище – нова къща или апартамент. Много искам да се случи това.
